Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Звукът на свободата
Бях седнал на пристанището, загледан във водата, когато чух зад себе си: „Е, как е? Харесва ли ви нашето малко пристанище?“. И ето ти пред мен капи ...
Поезийо!
и духà си
и в слова себеразстеляй
същността си
Хексаметрѝчно и в рамка на хайку за кръвния данък
събирали данък на
този ден скръбен
Pablo Alborán - Gracias 🇪🇸
----------------------------------------------------
Autores: Pablo Moreno De Alborán Ferrándiz
---------------------------------------------------------
Автори: Пабло Морено Де Алборан Ферандис ...
Крачка през пропастта (за конкурса)
Любовта – това за него означава взрив, това е торнадо, това е истинска природна стихия. С викове, с вопли, с преобръщане на всеки и всичко с краката нагоре и обратно. В краен случай, поне за него е така. Може би за вас това представлява някакво постепенно развитие ...
Сбогом
в днешния епизод
доживях
извъртя се сюжетът
заминавам Любов ...
Самота
И пак без теб е мрачно, дори една звезда в небето не блести...
Нощта сега е мой приятел, със вятъра говоря си дори...
Звука на дъждовните капки, за твоя глас ми напомнят почти...
И този спомен ме пронизва и раната отново почва да кърви... ...
Синори
Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.
Поражда плевели мизерният живот.
Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,
духовен урожай и сладък плод. ...
За Марина и любовта (за конкурса)
Кошмар
и сънувах сън жесток,
в полето тича сънена кошута,
а отпред я гони носорог..
И я настига, рогът му заострен ...
Екзистенциален студ
В големия град са хората студени?
Ха!
Те навсякъде са си такива.
Пребродиш град, пребродиш два ...
И днеска мина
Вчера е в историята вече.
Тежим на мястото си като котви,
Стремим се от проблемите - далече.
Намотваме кълбото на живота си, ...
То
не дава покой.
Изкривена усмивка
и лицето на ”Жокера”,
Това което ни ломи. ...
Еничари
Гаврил ...
...Любовта ни...
Помня, че преди да те позная си предствях как сърцето ми ще помни името ти...
Помня, че преди да ме събудиш, мечтаех за мига, в който сме една душа-аз и ти...!
Помня, че преди да ме целунеш, видях чудото на любовта, която иска да избяга...
Помня, че преди да те прегърна ти казах сбо ...
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 2
Продължение
– Нали не те притеснява моето погалване – прошепнах в упоение от нейната красота и чувственост. Ръката ми вече много нежно галеше кадифената кожа до женското ѝ съвършенство.
– Неее, не! – съвсем леко и с нюанс на любовна ...
И току виж
е на престиж и току
виж си станал висш
Светове
Ива седеше притихнала на стария ...