Човешкото лицемерие край няма - на селски дувар мяза, отвън парфюмиран - отвътре затиснат с овча тор.

Гледат ме накриво всички
и говорят тихо зад гърба ми,
за постъпките ми нетипични
и какъв ще е синът ми....
Бил съм различен говорят ...

(Честит празник на народните будители)
Отдавна е полегнала Тодора
и сън дълбок отдавна я гризе.
Въргалят се боклуците по двора,
а няма кой добре да помете. ...

Сам самичък във големия свят.
Отново сам останах.
Ох, майко, колко ме е яд.
Да вярвам, вече аз престанах.
Наранен и опетнен завинаги ще остана, ...

Есен е... Чувствата ни се приготвят за дълъг зимен сън. Лятото е отминало, а с него и приключенията, стоплящи сърцата и подтикващи душата да иска още и още живот. А сега всичко е равно, монотонно... Сякаш примирени, извършваме ежедневните си задължения и живеем ден за ден, очаквайки другото лято и н ...

В болка и прозрение
Не засипвай нежната трева със сълзи.
Слънцето сърдито не поглеждай.
Не откършвай клонче от стария дъб.
Изплашена птица не прогонвай. ...

На нашата любов
Ти си мойта златна птица...
Нямам друга във света.
Много песни ти написах...
Ти ми беше във кръвта! ...

Футбол
Футболът е велика игра,
игра за мъже със смели сърца.
Показват качества и техника
на зелената трева. ...

КОНФЛИКТЪТ НА ПОКОЛЕНИЯТА
Отиде си майка ми — Бог да прости!
Почти не я помня щастлива.
Животът ù, казан накратко, във стих:
стени със глава да пробива, ...

Сама съм сред толкова хора,
изгубих се в чужда вселена,
не виждам, не искам, не мога
да дишам с душа разчленена.
Обгръщам се плътно със мрака, ...

Разговор с портрета на Лора...
Разкошна плът!... Душа неразгадана!...
Мечтателно загледани очи...
Тъга неясна някаква събрана
във стиснатите устни... Замълчи!... ...

Техните предци измрели
преди хиляди лета.
В океани са живели
чак до Края на света.
Вдигнали се планините! ...

Светът не рухва от нещастия,
от глад, от болести, войни,
от неизказани пристрастия,
от лудост или от сплетни.
Не рухва и от подлеците - ...

Счупен съм, не ме поправяй,
случен сън не разпилявай!
Случил съм на път разравян
от чужди колела и нрави.
Скучен не е, нито изоставен, ...

За първи път те видях, облян в слънчеви лъчи
Видях те да говориш на цветята и цветовете
Видях те и ти ми махаше с ръка - да дойда до тебе
За първи път те видях и срещнах любовни висини
За първи път те видях, отворил за прегръдка ангелски крила ...

Днес народните
будители: „Все още...“ - питат -
„спите ли?...“ ...

Пробудени от тънка нишка в душите ни,
Бог в сърцата нещо ни дари.
Така устрои любовта в нас, съдбите ни,
словото да пръскаме а не напразно да гори.
Събрали от духовните огнища обичта, ...

Лудост
Колкото и да съм пияна не мога, просто не мога да спра да мисля за друг, освен теб.
Не знам какво си ми направил, нито какво ще ми направиш,
само знам че искам да го изпитам, всяко нещо от теб, всяка минута с теб.
Колкото и да искам не мога да мисля за друг, не и когато ти си в главата ми. ...

До вчера сълзите и бършех от очите.
Но ето, днес изказа си лъжите.
Милея и се боря винаги за нея.
Но докога ли в мъка ще тъмнея?
До кога ще е така, не знам. ...

Прозрачна съм. Направена съм от стъкло.
Пречупвам светлината, в обич я превръщам.
Научена съм да попивам всяко зло
докосвам го с любов, като любов го връщам.
Звездите дадоха ми рядък дар, ...

Към далечни светове
Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността. ...

„Време е...“ - „Аз“-ът
заключи, „ ... когато все
нейде то вре ме.“...

сега съм задръстена
с хора
коли
улици
миризми ...

(из цикъла "Вицове в рими")
От CNN изпратили екип
във Сирия да прави репортаж
за руските военни. По тертип,
взаимстван от добрия шпионаж, ...

Жадувах те… и те дирих,
и по земята, и по небето.
Как те откри душата моя
със окото си невидимо?
Отново лудетината щура ...

Натоварване +9g. Очите потъват в черепа. Състарен. Фигурите следват една след друга. Небето се сгромолясва върху ми.
Сърцето е в такт с машината. Не мисля за нищо. Поглеждам уредите. В нормата. Последна фигура. Програмата е изпълнена. Отдъхвам. Ликувам. Моето момиче издържа. Романтика.
Там долу на з ...

Татуирам тъгата.
Забивам дълбоко
и навътре
в плътта ù
Страха... ...

Култура, морал, етика и други
Каква култура бе, човек,
в този двадесет и първи век?
Всеки има компютър с мишка,
няма библиотека, няма книжка! ...

Виж ме,
толкова далечна,
макар и тук до теб.
Виж, виж...
Любовта ни "вечна"... ...

В сладката си тишина сега спокойно се отпускам,
чувствам удари на моето сърце.
В душевното пространство ще препускам,
измил от злоба моето лице.
В сладката си тишина порасналото детство, ...