Колко е преживяното и колко ни остава от него, когато извърнем поглед назад...? Зад мен са отминалите години и в пепелта им намирам твърде малко от онова, което заслужава внимание. Но и то в спомените остава повече с оценката за лошо и хубаво, с усещане за една неяснота, която се губи на малки облач ...

Имам цялото познание.
За света.
За хората.
Имам голяма сопа,
различавам правилно ...

Коя съм аз –
мехурче на повърхността,
камъче на дъното,
перце,
от гургулица паднало ...

Изминаха няколко години
от както татко го няма на света.
Сърцето плаче а душата страда,
по загубата на свидния баща...!
Но аз помня и няма да забравя, ...

Тихо е, чувам листата как падат,
но не чувам техния стон.
Те покриват с благодарност земята
върху нея откриват последен подслон.
Ще си спомнят за своята пролет, ...

"Суетата е враг на амбицията; тя обича да омаловажава това, което не може да получи." Ан дьо Стал
Стремеж е, да се качваме нагоре,
да стигаме до лични висоти,
надраснали и счупили окови,
запалили фенери в трудни дни. ...

МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...

Писмата, потънали в прах,
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.
Словата, изписани с плам, ...

Разпокъса се светът
на осем,
всеки е най-прав...почти,
на косъм.
Гледна точка, спор... ...

Той беше едър старец с червени бузи и гъста, снежнобяла коса. Приеха го в белодробното отделение следобед. Тръгна по средата на коридора, с кални обувки и вълнен елек, който миришеше силно на нафталин. След него притичваше същата като него червендалеста старица, която едвам смогваше да следва широка ...

На "зевзека"
Дали пък дяволът не ме работи,
явил се в образа на приказна Жена?!
А аз - глупакът, оглушал от Самота,
забързан в дребничките си работи, ...

Давай,
удари ме,
накажи ме,
разнищи ме
и накрая, ...

Днес баща ми щеше да навърши 48 години. Написах този стих за него - той толкова обичаше да лети, че преди 23 години небето стана негов вечен дом...
Когато дойда при теб на небето,
ще ми покажеш ли тайна една?
Тук нямаше от кого да науча
как да летя надалеч без крила... ...

Изгубена в света на думите
Аз търся себе си
Но не се откривам в полумрака
Думите хвърчат около мен
Образувайки торнадо ...

Вятърът навън се развилня.
Затанцува белостволата бреза
с трепета на жълтите листа.
Странна, неспокойна е нощта.
Стъклата прозоречни звънят – ...

Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...

Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...

Преди много години геният Херман Вайл, известен учен и мислител /интелектуален съратник на Алберт Айнщайн/, написа забележителната си книга "Симетрия" /издадена у нас от издателство Наука и Изкуство през далечната 1969г./. Там - по един постижим единствено от големите умове начин, Вайл осветли напъл ...

* * *
Знам, че точно сега, точно в този момент страшно тих,
през милионите крачки разделящо ни разстояние,
докато със сърцето си пиша за теб този стих...
ти стоиш до прозореца. Пушиш, потънал в мълчание... ...

Бледнеят ми звездите
във времето заразно,
че пълни са очите,
сърцето пък е празно.
Душата ми се чуди ...

Ако прегърнати броим звездите
далеко от градския шум?
Ако пуснем да летят мечтите ни
по небесния друм?
Ако сме просто двама безделници ...

Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...

Времето ни изхвърля
като риби на сухо
или корабчета,
зависи
какво можем да дишаме. ...

Не тръгвай още. Дълга е нощта.
За който е обичал като мене...
Не ме оставяй в тази тишина.
Не тръгвай.
Вън е толкова студено. ...

В тъмен заслон
Душата плаче и стонове тревожни издава.
Сгушена е радостта под тъмен заслон.
Отмива щастливият миг
изстрадан и облян от тъга и сълзи. ...

Едно гладно чудовище,
кротко ръфащо
мрежата от неврони,
през която кой знае кога
са изпадали ...

Продай ми малко свобода,
искам да си купя аз от теб,
да съм щастлива и игрива,
без проблеми като теб.
Дай ми малък къс от теб, ...

За пореден път се свърши нощта,
без да мога за миг да поспя.
И питам душата защо,
защо се случва това,
а тя мълчи, дума не казва дори. ...

Пристигат, кат' буйни коне –
цвилещи, тропащи с копита.
Навсякъде – със своята свита.
Да бяха направили нещо поне,
късче хляб – мирно небе, ...

Единствена любов
На този свят една съм любил,
но тя ми стига и за сто
И от това не съм загубил,
аз имах Рай, Небе, Злато… ...

Общо взето я караме както в училище, всяко отговаряне на учителя ми носи наказание. Когато се прибирам от хотела ми звъни счетоводителката:
– Слушай, Николов се обади да преведеш парите от фирмената сметка в друга.
– Защо?
– Не знам. Само това ми каза.
Тя е негов човек и е наясно с истинското положе ...

If you were the man I loved,
Should it meant a thing;
Would you be the one to know me
and appear in my dreams?
Would you be the man I love, ...

Когато младоста ни носеше
в невероятния си полет
през чудните вълшебни нощи
окъпани с китарен звън...
Когато нямахме пари, коли и къщи, ...

Пeсен за дърводелеца Йосиф
Владимир Висоцки
Аз от работа се връщам,
свалям брадва от гърба и
виждам изведнъж, че някой ...