Тя може и да загорчи,
а пък на мене ми слади –
и с вкус на резенче лимон
е любовта като бонбон!
Напук на всякакъв канон ...

Опита се, но я отхвърли,
досадна зелка, постен зеленчук,
салата за поредния ти делник
или... просто ей така, напук.
Осанката остана скрита, ...

...Очите ти са ключето...
Гледайки този вечен и бурен извор
в дълбоките ти очи, създадени в лъчи
потъвайки във всяко едно ъгълче и кътче
на сърцето ти, в моето оставило следи... ...

Атахуалпа! Защо непрекъснато го преследваше това име, за което бе чел още като малък в нашумялата книга на Зенон Косидовски "Царството на златните сълзи"? Беше последният крал на инките. Онзи когото двамата испански конквистадори - братята Франциско и Гонзалес Писаро, бяха заловили жив и поискали ог ...

Дойде внезапно – чувствена, без име,
но сам сега на тебе я наричам –
любов, която иска: "Прегърни ме,
защото теб единствено обичам!"
Прегръщам те в съня си... Бяла нежност, ...

Танцувам с цветята. Танцувам и пея.
Харесвам ги. Любя ги.
Страдам по нея.
Тя просто душата ми в шепите взе.
Така се отдадох, че нямам нозе. ...

Когато сърцето ми в тъмата изстине
И издишам за последно във нощта
Искам теб да гледам как заспиваш
на рамото ми пак отпуснала глава
Когато тялото ми посивее ...

Жената, която всичко прощава
е жената, която те чака на прага.
Жената, която всичко прощава
е жената, която до тебе си ляга.
Тази, която кафето ти прави ...

Тъй празно е наоколо!
Не виждам аз стени, врати, ъгли
и хора.
Но чувам тяхното присъствие.
Не ги познавам и не са ми важни. ...

За любовта
За първата любов и чувствата след нея
аз искам своя песен да изпея.
и трепетите ми дошли дълбоки с нея,
аз като знаме цветно да да развея! ...

Не исках да ставам такова момиче, но...
По принцип не съм от онези момичета,
които се борят за някого със зъби и нокти,
които готови са на унижение, на всичко,
но пред любовта не можело да бъдем горди... ...

Животи различни, от свят паралелен,
преплетоха нежно съдби,
сърцата положиха в бели постели
и нощен воал ги обви.
Очите изгаряха. Устни се сляха. ...

Баща му от ранна възраст го поучаваше: Общото количество на свободата е постоянна величина. По тази причина в тоталитарните общества цялата свобода е съсредоточена в ръцете на един човек, давайки му безгранична власт, а у останалите тя е просто нула, и обратно - в демократичните общества тази свобод ...

Гледаш ме спокоен
а нещо ме гризе
страшни думи казах
посях си ветрове
в дълбока кал затънах ...

Хотелът, както и всички хотели по протежението на крайбрежния път от летището до Алания, е огромен, с хубав външен вид, прекрасна градина и басейн с шезлонги. Нашият е зелен на цвят.
Самите стаи не са нещо особено, а бельото е старо и с петна от предишните си ползватели. Камериерките - млади мълчали ...

Достатъчна ни е една усмивка,
от цветето блажено – аромат,
от изворче – водицата му пивка,
на залез слънчев – зрелия домат.
За да си легнеш ти щастлив, доволен ...

омразо
ти ли си
въпросната
от ОБИЧ
още недокосната ...

В другия живот ще те намеря,
честна дума, казвам ти, ще те...
В този ти обичаш още нея,
аз отдавна с мъж съм и с дете.
Може би съдбата ще упрекнем. ...

Тъгата ражда хубавите стихове!
Стремежът ни към нея е забележителен!
Във всеки тъжен поглед и куплет,
щом слабост проявим да я изпитаме...
Тъгата е началото на края - ...

Във време отровно
спи народът беззлобно,
сякаш има вечна нощ,
а крие в себе си мощ.
И тъне той във слепота ...

Когато ветровете засвистят
и прозорците затворят с трясък.
Когато върбите зашумят
и небето светне със страшен блясък.
Когато вълните шумно се разбият ...

Част 2
Принципно погледнато има много видове такива енергийни образувания. Едните са невитални. В тях няма никакъв живец. Каквото беше това в момента. Други са витални и са аналогични на най-различни видове от познатата ни флора и фауна. Някой имат вид на корали. И представляват нещо като онези дреб ...

Спускат годините тежки завеси,
но светлината е в мен, и струи...
още ги мога онези летежи,
с които достигам бряг от лъчи.
Изгреви палят душата с познание, ...

Абажурът се разклати,
обзе ме някаква тръпка,
опитах се да я пропъдя,
ах, но ме помоли, подслон търси...
Приютих, непозната ръка хванах ...

Предизвикан отговор
„Защо пишеш тъжни стихове?”
Димо
Аз плача – светът е арена
и тръпне сърцето във мене... ...

Сега трябва да те изживея,
в тоя час, в тоя момент.
Не ме отлагай, нямаш капка време,
закъснели мигове не желая!
Сега трябва да държа ръцете ти, ...

Спомням си! Просто лежа и си спомням,
а мракът, единствен и верен приятел
прегръща ме нежно и сам ми припомня,
за минали страсти и мой е слушател.
Разказвам му бавно и тихо, с усмивка, ...

Сега съм пустиня безпределна
Но сега коя събира
цвят от твоите усмивки?
Моята печал не спира,
помня твоите целувки. ...

Тропване и шепот пеперуден.
Поглед - взиращ се в силует.
В нощи - цветни, изумрудени,
за любов бе писал не един поет.
Ако трябва човек да направя, ...

Няма вече екранно момиче.
Няма рисунки с щастливи лица.
Защо ми трябваше теб да обичам,
докато някъде чакаше тя?
Споменът насила запечатал се. ...

Хотелска стая... Звездопад...
Тела... Преплитане... Наслада...
Следи от нокти... Бърз екстаз...
Целувки сочни за награда...
Хотелска стая... Луда сласт... ...

На Божко..
Ще бъдем някога заедно...
След толкова, колкото трябва.
Живота минава, приятелю,
но след мене какво ще оставя? ...

Разходих се днес в големия, красив град
и срещнах по пътя си човек, който проси.
Раздаваше музика за да се спаси от глад,
но личеше, че в сърцето си доброто носи.
И аз като него по цял ден на хората се моля, ...

Приятелко, ти вярваш ли в любовта?
Тая лудост всеобхватна.
Тая истинска игра на чуства,
на сълзи, на щастие и сладка болка.
Приятелко, повярвай, има я. ...