Искам сутрин като ставам да нямам сянка под очите.
Искам вечер кат' си лягам да не мисля за парите.
Искам в даскало кат съм, да не мисля за у нас,
за безкрайните проблеми и идва нов всеки час.
В България роден, искам тука да умра. ...

Лежахме на пода в студената стая.Наоколо беше тъмно като в рог.Не искаше да пуснем лампите.Просто лежахме прегърнати,всеки заслушан в дишането на другия,взирайки се в нищото. Сигурно лежим така от часове,без никой да продума.Страх ме бе да кажа нещо,защото имах усещането,че ако тръгна да говоря, ще ...

Душата ми и старият роял
Роялът и душата ми... във танц
(под звуците на старите клавиши),
изпадат във дълбок мистичен транс,
подобно на въртящите дервиши... ...

Протегни ръце!
Усещаш ли ...
как неритмично бие сърцето ми
и прикритото в очите дихание,
отразява всяко твое вълнение. ...

Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...

Гори сълзата
Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта. ...

Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...

Излъжи ме, че моята душа
ще намери другаде живот,
самотен гълъб на площад
в камък ще прозре любов.
Излъжи, че лудите мечти ...

След плаващата запетая
всички цифри сме удавници.
Ще бъдем порицани,
ако за миг забравим
да сме обективни ...

Забравен
Аз не съм ти важен.
И съм ти маловажен.
Вече ме забравяш,
без мене продължаваш. ...

Отражение, близост, видение.
А безумството е налице.
Ще отхвърлиш ли своето его,
за да бъдеш искрен поне.
И във тази невинна игра ...

Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък ...

След скандала бурен
в миг един – огромна тишина.
След нея – въздишка тъжна...
Целувка плаха по устните
сега се спуска романтична. ...

Преди години имах големи мечти,
Но времето безкрайно тях промени.
Животът достойно според мен изживях –
изпълнен с надежди, с копнежи,
понякога страх. ...

Уморих се
да изкупвам смеха си
с мъртви въпроси
без отговор – пусти,
бисер от сълзи да сбирам, ...

Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...

... ... ... "О КЕЙ" – каза Цветозар Томов, завършвайки дискусията в студиото на БТВ по казуса – вярно ли брои ЦИК – значело би това "Всичко е наред!"!
... ... ... Така, както го цитирам това си е паракселанс изваждане от контекста на фразата на Цветозар Томов и както биха ме обвинили разни "анализат ...

Сутрешна разходка
Във утрото, докато още не препича,
обичам в селото да повървя,
когато Слънчо срамежлив наднича,
преборил мъжки нощната тъма! ...

Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...

"не запрегайте ветер"
Шест степени на свобода има тялото
в триизмерното космическо пространство!
Дали по Хикс, дали по Игрек или Зет,
но костеливата Старица – ...

Превод: Мария Шандуркова
За малкото стадо
Вече няма печати над тайната.
Прочети я докрай и се дръж.
Утвърдената заповед знаем я: ...

Превод: Мария Шандуркова
Аз нося вода
Аз нося водата, разравяйки преспи.
И много е тежко да нося ведра.
И нека не бъде това никак лесно, ...

Надежда в мен напира,
а отвътре душата ми презира,
малка болка изпитва тя
и отново е сама в нощта.
Усмивка на лицето ми грее, ...

Слънце ме настига във полето
и със светла сянка ме завива.
Майка ми се спуска от небето
чиста, спретната, че и красива.
Грее сред полето и свещица ...

Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...

Очаквах да пропаднеш като дъжд,
а капките да бъдат нежна същност.
И болката да литне като дъх
със сключени в молитвата ми пръсти.
Но споменът потече във кръвта ...

Понякога ме трогва този малък свят!
Комините със светлия им дим
и вятъра над сутрешния град -
приветлив, ласкав и неуловим.
И улиците с мирис на кафе, ...

Буря започва.
Мрак прониква през облаци,
облаци и небе.
Под купол затворени сме.
Ние не виждаме този купол, ...

Времето спряло е. Крачка, до две
и ще премине оттатък.
То и животът какво ли не взе –
всичко, дори без остатък.
Гледа навън с помътнели очи – ...

Къде умира любовта?
Кажи ми ти.
Къде умира любовта?
Не е ли във желанието на твоята душа?
Къде умира любовта? ...

От теб, детенце
От теб, детенце, скрито вътре в мен,
косите ми изцяло побеляха!
На теб е лесно: къща във сърце
и злото няма власт под твойта стряха! ...

Иван Бунин (22.10.1870-08.11.1953) – руски писател и поет, лауреат на Нобелова награда за литература (1933 година).
***Таинственно шумит лесная тишина
Превод: Мария Шандуркова
***
Шум тайнствен се дочува в горска тишина, ...

Спри времето...
Спри времето в погледа ти, в съня ти
в мечтата ти, там където в моите
те помня, каквото и да се случи...
...помня всеки миг, в който сме влюбени, ...

Три циганета маршируват на спирката.
Дъждът ги вали.
Едното облизва пластмасова лъжица,
другото мълчи, третото командва:
За пооочест! ...

Прекрасна си в бялата рокля,
нежна, красива, щастлива!
А пръстенът как ти отива!
Татко ръката ти гали -
детската още го пари! ...

на Теодоси Спасов
Него го наричат Тео,
мен пък ме наричат Вал.
Той за всички е емблема,
а за мен е идеал. ...