В бялото
забиват острите си върхове
в плътта на облаците-скитници
копнежите на поднебесните ни светове
прелитат я кръжащи птици ...

Въздухът е един
Време е за нови сетива- цяло сме...
Време е за общ вътрешен апокалипсис…
Ще ме посочиш с пръст заради тази дума, знам…
А тя е- разкриване, смъкване на завесата и откровение… ...

А беше горд човешки монумент,
неописуема земя,
история, кръстовище на
памети световни,
култури, ...

Стоях на пейката във парка
и нейде сянка отдалече
със стъпка лека – на цветарка
ума ми за момент отвлече.
Спокойна, плашещо харизматична ...

За малко искам да си помълча,
сълзи навярно Аз ще си пророня.
Живота бързо, бързо профуча,
болката в душата как ли ще прогоня?
За малко искам Аз да се порадвам, ...

Облаци превземат небето.
Гледам очите сини на детето.
Птиците отлитат на юг.
Не бягам. Оставам тук.
Трудно е, но съм в родния дом. ...

Беше нощ, изпълнена с наслада,
огряна от смъртта на падащи звезди.
След дните на борба и липса на пощада,
чувствах радост, както никога преди.
Вървях без посока по хладния пясък. ...

Ти си болката,
ти си страхът ми,
ти си залезът,
ти си умът ми...
Ти си бурята, ...

Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,
всички плащаме цена, за лъжите на пророци.
Пропагандата, налице е – борба със думи,
думи всякакви, но лишени от сърце.
Късно е за уроци, светът е в пламъци, ...

По-далечен дори от звезда,
по-обречен от празна надежда,
със страха си към тебе вървя
без сърце,но с любов безметежна.
Живееш във мечтите ми греховни ...

ШЕСТ
Не разбирам… навярно съм тъп…
Но аз не разбирам такава любов!
Опрял съм гърба си във ръба,
а ти стреляй, поне да умра! ...

Крило на пеперуда ме погали -
посипа смях по двете ми страни
В сърцето ми пожар щастлив запали -
крило на пеперуда ме спаси
Показа ми небето, чудесата ...

Децата
От прозореца ме гледат две очи,
те много често са оставали сами.
Тез очи на моето са дете,
на едно мъничко и добро сърце. ...

Окъпана във лунна светлина -
ти - прекрасната жена,
с нея ме озари
преди да видя аз зори.
Че денем си слънце, нощем луна, ...

Светлината на моя прозорец
Светлината на моя прозорец
всяка сутрин наднича от изток
и дори да е плътно затворен,
топло пак по лицето ми плисва. ...

Господин маймун знае всичко.
Силен, смел и напет.
И за учудване на всички,
взе че стана поет.
Четат го другите маймунки, ...

Не питай днес какво ми се е случило
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия, ...

Нямам право
за тая цялата любов -
и не любов, а обич.
И обич не, а копнеж за обич.
Нямам право, ...

Защо има толкова много
завист в този свят....?
Толкова ли е трудно
да бъдем по добри и
и вместо да пречим, ...

Завръщания
В града на свойто детство щом се връщаш
и къщата позната пак намираш,
със обич прародители прeгръщаш,
макар и само в спомeн неумиращ. ...

В душата ти... оглеждам се красива,
в сърцето ти... съм вечната жена,
в съня ти... дивна самодива,
в мечтите ти... единствена сърна.
Докоснеш ли ме... ще се разпилея, ...

В ЛЕГЛОТО
Аз падам пак
в прегръдката ти мека.
Отпускам се,
затварям пак очи. ...

Историята ни пресява,
поети. И ни отвява
времето като плява,
ако сме били леки.

любов
приета някога за даденост
изпраща дъжд от изгорели чувства
наситеното време празно е
начупено ...

Студено лято и гореща зима,
повярвайте ми, няма как да има.
Тък както няма мирни терористи
и мръсното не може да е чисто.
Създадено е всичко със причина, ...

Тя.
Тя.
Името ù звучи в главата ми
без да утихва дори за секунда.
Тя. ...

Life is like a tree
growing in a dream;
all of us are leaves
all of us will leave
(someday with the breeze) ...

ЩЕ НОСЯ ЛИ ЕСЕНТА В РЪЦЕ?
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла. ...

самотата носи малка черна рокля
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена ...

Телефонът ми звънеше глухо продължително и монотонно под възглавницата. Винаги когато заспивах го оставях до нея, а като се събуждах го откривах промушен под нея или паднал до леглото. Навън се зазоряваше. Оскъдната сиво – белезникава утринна светлина пестеливо се процеждаше през тънките процепи на ...

На Гриша Трифонов
Не си тръгвай, Приятелю!
Не ти ли отмаляха краката?!
Ела!...
Ела, поседни да попеем, ...

Няма никой в тези думи
сякаш са снежинки бели,
падат на земята и се губят,
локвите от гняв немеят.
Празна чаша е надеждата ...

Оглеждам се, но не виждам теб,
усещам те, а не си до мен,
уханието ди долавям, без да помирисвам,
смехът ти чувам, отекващ в мен.
Иглички изскачат по кожата, ...

...Лесно е да те обичам...
Лесно е да те обичам, защото...?! Защо?!
Кое е това, което го провокира в мене?! Кое?!
Това е твоят начин да ме гледаш с дълбоки очи така омайно...
Това е твоят начин да вървиш само хванат за моите ръце... ...

Дилема
Животът ми отново е дилема,
как целият ми свят пред мен се срива,
а няма път, по който да поема.
Душата ми е пуста, няма, дива. ...

Ланшна обич
Едно мълчание от ланшна обич.
Едно докосване в забрава.
Нежност и поглед... Думи и жест.
И всичко е спомен, който ранява. ...

Не заспивай преди да те целунат.
Не бягай от това, което те плаши,
а изкрещи обичам те на страха и
ще видиш една врата, трябва само
да я отвориш и ще го забележиш, да, ...

Иди си
Иди си, любов, толкоз си тъжна
напусни ме в ранната утрин без да те видя
пътят по който ще тръгнеш не искам да зърна
отсега в душата оставяш огнена диря ...