Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...

Една Звезда над Витлеем
и толкова надежди.
Едно дете, призвано
да промени Света.
Пророците мълвяха:"Идва Той" ...

И пак - ЧЕСТИТО
PОЖДЕСТВО ХPИСТОВО, от
ЛЮБОВ пpопито!

На тъмно в коптора, свит на кравай,
на чужди спомени лежеше,
а Тишината, съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...

32/И в изкованите закони,
закрила имаше за тях,
а наш'та майка се разгони,
скована в лепкавия страх!
И всичко взе да се купува. ...

Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима... ...

Изтрих ненужни адреси, имена, телефони...
Изхвърлих стари тефтери и спомени,
с много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми. ...

Празник е!
Нека не свършва.
Нека детското в нас дълго да запазим.
Пъстри и по-ярки ще са цветовете, които ни обагрят.
Мир, Любов и най-вече Здраве да си пожелаем. ...

Добро утро, хайде усмихни се!
Щастие дари, дори и да те боли.
В достоен ден за още приключения,
като в светлина за нови срещи.
Добре дошъл, прекрасен ден! ...

Очакването нека да е тихо,
а виното – смълчано и червено,
ръцете и сърцата да са близо,
да не пропуснем нещо обещано.
И нека обичта не е горчива ...

На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
Боли душата ми, така боли,
че може би за обич тъй е късно.
Почти не дишам вечер и в съня – ...

Стаявам дъх пред празничната вечер,
да чуя онзи глас не чул го до сега.
Нима си още там на онзи глетчер,
Недей, недей. Нали това не е шега?
Стаявам дъх. Неспирно аз те чакам, ...

...Колко странна
и луда е любовта...
тя е почти винаги
като вятъра ...
няма посоки и адреси..., ...

РЪКОПЛЯСКАЛ СИ МИ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ
„Използваше ме, да ти ръкопляскам…”
От писмо
Човешките аплодисменти не ме ласкаят.
Приятел ми е само Бог ...

Любовта ми сега се сбогува
с всички твои игри и лъжи,
с всички твои измислени роли,
и всички мои фалшиви мечти
Любовта ми сега се сбогува, ...

Сякаш черни облаци от мъка във очите ми нахлуха.
И излива се порой от сълзите ми безброй.
Святка се, гърми във сърцето ми, дори.
Люта зима в душата ми нахлува.
В тялото ми силна буря се бунтува...

Като морския бриз, като бяла вълнà
ме заливаш със твоите чувства.
Любопитството в мен мигновено пламнà
да си спомня любовни изкуства.
За да паля във себе си вечер свещта, ...

По сивите стени мистична сянка се катери.
Пробягва тихо отражение в заспалите стъкла.
Пресъхнала от жажда бяга в улиците да намери
хладен пой от влагата на леката мъгла.
Надига се безформена и плъзва по земята, ...

Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...

Потърсих навсякъде... няма!
Погледнах зад очи, под чувства,
над всяка душа.
Отсъства чак от сърце до... усмивка.
Аз съм Малкият принц – без роза. ...

Потънал в мисли, със зареян поглед
поредна вечер, в познатото кресло
отпиваш ти от стъклената чаша
и чудиш се какво ли би било...
Какво ли би било ако в момента ...

Кога си одам накај дома
попат облаци ме следат.
Далеку од мислите на лошите луѓе
правам град за тебе.
Ти си сакан човек ...

Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...

Уморих се от чакане! Времето стихна.
Сърцето, ръцете, очите...
Не мога да дишам, душата притихна.
Защо ли болят ме сълзите?!
Очакване дълго, въздишка мъглива ...

Да е ведродушна, свежа
празничната ви трапеза! -
Супа с майчин благослов.
Питиета от любов.
Чай планински, с дух младежки. ...

Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле, ...

Пореден БЪДНИ
ВЕЧЕР!... Нека всеки - на
ДОБРОТО - предан!

30/Плана им бе дългогодишен...
Свалиха в схватките Берон.
И Желю не стана излишен
и те го качиха на трон.
Разбраха се и с Иван Костов, ...

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа, любими,
мислиш ли си ти за мен?
Писмо пращам, донеси ми
някой дядо – стар ерген. ...

"Човек" с две лица
"Човек" с две лица, има много такива по света,
едно за себе си, а другото за пред хората.
Едно говори, а друго мисли той сега,
За да извлече изгода за себе си така. ...

Червен кожух, бяла брада –
на всяка врата,
тихи стъпки, звън на шейна –
пристигна.
Гост скъп ...

Светът е толкова различен,
когато някой те обича...
Когато влюбено момиче,
в чакания мъж се врича!
Светът е толкова магичен, ...

В негатив ме открий,
щом тръгна по тъмно.
На сигурно ме скрий,
нищо че съм стръмна.
Подари ми искрица, ...

Най-великата българска песен
Песните разкриват нашите чувства, преживявания, радости и болки, копнежи, мечти, идеали и ценности, те са отражение на живота ни като личности и като общество. Песните също така влияят на личността и на обществото, като създават чувства, мисли, ценности, отношения, мирог ...

Заспивай, ще ти пазя тишина.
Спокойствието на пръсти тихо се промъква.
На пръстите които тихо никой не разбра.
Викът в огнището сякаш угасва...
Заспивай, ще ти пазя тишина. ...

Чувам преминаващия влак. Вибрациите на железните релси разтърсват къщата ми и двете стъклени чаши ритмично звънтят от докосването си една в друга. Стъклата празнуват близостта си. Познатият глас в слушалката ме връща малко назад, после ме блъска в сегашния момент. Аз и той - тъй еднакви, тъй различн ...