Gemini Feed
Open up your eyes
There's nothing on my body left to see
I tried a thousand times
I tried to say 'I love you', but you didn't hear me ...

Неусетно идва старостта.
Притиска ни от самота.
Обърква ни, тревожи ни.
Остават спомени от устремните дни.
От опит за летене. ...

Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...

Остров сред калта
================
Дали от твърде много светлина,
или пък от безсъници и честност,
заседнах, като лодка без платна, ...

Лятното слънце изгрява
и душа то озарява -
светлина тя желае -
за тебе тя мечтае.
Че тя лъч жадува, ...

As I lose my way
in an endless ocean
made of flowing knowledge,
my head feels like an anchor,
towing down my heart ...

Човекът
Със болки родилни се ражда Човека.
И само със майчински грижи расте...
Детето е просто задача не лека.
И дяволски трудно, то става Човек! ...

Пристигат дните, като вълци
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе, ...

НЯКЪДЕ...
Р.Чакърова
Кръжат желания, изпъстрени
от нощни, неприлични пориви.
Един копнеж, прегърнал кръста, ...

Миг! Въздишка! Стон!
Разстроен камертон!
Сърдечен пулс...
Неясен курс..
Дилема. ...

(вода, ветровито, гледам)
Нека си представим какви процеси преминават в живота на една капка, на една нищожна капчица утринна роса. Навярно не я забелязваш. Тя е тази, която заедно със своите братя и сестри внася свеж полъх в утрото ти; тя освежава тревата и я кара да блести и трепка под меките слън ...

Върни ми любовта,
не казвай сбогом,
аз тихо ще обичам,
на теб се обричам.
Върни ми любовта, ...

Защо ли след тебе да тичам,
защо ли за теб да умра? -
Ти себе си само обичаш,
в ума ти е всичко игра.
Отивай си, бягай, момиче. ...

Обещанията на една баба
На Зара
Мило внуче, ти си още мъничко,
яж, спинкай и бъди добричко.
А аз ще седна тук да помечтая ...

...За когато не бях до теб...
...Когато не бях до теб,
и не осъзнавах това,
когато се отдалечавах
и бягах от нас... ...

Разнолика, съдбата ни праща
нежелана от нас самота –
самотата, която не схващам
като болка, но сещам тъга!
Тебе искам... за друго не моля! ...

В лицето Ѝ жадно, морето бурно плиска вълни.
От веждите Ѝ хвърлят въдици рибарите
поглед да хванат. Вулгарни и нагли!!!
Под кожата Ѝ...пристан с яхти без сенки.
Сърдцето Ѝ оковано- тип “Честърфийлд“. ...

ЗАЩО ТЪЖИМ?
Защо тъжим сега, не е ли светотатство?
Защо така страним от Радостта?
И Скуката с капризите у нас злорадства...
От делниците - посивя света! ...

I burnt you red,
yet not the skin,
and not the flesh,
but deeper still...
Through marrow I ...

Пази се, свят, от набези различни!
Терорът като чума ни коси.
Да се взривиме всички от обичане.
Кого усмихват майчини сълзи?
Кого страхът превръща в пеперуда? ...

С крила леки, от мор натежали,
търся утеха под някоя сянка.
Слънцето със своите лъчи ми блещи,
дай ми време за заслужена дрямка.
Дъжд заваля, кал по земята се стече, ...

Ще питат със учудване и срам:
"Защо си жив, докато всички твои
събратя са умрели честно в боя?
Защо и ти не си загинал там?"
Андрей Германов ...

Отварям новите сутринта с кафето и чета -"Мъжете били плачели"?!?? Написано с три въпросителни и една удивителна.. Представяте ли си? И това го твърди някаква си холандка. Дали учудена, или удивена. Може би три към едно. Тя, горката, не е виждала истински мъж! Истинският мъж си мокри лицето на седми ...

Посипаха се от небето
с мънички чадърчета.
Почти летяха.
Изкусно се приземиха.
Вървяха в строен ред. ...

към съвършено общество
човек стреми се
и нека този висш стремеж
осъществи се

Къде си ти, който разбираш
и имаш въздишка за мен?
Не зная къде да те диря...
А толкова съм уморен!
Къде си ти, който би знаел ...

Откритие
След безброй житейски драми,
всички те – игра с ума ми,
аз застинах и открих,
че душа в туй тяло скрих. ...

Прокара ръка през сърцето ми
и се обърна.
А аз простенах тихо,
преди да се стопя
и се превърна ...

Не искам вече да се вдигам
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица, ...

Юли си тръгна. Повлече опашка.
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят. ...

***
Р.Чакърова
Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища.
Достигнали до мен, съвсем нарочно ...

Лъжи изгарят ме.
Лъжи разяждат ме.
Ти разстроена бягаш от мен.
Ураганът от лъжи ще ме срине,
но и теб няма да подмине.

И така, както обеща, щурманът Рада тръгна в посока изток и то не с какво да е, а с една спасителна лодка, която успя да вземе от кораба „Конкурс“. Ах, да! Имаше и една надежда в душата си и се надяваше да открие, ако не мачта, то матроси или поне пасажери за дълго светско пътуване…
Лятото беше в раз ...

Лодка на брега
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
.................................................
................................................. ...