С едно –до днеска – постоянство
чертах си пътя сред сърца.
Със знак – смирено християнство,
си имам дом, жена, деца.
И през препятствия нелесни ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена се изкачва
по небесната стълба.
Синевата над нея
разпъва платна. ...

Неотбелязани земи, твоите коси…
скрити луни, твоите очи
като безумно вечната трева, ухаеш…
на далечно детство спомени, невинни.
Последен смях, звънящ, ...

Всяко желание е на ръба на устните.
Кръстопът на сбъдване или забвение.
Надежда или съжаление.
Целуни го!

Вече е на три.
Играем игри,
рисуваме с боички –
любимите коли и птички.
Питаме за всичко. ...

Ти обикаляш в заблуда
твоята илюзия.
Отстранен от реалността,
ти си правиш своята магия.

Като буре с барут заредено,
чакам малка искрица да падне...
Да запукат експлозии в мене.
Да опарят сърцето ти хладно.
Чакам ледника в твойте очи, ...

Кажи ми истината,
дори да е по-черна от нощта
в края на краищата –
Истината е една и единствена!
Уморена съм от лъжите ...

За лятото
на всичко съм съгласна,
но тъй като не идва то,
на зимата съм бясна.
Виж, крия се в удобното легло. ...

Е, не!... Така не може да се пише
и нещо свястно да се сътвори!...
Когато мисля в стихове, не дишам
и котката смущава ме дори.
Завършвам днес лирическа поема ...

Ще имам само миг да ти се случа,
почти пиян от тъжния ти залез.
Да мога с дъх да те погаля в ручей,
да пия твоите сълзи от хладност.
Но пак ще ме дариш с небе от нежност ...

ПРЕЖИВЯНО В БОЛНИЦА 15.12.2015
Със болки във ставите,с много съмнения
отидох на място съвсем непознато.
Не знаех за хората с чудни умения
ще вдъхнат ли вяра отново в главата ми. ...

Горещо юлско лято,
вървим по пясъка сами,
чувства ценни като злато
на две влюбени души.
Аз по роклята кокетна, ...

Има време за всичко под слънцето,
за надежди - сътворили мечти,
да покълне от нищото зрънцето,
има време за сълзите дори!
Има време да бъдем обичани, ...

- Нямаше нужда от рози и бонбони, аз си знам, че ме обичаш...
- Точно заради това ми харесва да го правя. Не си алчна, не си разглезена, нямаш нужда от диаманти, нито от маркови дрехи, а розите и бонбоните ти звучат като прекалено голям подарък.
- Ее, недей да ме изкарваш светица, със сигурност не с ...

19 ФЕВРУАРИ
Кърви
сърцето на земята.
От спомените за монаси,
сменили расото с камата, ...

На дъщеря ми
Като жилав корен,
жилав корен
избрана си –
да бъдеш... ...

Уморена съм. Нося тъга.
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.
Имат пулс пригоден за разстрел, ...

ЧАСТ ВТОРА
Древни и съвременни начини за ограбване и власт над народа.
Хляб и зрелища – това е бил начина за управляване на народа в Римската империя във времето на нейния залез. Големите завоевателни войни и подвизите на железните римляни са в миналото. Съсредоточена върху политическите средства и ...

Искрицата горяща в твоя поглед
прескочи в мен и ме гори,
лъч спонтанна лъчезарност
зарежда чуствата ми с добрина.
Прескачат игривите звездици, ...

ДЕНЯТ, НАЙ- СКРЪБЕН И ВЕЛИК ОТ КАЛЕНДАРА,
Е ТОЗИ, КОЙТО ОСКВЕРНИ И ВЕЛИЧА
ИСТОРИЯТА НАША ТОЛКОЗ СТАРА
НА ЧИСТИЯ И СВЯТ АПОСТОЛ СЪС СМЪРТТА
1837- 1873! Тъй кратък отрязък от време! И толкова много история! ...

След работа си лягам, за да стана,
отново пак на работа да ида.
В мозъка ми, даже въшки няма,
започна да се пълни само с гниди.
Зациклен съм в машината Европа. ...

Тази криза на Късната пролет
ще я вкара в големи разноски,
рови нета за чартърен полет,
търси кредит – ще връща на вноски.
Вече знае – веднъж се живее, ...

В студени дни
като тези,
някои имат
н я к о г о .
Някого, с когото ...

...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата, ...

Тъмен облак увисна
над земята, небето
тъжно заплака.
Стоях си във вкъщи
и гледах през прозореца, ...

Оковите на старите ми грешки избледняват,
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...

Генка Богданова
Елате във дома ми с мир и с цвете,
а не с кинжали в пазви скрити!
Ще ви чакам с хляб и сол в ръцете,
ще отключа аз пред вас вратите. ...

Влез във църквата тихо, смирено,
потърси с поглед твоя светия,
разкажи му без думи за мен,
нека болката стане магия.
Остави да говорят очите ...

Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси, ...

Сърцето ми, казваш?!
Нееее, няма да ти го дам!
Такова, корозирало от неупотреба.
Захвърляха го в тревата,
валяха го дъждове, ...

Дядо Петър седеше пред портата на малкото трикрако столче и пушеше лулата си. Малко хора останаха като него- кротък, смирен, рядко се препираше с някого, никога не разнасяше клюки, гледа все добро да направи, да угоди. Както се казва на мравката път правеше. Всички го познаваха като скромен и честен ...