Имам ръководство за игра настолна,
господарят на тъмницата да бъда мога.
Имам зарче със страни дванайсе‘.
Имам фигурки на Хикс-Мен даже.
Там са Кити Прайд и Нощна сянка. ...

Без трепет не тръгва това,
което е чисто и свято,
и няма фалшива игра,
загърбила царство богато.
Не може да стихне вълна, ...

Ти винаги в живота си навсякъде –
в прозорците пред мен и в тишината,
във всяка долина и път за някъде,
единствена мечта към необята.
Във всеки град си и във всяка улица, ...

МЕЖДУ АД И РАЙ
... не мога вече сам да се позная, какво се случва с мен, дори не знам? –
със левия си крак съм вече в Рая! – със десния все още съм отсам,
побратим съм със ангелите бели – и пеем си със тях във смесен хор,
в гарсониера – в Райските панели, ме пъхна Господ Бог като в затвор, ...

ЦВЕТОТЕРАПИЯ ЗА ДУШАТА
Непохватен небесен зидар
е разбил небосвода неволно
и изпуснал е златен товар –
сноп лъчи върху мрачния покрив. ...

Съжалявам ,но след като всички разбрахме за момичето Магдалена-поредната жертва на убийство от някакъв,макар и по закон непълнолетен урод.
Мисля си, трябва да направим нещо по-различно.
Да върнем законите от средновеконието. Примерно.
Защото е явно ,че действащите такива,не спират бъдещите убийци и ...

Когато се гневя съм жива,
и не съм щастлива.
Огъня душата жари,
но не искам да ме пали.
Когато спя...изстивам ...

В минутите нощем преди да заспя
затварям очи и започват мечтите.
Мечтите които по-силни от сън
обгръщат душата и представят ми дните.
В тях съм свободна неволна душа, ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
9.
Вода мистична от недра извира,
пробива път през твърдите скали
и в процепи до днеска не били ...

В Е З Н А Т А Н А Т Е М И Д А
Фалшивите лидери излъчват токова много двуличие,
че за тия,които имат очи със способността да го видят,
то направо разцепва всички устройства и телевизори
и отвръщава с ненаситността си,присъща за гниди. ...

Не се сърдете,Приятели...
че сме различни по мисли,
там ни е силата и затова творим!
Защото сме истински.
Не ме корете,човек съм,обикновен. ...

Пастелени сълзи, ела ме прегърни,
разтапям се,
помогни.
Пастелени сълзи, в дъга ме превърни,
сили нямам, ...

Дано за възход, за хармония сме родени!
Ние жадуваме за правда и за човещина!
Нека ни огрее слънце, да бъдем засмени,
във всяка жива душа да бъде светлина!
Всяка работа е отговорност и борба, ...

В стаята е само тя – рошава, с размазан грим,
отпива бавно всяка глътка, и се сеща за добрите дни и хората,
които нявга топлеха душата ѝ.
Отпива, бавно, и си спомня,
че онази любов беше стипчива като тази напитка, ...

Грен се завъртя, ядосан на себе си, дръпна платнището на палатката и влезе обратно вътре. Веднага си спомни старата врачка на пазара в Джак-ран, която му беше предрекла за таен враг, който го следи и крои неговата смърт, както и тази на онова, което обича най-силно. Как се беше изразила бабичката-па ...

Страшно е огън да бъдеш,
приет и изгонен от всякъде,
да умираш и бавно да гаснеш
и да се родиш от някого.
Душата на поета е пламък, ...

С лист в ръка,
останала сама в нощта,
не тъга и тъмнина,
а пробивам си аз светлина!
Не търся! Не бродя! Не диря! ...

ПЕСЕН ЗА МОЕТО МОМИЧЕ
... сънувам вечер роклите ти кротки и шнолата във твоите коси,
в зениците ти двете диви котки! – и Бог пожари в моя сън гаси,
и глезените – с леките сандалки, и блузката ти, опнала платна! –
мъжете сме понякога тъй жалки! – когато видим хубава Жена, ...

Очите ми валсират с необята,
завихрили след себе си прахта.
Кръвта в неравноделен такт се мята,
когато нестинарка съм в жарта.
А после в укротените ми вени ...

Талант, роден за блясък славен,
пулсира с ярка светлина.
На музи ти да бъдеш равен
съдба е тежка, но така
следа остава сред Безкрая, ...

Гледаме филм
Винаги има любов.
Обичаме ли се?

Кръгла маса – дървена, стара,
за живот егоистичен тя натяква.
Без начало, без край – все така,
сирени без глас и сянка на врана в мъгла.
Сърца – от камък, очи– в плам, ...

Вън денят е слънчев и мил,
ухае на лалета и на кротко обичане!
Няма как да си тръгне април
без да кажа на моя рожденик "Честито"!
Годините не мериш отдавна с числа. ...

Имало едно време… в свят, който се намира в сърцето на всеки от нас — едно царство, озарено от чистота. Там царувал велик Цар — добър, праведен и любящ. Той имал дъщеря. Тя била родена от любов, сътворена с песен и благословена с име, което само Небето знае.
Но още в зората на живота ѝ, мракът се пр ...

Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...

Срещите - съдби човешки
вече не броя,
някои щастливи, други - с грешки,
от таланта си не се боя!
Да виждам право във душите, ...

Оставаш там… в междуредията премълчани,
в писмата, дето никой не запечата.
Във здрача на въпросите неизказани,
където всяка тишина е заплаха.
Оставаш там… в недовършени изречения, ...

Чуй ме, тихо ще говоря!
Чуй ме, за теб сега се боря!
Чуй ме, докрай, поне веднъж!
Чуй ме, после всичко ти задръж!
Чуваш ли - ...

Два акаунта кликат смъртофони на маса.
Инет и Янет чатят помежду си инвитро.
Сервитьорката ги познавала поотделно, издадоха се.
Кафетата не прекъснаха срещата им тъчскрийн.
У реала на виртуала няма чудеса.

9. Нулев резултат
Сам се учудваше на ловкостта, с която успя да проследи набелязания обект. Сякаш цял живот бе живял в гората, а не сред бетона на цивилизацията.
Човекът му се стори лесен противник, а видът му потвърди мнението, че е в доста напреднала възраст, но все пак секирата в ръцете му, не бе ...

И пак ще започна от 6-ти октомври 1973-та.Беше хубав слънчев ден. Само от пет войнишки дни, бях навършил двадесет години.Нали съм роден на 1-ви октомври 1953 година...И на този Ден на изкуплението и опрощаване на греховете в Държавата Израел...Празникът е Йом Кипур-един от големите еврейски празници ...

Вълнуваш ме сега както и преди!
О не, не моля те - не говори…
Нека този път аз да се изкажа!
И не се страхувай – не е за те накажа.
Далече стоя от тази отрова ...

НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ЗАВЕЩАНИЕ
... тъй както всеки жив Човек все някога потъва в мрака,
живея – дишам втори век! – но трети няма да дочакам,
ще хлътна – нейде в пустошта на Времето си отлетяло –
детенце бях, бях мъж – баща, и старче с овехтяло тяло, ...