Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...

АСАНСЬОР ЗА МРАВКИ
Къде съм тръгнал, никога не зная.
Дали ще стигна – и това не знам.
Не питайте, на мен ми е все тая! –
добро ли, зло ли ме очаква там. ...

Бялата смърт
Здравей, как си приятелю мой ти сега?
Не съм добре, разпространява се отровата.
Исках да успокоя себе си и моята душа,
но отговора друг е, съвсем не е това! ...

Скилидка чесън,
зъб на мъдрец,
цигулка на щурец
и изваден въгарец.
Смеси във чаша за кафе ...

Говориш ми думи нежни,
явно с цел да те забележа.
Искаш постоянно да ти пиша,
а аз от теб не мога да си поема въздух да дишам.
Търсиш начини да се рекламираш, ...

Две очи и топли устни,
две ръце и две звезди,
мога ли във мрака да ги пусна,
щом душата ми така гори?!
Думи споделени, ...

Има жени, които изгарят на собствената си клада. Жени, които не се свенят да се раздадат до краен предел, ако изобщо има предел на себераздаването и себеотричането. Жени - вещици, жени - магьосници, но в същото време жени - ангели.
Когато обикнат, обичат до лудост. Когато обикнат, отварят широко, съ ...

Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...

Взривих се от баналното пространство
на хорица нищожни и себични.
От курвите напридошли от странство
с логаритмични стихове, е(пични).
Поетките наддали в килограми, ...

****
В този ден спокоен, така подреден,
толкова детайлно разкроен,
миг след миг, минута, после час-
всичко е стъкмено и в профил и в анфас. ...

Събужда се деня като спектакъл
за ново и различно приключение,
а погледът ти е щастлив и вакъл
и любовта е в лятно измерение.
И морска се разлива чак до плажа, ...

Пътници сме ний към вечността,
няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта
и с билета в джоба си вървим.
В кой вагон животът ще ни сложи ...

Яничари ходят, майко,
от село на село.
Те не са яничари, майко,
а цигански шайки.
(Всичко е пропищело) ...

ОДА ЗА МЪЖЕНСТВЕНИ ДУШИ
О, времена! О, неравни
Живеем време славно!
На промени големи,
на чипове подменени! ...

_ Добър вечер! Старшина Петров. Господине добре ли сте?
_ От спомен от любов съм наранен и вехне моята душа...
_ Къде живеете?
_ Бездомен скитам цяла вечност, загубил близки и покой!
_ Къде отивате знаете ли? ...

СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам. ...

Преродени
Изграждах пясъчни дворци,
а думите си в кулите затворих.
Обичах приказни мечти,
за любовта душата си отворих. ...

Кой ще чука
на вратата
тази вечер, в полунощ?
Кой е тука
и те чака ...

З Н А Ц И О Т К О С М О С А
Имам тънки,фини блокажи
на доста места по цялото тяло,
с желание всеки да ми покаже
актуални грешки от минало отшумяло. ...

На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...

От делата живея
Времето е ценен капитал, когато
Разбере човекът, че то е съд и "кофа"
За дела, които пък са - "дърво", което
Дава плодове. ...

Сърцето ми-
то къса се на две.
Че не мога да повярвам,
че си ми изневерил.
,,Дали тя знае? ...

Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...

Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...

Надеждата се ражда,
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари, ...

Хвърлиш се в една посока!Тихо кимнеш надясно...
И вече си пропуснал срока!Жената в бранша бясно
запристъпва като пантера.Да устоиш:невъзможно
е!Нали от сънната Химера* иде дихание безбожно?
Озверял от безперспективност,хващаш някоя посока! ...

ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют. ...

Обичам те, когато пада
безкрайна нощна тишина,
чертаят сенки светлините,
луната се усмихва над града.
Обичам те, когато идва ...

Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липс ...

Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...

Мигът предвкусва влюбено значение,
когато всичко капе в нас щастливо
и любовта е лятно изречение,
което все расте, не си отива,
без точка, запетаите ги няма, ...

напитка на богове
да обуздават
присъстващите умове

Ако мъжът на дъщеря ти
Или някой изобщо в живота ѝ
говореше на нея
Също както
Твоят говори на теб ...