Вкопчих се
в ръба на този свят.
Да ме гледа -
времето бе спряло.
Аз ли луда бях ...

Изгубих се... - Къде ли? В битието,
завесата за нашите очи.
Изгубих се... - Къде ли? В битието,
примамка за осъдени души.
- Горя ли? - Не, аз само тлея. ...

За теб е трудно някак да се пише..
Как бих могла,
когато имах само два, три мига
другото е самота.
Някога вървял ли си напред, ...

Първа среща със морето
Когато бях на двадесет години,
морето аз за първи път видях,
брега, вълните му, водите сини!
От морско слънце бях огрят! ...

Нарамил на гръб и съдбата,
подкарал годините с прът,
аз крача с краката си - двата,
по този безмилостен рът.
От сутрин до вечер - прегърбен, ...

Имало едно време... Така започват всички приказки. И като правило всички завършват щастливо, със сватба и тридневен пир.
Някога Пецата Шофьорът и Иван Събов бяха единствените стари ергени на село. Събов беше предшественик на днешните клошари. Беше влязъл в селския фолклор с това, че на въпроса „Иван ...

В момента пиша песен за теб
с много музика и малко думи.
Изваждам от калъфа моето сърце,
настройвам отдавна непипани струни.
Нежност извира от моите пръсти, ...

Аз ще ти липсвам. Тайничко го знаеш.
И начина, по който те обичам.
Дълбоко в себе си дори признаваш,
че те обичам някак по-различно.
Обичам, както може само мама. ...

Събота, 8 сутринта. 1 час до отварянето на портите на аптека ЖИЙОН. Нейде из Вселената се чуваше алармата на китайски будилник за левче, чиято цел бе да събуди спящия маг.фарм. Павел. Ефективността на алармата, както винаги, бе ниска, почти нулева, съпоставима със статистическата грешка при един так ...

Нима? Нима си изненадан?
Нима на плоските лъжи,
в капана прозрачен си попаднал
и демонстрираш ми влажни очи?
Нима си вярвал, че съм твоя ...

Колко хубава е Тя!
Търсиш, искаш да си с нея,
вярваш, тя ще е до теб
и надеждата остава,
любовта е твоят лек... ...

Разумът потърси спасение,
Сърцето имаше нужда от възкресение.
Съвестта управляваше властно,
а думите плуваха безпристрастно.
Емоциите се бяха утаили, ...

Понякога съм проста математика
и се разпадам до двоичен код.
Линейна в твойта автоматика,
съм частно в липси в период.
Отдавна нямам абсолютна стойност, ...

Не успях да те нарисувам.
Четката трепереше като кинжал,
Готов да се забие дълбоко в плътта
И да разкъса голото платно без жал.
Не успях да те нарисувам. ...

Да, имам ден рожден.
Но ми е безразлично -
дали ще съм дарен
с подаръци излишни...
Недей, не се хаби - ...

Тази нощ за мен е бурно-сладострастна,
луната скри се от гледката дори...,
а твоите устни мен целуват страстно,
ненаситен пламък в телата ни гори.
Тази хладна нощ, всъщност е пламтяща, ...

На слънцето
копринен абажур ли
искаш да поставиш?
Защо не си признаеш?
Наяве и насън ...

От вчера ми е някак...слънчогледово...
Пътувайки към родния ми край,
любувах се на ниви слънчогледови,
гледах, мислех и мълчах....
Нима когато слънчогледите загубят ...

Ти си младият ловец от степта,
От рамото ти дебне хищен орел,
Очите ти, две остриета на кинжал,
Се взират в недостижимия предел.
Ти си красивият ловец от степта, ...

Някой ден щом любовта измине
пътя непосилен на ятата,
стигнала до края на земята,
сълзите си бавно ще изтрие.
Някой ден косите си ще пусна, ...

Отърсва се нощта от черни мисли –
на дръзка опашка завързва коси,
небрежно чадъра в чанта прибира,
на рамо я мята, на „ти“ със звезди.
Грациозно стъпва, предлунно върви. ...

Аз не искам да слушам сълзи
и да гледам как гарвани грачат.
Днес е мокра земята. Вали.
Всички ангели сигурно плачат.
По обувките, лепкава кал. ...

- Какви са тия афиши разлепени из града!? – възмутено ме пита Бояджиева, служителка към Окръжния съвет за духовно развитие.
- Афиши на спектакъл, посветен на 90 години от създаването на Партийната организация в града.
- „Да се превърнеш в пламък“ – учудена продължава да уточнява .
- Да, така пише на ...

Лъч светлоструен
появява се в небето -
след вихър буен
пътека има за сърцето...
Че мисълта за теб е утеха ...

Не си отивай
Защо си тъй замислен, тъжен?
Защо морето скрил си във душата?
Измъчен ли си от света объркан
или отпаднали са мъжките криле? ...

Днеска, още като стана,
почна да се гизди Яна.
Бяла рокличка облече
и червеното елече,
белички обу чорапки, ...

Не ми е скъпа вече старата къща,
тежи ми пътят за нея,
сърцето ми е закопняло
към нови светове да поеме.
Няма кого тук да оставя - ...

Тероризмът е явление, което днес застрашава устоите на цялата цивилизация. След 11 септември 2001г. той демонстрира едно ново - чудовищно лице - на глобална заплаха за цели държави и дори за цялата планета. Днес /особено след събитията в Украйна/ никой не би се учудил и от най-мащабна негова изява - ...

Нарисувай дъга, по която ще тръгнеш.
Този свят е корав, не отстъпвай.
И не свеждай главица, преди да опиташ.
С чуждата болка недей да осъмваш.
И помни, че небето е хубаво сутрин. ...

Майчица
==========
Тя е майка на много деца. До едно ги обича!
Всяка сутрин се моли за тях. После прави закуска.
На голямата маса поставя чинии за всички ...

Пролет, плахо ти пристъпваш! -
Ту си жарка, ту си лед!
В нови пъпчици напъпваш
и твориш ни цветосвèт!
Разтуптявай светостта си ...

Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...

Свещникът на дядо
Гледам отсреща стария свещник.
Внезапно ми заговори.
С пламъче слабо. Тъжно и нямо.
Баба и дядо ги няма! ...

О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...
И чудото, родено в мен ...

Извинете животът ме чака,
захвърлен до вчера в праха.
В мухлясала, влажна барака,
не питай, как съм изкарал нощта.
Извинете отново е слънчево утро, ...