Въглен е искрицата предишна
Зимата вън пее песен зла,
черни вълци вият из полята...
На дедите възрожденската искра
не гори на младите в сърцата. ...

Музиканта-поет-художник Явор Илиев е роден в гр. София на 25.09.1956г. Баща му Рилчо Илиев - български скулптор и преподавател НХА, просвещава и обучава сина си Явор още от малък в рисуването и пластиката. Преди да почине той завещава ателието си на Явор и по-малкия си син, което те превръщат в бижу ...

А времето днешно пропито с омраза
върви и се стели като зараза.
В сърцата човешки вирее таз злоба
и хваща ги здраво като прокоба.
Душите им празни ...

Не съм във този гроб
Сред стари гробове аз търсех твоя.
Разтреперан, удавен на сълзите в пороя.
Цветя не носех (не ги приемаше с възторг) -
само глътка недопито вино (в тапата от корк). ...

Запитах се, какво е да обичаш,
без гняв, без корист, без лъжа!
Дали е път, по който смело тичаш,
или е сила, вдъхновила любовта!
А утрото, какво е без усмивка, ...

Прощаване
Още в здрача я съзрях -
невинна млада дама.
Какво ù беше - не разбрах,
сигур' стара рана... ...

Небето не е небе.
Земята тихо стене.
Няма време за бавене,
започва голямо броене.
Едно-две селца - ...

Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...

Връщаш се сутрин
и се кълнеш, че ме обичаш.
Крещиш, че си ми верен
и след друга не тичаш.
Аз искам други неща. ...

Чрез теб опознах любовта,
но знаеш ли... много болеше,
бях истинска с тебе, добра,
а ти лицемерно мълчеше.
Пропадах във бездни, изгарях ...

Тост за нас
Мъжете плачат. И не само понякога.
Мъжете също имат ранимо сърце.
Мъжете обичат. И го казват понякога.
И техните ласки не са само с ръце. ...

Страх ме е да се усмихна.
Треперя от прашеца на луната.
Изглеждаш ми утихнал.
Светлините се разпадат...

На нова България успешен старт.
Честит Трети март!
С мъжеството на опълченците да се гордеем
и песни за тез юнаци да пеем.
Поклон пред светлите герои - ...

сърце самò ще
разгадае - билката
„любов“ коя е

От раждането още съм обречен:
след живота си да бъда вечен.
А на земята минало остава
та за мен да имате представа.
Че времето реално под небето ...

Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...

Веднъж в яда си ти ми рече -
Върви при друга вече.
Сърцето си заключвам
със тебе аз приключвам.
„Ужасен ужас“! Край! ...

Как искам да ти покажа,
че зимата вече отчина...
Не, не мога да ти разкажа,
как ангели свещ ми даряват и няма месечина....
Знам, че и бялото си замина, ...

- Бабо Марто, где така?
- Мартенички ще преда.
Да зарадвам с тях децата,
агънцата и лозата...
С бяла и червена прежда, ...

Седнах на чашка кафе -
нещо в мен крещеше,
раздираше ми душата.
Без да усещам -
дърпах дима от цигарата, ...

Прецаканите по рождение
такъв живот живеем, да...
за нас светът е стълкновение,
борба на радост и тъга...
Нощта за нас е миг спокойствие, ...

Сам
Омръзна ми! Като мъгла се стеля.
Достатъчно поемах тежки думи.
И ненавиждам хладната постеля,
таила толкоз нежност помежду ни! ...

Очарователен аристократизъм излъчваше домът на професор Матев. В него сякаш витаеше духът на Хипократ, а Гален бе направо оживял. По стените на кабинета му, върху дървени рафтове с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, ...

Щом сънувам те ...
Ще се промъкна сред тъмното,
за да пропълзя до терасата
като птица ще вдишам от въздуха :
за да те видя след залеза. ...

Глупаците удобни са навред.
Управници, със глупостта жонглират.
Търтеите лочат пчелен мед,
но те прашец не могат да събират.
С глупаци е наситен този свят. ...

Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. Той пазеше техните тайни и ключа за Портата. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайи ...

Мислите ми, като пакостливи котенца,
разплитат кълбенца с желания тайни.
Няма сън. Пак под тънката нощничка
пъхвам ръката си. Влага издайна
и трескави пръсти, които я пият, ...

МУЗА
Колко много поети!
Всеки със своя луна,
и всеки със свойте пътеки,
и всеки със свойта жена. ...

ВСЕ ОЩЕ
Да, вече във илюзии не вярвам
и чувствата заринах в пепелта,
макар че цял живот любов раздавах,
така и не намерих любовта... ...

Баба Бона живееше съвсем сама накрая на селото. Беше вдовица от десет години, а трите ù деца и внуците бяха пръснати по света и тя не знаеше вече къде са. Докато дядо Кирил беше жив, беше по-спокойна, ама остаря вече, нищо че не се даваше на никого със своите 85 години. Работеше сама дворчето, влаче ...

Душата ми изстива - празен храм
с изтъркан под от колене във рани.
Вратата хлопна, нещо я подпря
и то ми заприлича на страха ми.
И то ме афореса да мълча, ...

Борба
Животът сам превива ти гръбнака
и те захвърля на човешкото бунище.
На други майчински подава си ръката,
притегля го към своето огнище. ...

Всеобща истина е, че има хора, които не спират да ти липсват; хора, които оставят дупки след себе си; хора, които са по-скоро многоточие, отколкото точка. Оставят ти едни такива съвършено недовършени чувства. И тия хора липсват, да, но не са те тези, които липсват най-много.
Ако се налага да съм чес ...

Защо ли да ни вземат отпечатъци от крайници?!
Я по-добре от голите ни задници!

Много свободна импровизация по „Sehnsucht” („Копнеж”) на Rammstein (Рамщайн)
Копнеж – бисерна болка над сълзата,
копнеж – пробляскваща луна в далечината,
копнеж – над палмите лъскава звезда,
копнеж – безразлично синя приливна вода. ...

Един ден…просто ще дойде един ден, в който няма да боли.
Ден, в който просто ще забравиш за всичко или поне в това ще се убеждаваш.
Един ден…просто в този ден няма да има сълзи от безсилие и ранимост.
Ден, в който ще си кажеш просто”Спри, не издържам повече” и всичко ще приключи.
Един ден…просто ням ...