Благодаря ти Майко! Все добра бъди,
Носила през годините си мъки и неволи.
Любов в сърцето и душата Ти ми изгради,
Не спря за миг. Не казваш още ли боли?
Благодаря! Не искашe за нищо ти отплата, ...

Аз съм само семедател,
разточителен с нагона.
Ставам част от Кръговрата
в благодатното ти лоно.
Твоят символ е Надежда; ...

Когато те открих, в теб видях детелина
и то не каква да е, а с четири малки листа.
Благодаря ти, че те срещнах, а на Бог, че те има,
че ми отвори очите, за да видя любовта.
И вечер, когато тихо се гушнеш в мен, ...

Сънувах сън и беше дивна пролет,
цъфтящи люляци, ухаещи треви,
жужащо бръмбарче, със дух мечтаещ полет,
и мъдро охлювче, оставящо следи.
Сънувах изгрева, целунах го в лилаво, ...

Честит празник, любима!
Между нас все още любов има.
Преди ти купувах цветя и подаръци,
сега плащам сметки и данъци.

Такъв фатално идеален,
с усмивка, колкото света,
няколко щипчици нахален,
но с тонове грееща душа…
Рисуваш по мен весели въздишки ...

Осмомартенски привет, миличка съпруго!
Купил съм ти аз букет – не стигна за нищо друго.
Моля те, не се сърди! Кърпим на заплата..
Тотото иди пусни, че милиони чакат!
Щом удариме джакпот – свършват се проблемите! ...

Последно, ще забъркам качамака,
с масло наложен, сирене и пръжки,
придърпал ще съм столчето трикрако
към масата, за обеда по мъжки.
С лъжицата ще гребна овче мляко, ...

Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица,
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.
Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици ...

Събрала съм ти
толкова много обич,
че парят сълзите ми
и спира дъхът ми.
И шума на вълните ...

Ти, Калиакрена, премного плитки сплете,
за да си вярата от кал опазиш.
Ти мартенична си, обичаш и не мразиш,
и нестинарно си гориш на жар нозете...
Княгинно знаме ти извеза в миг съдбовен, ...

Не искам нищо
Не се поставих във поза "партер".
Не позволих да направя бартер
със съвестта си, за миг прекъснала.
Възобнових я. Ала възкръснала. ...

...Свърши се ...
Свърши се ! - казах - Това беше!
Няма я - усетих- тази дразнеща болка!
Душата ми успя да и отвърне...
Досега не съм говорила за тази рана... ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена - объркана и плаха,
в живота свой понякога сама.
Жена - за миг не търсеща отплата
за чувства, с гордо вдигната глава. ...

Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...

Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд ...

Голата истина много я обичат,
едни я обличат, други събличат!
Голата истина да ходи, тя дръзна,
май че изстина и от обич замръзна!
Голата истина някой я блъсна! ...

Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...

Загадъчни са всичките ти навици,
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице, ...

Какво да поискам, от кой ли не знам?
Вървя по пътека с вяра напред.
Поискайте, има ли Аз ще ви дам,
всичко с любов ще раздавам навред.
Колко е жалко когато погледна, ...

между вèрите
мостът ... нòси ѝмето
„веротърпѝ - мост“

Душа надежда
Недей изпуска нашто топло лято.
Виж, още колко малко ни остава...
Не ще избегнем есенното злато.
Да постоим във лятната жарава. ...

Слънце, звезда, луна те наричам,
но ти си много повече от тези неща.
Тях не мога да прегърна, а така те обичам,
целувам те и ме топли силно обичта.
Затова ще оставя Слънцето да грее ...

ЦЕЛУВКА НА ВАМПИР
Маскирани бродят опасни вампири.
Разбра ли, че даже когато "убиват"
изкусно остават любезни кумири,
а своята същност умело прикриват? ...

С тънки токчета
или пък боса
минава през Главната
жена луннокоса...
Нова токова тема. ...

Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...

Тичане по права линия от дясната страна на тротоара. Колко от плочките са пукнати? Вчера бяха девет, днес са тринайсет. Как стана това? Не е валяло.
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...

Градът почерня под нощния купол
От блясъци парят очите
Отгоре в безкрая близнаци и лъвове
В придворен поклон пред колесницата
В която товари с мечти и надежди ...

Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...

С чисто сърце
тя - дете,
стопли дух студен
един светъл ден.
И дъждът спря - ...

Поляна с макове и жито
и тук таме свенлив синчец,
картината видях я през очите
на истински щастлив човек.
Прекланя се пред горската омая, ...

Тъмен пламък свети във душата.
Тъмен, колкото нощта.
Тъмен е и тъмна е съдбата-
тъмен е дори съня.
По тъмни пътища аз ходя, ...

Сън сънувах – беше ме гушнал,
сърцето тупкаше нейде в корема..
и в лилаво светът бе избухнал,
а аз се разлиствах - как хризантема…
Телата ни (в невъзможна дъга) ...

Една сълза, бяла пеперуда
откъсна се и полетя
едва докосна с крила сърцето
и то се сви,дори поспря.
Една сълза, болка на Душата ...

Слизаше бавно по стълбите и бършеше сълзи с напуканата си длан. Груба длан, в която влагата попиваше като юлски дъжд в напукана земя. Излезе и затвори внимателно тежката врата на дирекцията на железниците.
Две трети от живота си Желязко Пътев беше прекарал в работа и не каква да е работа, а работа п ...

На Емо - за след 26.02.
Ти първо с мен флиртува,
а после ме погали
неволно (ми се струва)
със пръсти охладняли. ...

Ти дойде.
Придаде смисъл на живота ми.
Дари ме с неописуемо огромно щастие.
Зашемети ме с твоя красив ум, близък до моя.
Накара ме да се чувствам значима, нужна, жива. ...

Само миг... а мигът повелява
да е близък с друг... да прилича,
но едва ли с приличане става -
светът големее с различие...
Само миг като другите, зная, ...

Гореща като огън съм, изгарям
на демоните в тебе съм копнежа,
врати към ада със очи отварям
и дявола пред мене поглед свежда.
По дирите на вятъра танцувам, ...