Не се подвеждайте от заглавието ми, уважаеми читатели. Длъжен съм да поясня, че единственото число, което употребих в него, е само по причина, че се касае за един обширен клас поетично "надарени" представителки на нежния пол. Онова което обединява тези горди творкини са любовните им вопли, които се ...

Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...

Здравей море
Пак при теб се завърнах мое море,
бях далече но те носих в мен!
С теб сме заедно отдавна, от дете
и мислех за теб аз всеки божи ден! ...

Стени във мъх и стар бръшлян,
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...

Пъргавото дупе из кухнята,
любимо меню на масата !

Крехките създания се бяха настанили удобно в ложето си. Сутринта се отваряше бавно и се усещаха съзидателните лъчи на слънчицето. Бяха притихнали, не се движеха. Природните миниатюри обитаваха в прохладата на цветя и ароматни треви. Благодарение на природата те попаднаха в периода на еструс. А лудия ...

Премного всяка истина се окислява,
за да остане кислород.
Един случаен лъч понякога присъства
и след залеза.
Мехурчетата въздух ...

Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...

Изтръпвам още от онази притча
как гонел майка си синът-палач.
Тя тичала по голото стърнище,
и ужасена викала през плач:
„Пази се, има много тръни, сине!... ...

Стана ми байгън от Байдън,
от уокизъм пък - съвсем.
На политкоректност - майна.
"Джендър" идва от "джендем".
Знак за качество си нямам - ...

Брегове
Най-стръмни
са онези брегове,
които
сме издигнали ...

В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...

1. ПЪРВИ ОГЛЕДАЛЕН МАГИСТРАЛ
И рог виж жив гори, полита...
Романтиката е прекрасна.
Омайното превъплъщава
героят в приказка нескрита. ...

Събудих се рано, сред нощите ще да е било, не погледнах часовника на неизменния телефон, който се беше изтегнал най-нахално върху нощното ми шкафче, но прозорецът ми беше тъмен. В просъница ми се яви едно стихотворение на Смирненски, в целия му блясък се яви, без да имам и най-малка идея защо точно ...

ГМО-сезони безбедствени
с декрет се въвеждат:
например, зима без снегорини –
сиреч, безснежна.

ТАЙНА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Всичко това нека да остане тайна!
Вечерта да оставим нежното хортуване
сред преуморените макове. ...

В представите на обикновените хора математиката е непосилно занятие. Те инстинктивно я избягват. Но напразно. Защото известност в математиката се постига не само с доказаното, но и с недоказаното. Нерядко второто дори носи по-голяма известност от първото. Типичен пример в това отношение дава руският ...

В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...

ПЕСЕН ЗА НЕБЕСНАТА ЖЕНА
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя. ...

Ж Е Л А Н И Е
Желая...,просто една пресконференция,
с присъствие на светила от енергийния бранш,
която да прекъсне тъпата,гадна тенденция,
водеща до световен енергиен блокаж. ...

Липсваш ми когато
Искам да споделя,
Да намеря себе си,
Да празнувам,
Да се смея, ...

Аз съм тази, която се учи
да преживява цялостта си –
докато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи
да присъства — ...

Мигър било е тигър свръхстрашен,
келтски,-
туй от глад мяукащо котенце ...
в задния евродвор селски.

Кажете ми, приятели поети.
Защо сме разделени? Аз не знам
не стигат ли вълшебните куплети
за общия строеж на нежен храм?
Кажете ми защо сме тъй далечни? ...

Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница... ...

Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи пъ ...

Бракът занулява миналото на жената,
а на мъжа....бъдещето на съдбата!

Валеше като из ведро!Мокрите капки се стичаха по стъклата на спирката , където чакаше тролея, минаваха през дупките се стичаха по лицето й и по ръкавите на коженото яке ,с което беше облечена .Чакаше вече почти час ,но нищо не идваше ,само профучаваха една- две коли ,а дъждът ставаше по-силен !В дал ...

Ех, да можех
да пиша
като онези големите
автори,
да можех да одера ...

Зяпах отегчено някакви проспекти за тенис кортове, нерде изложбена галерия, нерде обзавеждане за тенис кортове. Какво ли е намислил собственикът, кир Димитрий Лазарос, та секретарканта на мен закарфичи проспектите...
Машинално посягах към фрапето, смуквай през сламка студената течност, ох Зорба, ти ...

Една жена, когато си отива,
под краката на мъжа светът се срива;
доземи вятър клоните превива,
дъжд силуета в спомени размива...
Една жена, когато си отива, ...

На прага на осезанието /Телешко в глинен съд/
Бих искала да имам предвид
цялата любов около себе си.
Да бъда релационен сбор,
който носи неизменно смисъл, ...

Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце, ...

бременност -
любов
набъбва
бременност -
любов ...

©️ & ℗ Християн Чорбаджийски - Krischo
©️ 2015
Стихосбирката съдържа 20 стихотворения на любовна тематика.
Автор: Християн Чорбаджийски - Krischo
Аудио запис: ttsfree.com ...

Мила, толкова си всеотдайна,но се пазиш от мъже,
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...

ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...

Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...