Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 802 резултата
Космическо пътешествие
На А.
Хиляди нощи и дни
Пътувахме през времето сами
Аз, ти и любовта ...
  637 
Ако съм мъж, не искам жена скелет. Не се ожених и пропуснах нещастието да съм щастлив.
Ако съм жена, не искам мъж шкембе. Не се омъжих и пропуснах щастието да бъда нещастен.
Любовта
е егоизъм,
обичта ...
  451 
Сънувах те и тази нощ, уви!
Сънувах твоите очи...
Играхме дама, ти ме победи,
защото гледах твоите очи!
  209 
Издигам се полека във ранглистата,
сред Лидерите гъзери разплух!
Доказано са ми безсмъртни мислите
излюпили се в черепа ми кух!
И име съм във хора на нечутите ...
  379 
Душата ми превърна във пустиня!
Сърцето ми на въглен изгори!
Любовта ти беше милостиня
подхвърлена за няколко пари!
Повярвах аз на думите красиви, ...
  231 
Light the candle, John,
the daylight is almost gone.
The darkness is there, outside,
just where the light has died.
Here i stay at night ...
  628 
К О Р Е Н
Квинтесенцията на всеки народ
в неговият е заложена Корен,
оцеляването зависи от това,колко Той е дълбок
и е залог,колко Душата да е просторна... ...
  173 
Не се надбягвай – път не ти остана,
не се преструвай, че не ти се плаче.
Не се надявай на последна рана,
трънакът всички проходи затлачи.
Не си загубил – смисълът се свърши. ...
  312  11 
Може би ще ме плюете,
От куртоазия може и да сте пас,
Но аз искам да ме чуете,
За политиците какво мисля аз...
Защото съм един от вас. ...
  205 
  842 
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
  254 
— Що жална, милна девойко,
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли? ...
  278 
  653  12 
МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...
  570 
Отиде си самотното мълчание.
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие, ...
  228 
Нови избори се задават,
а в стари обещания ни давят.
  208 
Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, ...
  322  11 
Скитникът арменец 32
Преди много години една немска фирма провеждаше семинар- представяне не своите продукти за “Защита не металите от корозия”. Работех в ДСО” Водопречистване и защита на металите от корозия” и естествено фирмата беше поканила сътрудници на нашето обединение на този семенар. Ръковод ...
  373 
Виновен съм...
Пред себе си..! Пред теб..! И Бога..!
Виновен съм..! За мойта суета...
Признавам си..! Без теб, не мога...
Не мога да загърбя... Любовта..! ...
  344 
Фалшивото се вижда отдалеч,
а в тишината, мъдростта мълчи.
Някой стърже истини със меч
в стремеж, фалшивостта да не личи.
Но мъдростта не чува този звук. ...
  259 
ПЪТНИК ПРЕЗ НИЩОТО
Тъгите ми са все неравноделни
и мога с пръсти да преда мъглата.
С мълчание стартира понеделник,
и седмица съм роб на тишината ...
  292 
КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...
  201 
Правопропорционално на:
изпити менти,
жестоки менти,
неизплатени ренти,
снижени дивиденти, ...
  461 
Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...
  206 
Част 14
Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но о ...
  398 
Подари ми
Подари ми тази есен,
подари ми красота!
Подари ми цвят небесен,
подари ми нежността, ...
  523 
Цветовете тихо ни нашепват:
"Шарена е любовта!"
Сърцата сгушени потрепват,
колко сближаваща е Есента!
И гледайки те във очите, ...
  541 
Целувка, гуш и топлинка
до мен, която ме разтапя.
Игри на лунна светлина,
сега ще те захапя...
Ммм, сладко, вкусно изкушение, ...
  489 
За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...
  546 
Когато се оказах на това място (Откровения), ме обзе чувството че вече съм изживял това някога. Сега след десетина дена си спомних: Като ученици и войници издавахме ръкописен вестник. Същите стихчета и картинки! Броевете пътуваха с обикновен пощенски плик, леко издут. Издава се по ред, ту от Добрич, ...
  464 
  544 
Гуидо Каталано - Всичко е грешно
Tutto sbagliato
E fu così che ci trovammo
nel posto sbagliato
al momento giusto ...
  504 
Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...
  265 
Есенно ветрило
с грейнали листа.
Време капе мило
слънце в утринта.
Топло е и ведро ...
  229 
Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...
  257 
Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен - ...
  584 
Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...
  227 
Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...
  730 
Обичаш ли я..? Я кажи...
Извикай..! Изкрещи го сред тълпата...
На Нея... И на всички покажи...
Че Тя за теб, е всичко... И Душата..!
Обичам те..! Извикай..! Изведнъж... ...
  723 
Къде отиваш, когато затвориш очи,
кой на твоите мигли заспива,
и броиш ли уморена мечти,
на крилата на нощните птици?
Къде отиваш, когато усмихнат съня, ...
  233 
Предложения
: ??:??