Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 802 резултата
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  253 
или БИТКАТА на Естествения Интелект ЕИ, срещу Изкуствения Интелект ИИ / Artificial Intelligence AI /
Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.
Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска
тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а без ...
  311  12 
Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...
  277 
  485 
  1082 
  310 
  529 
  421 
  421 
  398 
  451 
  366 
  550 
В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...
  203 
Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...
  442 
ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
  678 
От другата страна
Свърши се! Камбаната удари.
Дойдоха ангелите на мига.
А край ковчега няколко клюкари.
Обсъждаха ми земните дела! ...
  420 
Българските комунисти са особена порода хора. Пиша хора със свито сърце, уважаеми читатели. Защото ако нещо ходи на два крака и има две ръце, то от това въобще не следва, че е човек. В България, а още по-точно в НРБ, беше въведен
модел заимстван от Доминиканската република. Такъв модел е много успеш ...
  870 
С какво са виновни жените и децата...
вместо да получат грижи и любов,
вместо радост те гинат във войната,
чува се на смъртта страшният зов!
Стига веч кръв, сълзи и страдание, ...
  839 
Александър стоеше в средата на ателието си, а някогашните му живописни платна бяха покрити с дебел слой прах. Бомбите бяха оставили своя отпечатък не само върху китната София, но и върху душата му. Хаосът и отчаянието навън се проявиха и в него и заплашваха да угасят творческия огън, който някога тъ ...
  227 
Лунна светлина
На А.
На лунна светлина, казват, всичко е различно.
Това, което през деня е даже прозаично
Нощем става непокорно, диво ...
  719 
Да преразкажеш нещо минало -
веднъж - с Измама, а веднъж - Правдиво!
Да прерисуваш нещо сринало -
веднъж със Краски, а веднъж - във Сиво!
Да откроиш Истерия - ...
  639 
Мълчи ми се!
Ей тъй ми се мълчи...
Мълчи ми се,
от желание до полуда...
Мълчи ми се, ...
  670 
Когато те няма, ще зная, че можех
да погледна в очите ти тъжни,
да усетя онази детска нужда,
да бъдеш, да искаш, да търсиш.
Когато те няма, ще зная, че имах ...
  517 
Действие първо (1989/1990 г.)
«Партията пред народа
на колене днес да падне!» -
заявих, че бе на мода
критиката безпощадна. ...
  610 
  781 
  407 
Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
  240 
Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.
Бързах по път с неясна посока, ...
  444 
28. Милост
Влизам в църквата. Паля свещи за живите и мъртвите с обич. Постоявам за малко пред иконите, но си тръгвам смутено. На едната маса има помен на млада жена. Излизам бързо, да не помислят, че искам да ми дадат и на мен раздавинки.
Лицето от на фотографията е мила, но тъжна красавица. Пред не ...
  304 
БЕЗПОЛЕЗНА ПРИТЧА
Безпощадна е моята зима
и в огнището огънят стихнал е.
Колко молех: – Ела и вземи ме!
Сега и тук. И да е завинаги. ...
  353  11 
ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...
  264 
Ти дойде прелестна в съня,
когато тихичко вали дъжда.
Покрита с ореол от светлина.
Воал от капки, тяло на жена.
Тъй тайнствена е пак нощта. ...
  181 
Октомврийското слънце напичаше. Парка бе пълен с радващи се на последните топли дни от годината. Беше и петък, работния ден бе приключил по-рано и за Иван, който минаваше по главната алея в парка. Пред него изскочи дете с тротинетка, но не можа да го удари. Иван беше много суеверен и веднага си плю ...
  338 
Иска ми се да те мразя,
за да спре да ме боли,
но не мога да поправя
колко много значиш ти.
Колко много те обичах, ...
  636 
Случи се! Беше изненада.
Ерос със стрела удари ни
Не знам дали ни дава той награда…
Или на чувствата нанася рани!
Приятелко, допуснах те до мен ...
  424 
***
Празник е щом в
небето закръжат на
пролет щъркели.
*** ...
  676 
Роден съм под щастливата звезда,
на моето полувековно лято,
от първата в живота ми жена,
тъй свидната ми майка - всичко свято!
И вечно аз на Господ, благодарен ...
  253 
Животът е кратко пътуване,
захвърлено между две вечности.
Страдание, радост, бленуване
и капчица малка – човечност.
Животът е чакане, търсене, ...
  451  15 
Искам да галя косата ти
но ще докосвам морето ти.
Искам да галя твоята нежна снага
но ще докосвам само брега...
Искам е притежание, ...
  254 
Предложения
: ??:??