Уморих се себе си да лъжа
и на хората да казвам все, че съм добре....
уморих се, скъпа да живея във заблуда
и да мамя даже майка ми, че всичко е наред!
Една любов сърцето ми разкъсва, ...

Видях го аз и влюбих се от раз,
но истината грозна не се забави да излезе.
Приятелка си имал той,
но това не му попречи и с мене да излезе.
Бързо, бързо завъртя ми той главата. ...

От топли езера зелени
разстлах пътеките солени
и блясък изумруден се размъти.
Изгубен съм; не ще намеря пътя,
щом веднъж по тях съм стъпил. ...

Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...

Знаеш ли, колко обич
крия към тебе,
моя млада, скалиста земя,
за която някои казват
открай време, ...

Желания
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган!... ...

Поля, която очевидно беше много пияна, упорито се опитваше да се настани в скута на Предраг. Въпреки, че той запазваше самообладание и приемаше ставащото с усмивка, видимо за всички започваше да губи търпение. Тя обаче не се отказваше лесно и започна да досажда още повече. Чашата на търпението му пр ...

Един приятел нов се появи,
някак... на Любов приличен,
препрати сам през времето лъчи
и тихо каза: "Много ви обичам!"
Усмивката му пореше вълни. ...

философската
поезия наравно с
поетичната
философия са две
страни на едно цяло

Оскъдна ти е роклята, умът не струва,
но погледът ми мъжки ме предава.
Ядосан съм, ужасно ми се псува,
че толкова на тебе се поддава.
На тази пуста суета безкрайна, ...

Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...

Виждал ли си птица на дърво,
виждал ли си как с криле премахва,
виждал ли си черните очи,
как лети към небесата.
Дълго прелетно криле преплита, ...

Ако утре събудиш се, пламнал в лъчи
от слънце имунизиран срещу злите очи
недей се страхува, поглед не свеждай
нека слънцето към мен те отвежда
Ако утре усетиш, че ти липсва зората ...

От утрото прегърната,
в най-романтичния град,
на най-тихия мостик,
забравила за шумния свят…
Там искам да остана! ...

На летището...
На летището..
И ето тук съм сега.
Чакам приятелката любима.
А други майка, баща ...

Няма нищо в този дъжд,
напразно вън душата си излива,
а носеше усещане за мъж
и правеше тъгата по-красива.
Октомври е. Нормално да вали. ...

Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...

Днес тръгвам си от тук, завинаги,
без капчица вина и страх,
изгубих се във търсене на минали
решения, компромиси и грях.
Опитах всичко, дълго изтърпях, ...

Нима не знаеш, че вратата да отворя,
ще трябва първо леко аз да я открехна.
И ще притихна, за да чуя песента на часовоя,
ще се ослушвам за скрити разрези и цепки.
И ред по ред, аз всичко ще претърся, ...

Бях много водка пил... ...и тръгнах към бардака - два месеца съм работил, преведоха в картата заплата.
Пътьом срещнах проститутка.
Макар пиян да бях успях - бе грозна - и в сумракът го разбрах. Но нека...свирка ми направи...
Такси си хванах и пред бара стигнах, там поръчах скоч за двама и набързо аз ...

Щастлива съм, че имам, Боже, теб
и че със вяра просветли душата.
Че ме запази истински човек,
макар че пренебрегнах правилата!
Щастлива съм, че ти не позволи, ...

Тя:
„Океан!!!“...
Той:
„О кей, Ан!“...

Сред поляни от лалета
и небета от мечти
виждам все това момиче
с лешниковите очи.
Във косите ù красиви ...

Тъжен стих по *Фреди
ReмаТе
Какво е всъщност любовта
и кой какво за нея знае?
Умира в хората за миг, ...

Докато волно птичките летят -
колко тъжен е денят.
Към залез той отива
и мечта подир мечта заспива.
И аз за теб мисля в таз печал, ...

Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна. О ...

НОЩЕН ГРАД
Нощният град не понася канон и условности –
с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан
той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,
в сюрреализъм за да ни обгърне нощта. ...

Не си отивай, моя мила!
Не си отивай! Остани!
Не ме оставяй ти без сила
и на сърце ми помогни.
Без теб душата се затрива. ...

До днеска беше
почти лятно време,
но във покоите на Есента.
Но за ден,
доде се разбереме, ...

Тази вечер отново ми липсваш,
във зениците трепка тъга,
чрез духа ти сияние плисваш,
и оставяш мъглива следа,
Спотаена във мене тъгата, ...

Душата ми е като стар албум.
Препълнен с пожълтели страници.
Разлиствам бавно, лист по лист
Долитат мисли като ято птици.
Изплува образ, мил и скъп. ...

Света се срути днес в нозете ми,
изкорени от мене всичко свято...
Дърво без корен от злобата премазано,
ранена птица в най-светлия си полет!
Боли ме, много ме боли от слепи истини, ...