"...Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя..."
В.Ханчев - "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка" ...

Видях,
видях звездите
и видях лицето ти в тях,
видях душата ти
в сърцето си...

Завит през глава
все едно, ме няма.
Както в детска игра
тя ме търси, не спира.
В тъмнината, ...

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ...

Селски път, забравен от света...
Далечна къща, останала сама...
Тежък помен... Замръзнала сълза...
Некролог залепен на пътната врата...
Празен дом... Изсъхали цветя... ...

Да избягаш можеш ли -
от себе си ?
Да скачаш високо, високо много високо-
способен ли си ?
Да докоснеш-небеса, звезди, ...

искам да си имам лодка
да забравя градската походка
рибки аз да си ловя
да ги пускам след това
и щурчетата да слушам ...

Искаше ми се
с теб да вървим така
по софийските улици.
По петите ни
да ни гледат със завист ...

На баща ми
Падат снежинките в звезден отблясък.
В празнична святост – елхата блести.
Усмивки изпълват нощта многогласна.
В звездния миг, силно липсваш ми ти! ...

Затвори очи.
Още ли си ти
или имаш други черти?
Спри се за момент. Помисли.
С какви думи се описваш? ...

Един гражданин на света
ме нарече родоотстъпник
за някаква употребена чуждица.
Аз дишам на български,
на български се будя, ...

Не очаквам от никого нищо.
И на нищо не се и надявам.
Мога с вятър да паля огнище,
а любов на звездите да давам.
Мога век да мълча.Да заплача ...

Черупка
Без да искаш, понякога в дупка
попадаш- сам, неуверен.
И във нея намираш черупка,
с блясък седефено- черен. ...

> ∞
>
>
>
> Почувствах как бавно, постепенно се събуждам и клепачите ми се вдигат. Стаята бе обляна в млечна, перлена светлина, прозореца над мен показваше сребърно-стоманен правоъгълник небе. Обърнах се по гръб и се протегнах, докато почувствах как костите ми изпукват. Опипом намерих телефона си и ...

Истурам кафе
на хартија што дише
бел лист како разбој
на него ткаам судбини
бел лист како пајажина ...

Учител по неволя
Мъмренето
- Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
Да, това си беше странно! Та музика ...

Днес като всеки един ден
те избирам, за да те обичам.
Избирам те, за да те мисля.
За да те чувствам и мечтая.
Избирам те, за да те изричам. ...

Моята Муза
Да пиша слаби стихове не искам,
то кой ли иска, ала за беда,
тя мойта Муза се оказа стисла,
не дава вдъхновение така. ...

-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...

Коледа пристига, земята се тресе...
Коледари тропат с премръзнали
нозе.
Коледа пристига... Празник е сега!
Но душата моя е свита от тъга. ...

Повтарям си, че живота
не е само реалност,
че не е само приказка,
че е едно ежедневно разцъфтяване,
като някакво чудо без предрасъдъци. ...

Размечтах се по спомени
за най-дългата нощ
като миг как премина,
с нежни думи отронени...
Нека пак да е зима. ...

Гледката от терасата на ресторанта е страхотна, компанията ми допада и купона тръгва на макс. Архитекта и жена му наистина са много готини. И двамата са запалени по металдетектинга1 и се опитват да зарибят и нас. Оказва се, че нещата са сложени на професионална основа, имат си дори асоциация. Жената ...

Поех във пътя Ти, Исусе,
и нито миг не съжалих.
Намери ме когато бях изгубена,
живота си с готовност Ти дарих.
Коя бях аз? Объркана самотница, ...

Когато слънцето полегне в свойта люлка,
а вечерта ухае нежно на звезди…
Когато рошав вятърът нахълта
във стаята и ти изпраща моя стих…
Когато блясва призрачна комета ...

Рисувам със студени пръсти
снежинки по потните стъкла.
Усмихвам се, а след това ме натъжава,
че побелял е вън града.
Отдръпвам се и сядам на дивана, ...

Ако парфюма ти усетя и съзнанието
превърне го в пътека;
Ако далечна си била,
но отново се върти света;
Ако носи всяка клетка любовта, ...

Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...

Ден рожден
Нека твоят ден рожден,
днес да бъде необикновен!
Да ти е честит и благословен!
Един празник за теб споделен! ...

Да обичаш
Онази нощ в която ме попита:
"Дали ще мога някога да те обичам? "
Отговори гордостта ми:
"Не съм аз твоето момиче "! ...

Един човек познавам
най-добре,
защото ти с любов
ми го описа,
любов, която вика и зове, ...

26/Туй бе страхлива политика,
защото силата бе в тях
и в този тупик ни натика,
че още сме народ за смях!
Командваха ни от Русия, ...

Днес е онзи светъл ден
след година светлина,
всеки ъгъл тук е озарен
в дома с любов и красота.
От блясъка на детските очи ...

Прегърбен ли си, нещо ти тежи.
На тайната теглото е огромно.
Сами товарим се и ни личи,
а да ни е леко не е никак сложно.
Какво ти трябва – някой като теб. ...

Със чашката отново сме двамина.
Гледаме се кротко и мълчим.
Щастието щом за миг отмина
дружбата отново ще скрепим.
Изпълнена със благодат кристална ...

Остани още ден, след това върви,
но преди да тръгнеш, ме прегърни.
Искам прегръдка, дори за последно,
а след това ако искаш, изчезни безследно.
Трудно ще ми е, знам ...

Мечтая за
... само един ден, в който светлина
на слънцето не свършва,
в който вятърът не сменя своята посока,
в който часовете потъват в земята, ...

не забравяй, когато си тръгваш
да заключиш вратата отвън
не забравяй, не трябва да бързаш
влез първо в някой мой сън
пригаси светлините, завий раменете ми- ...

До непозната планета летях.
Понесох и земното бреме.
Проблемите земни нарамих,
голямата тежест оставих.
Видях нови моменти. ...

Лара Фабиан - Не без теб
Сълзите си попий,
не заминавам -
очаквам много повече сега:
не да руша и разпилявам, и начинът не е това... ...