Отива си тази година...
Събра си багажа горката...
Че там, на завоя очаква
красавица нова,
тя да захлопне вратата! ...

Едни очи споделят Черното и Бялото -
сиамските близнаци от Небето и Земята.
Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.
Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -
способен да решава със сърцето и главата си - ...

По стъпките на падналата шума
пристигат непознати ветрове,
припяват си мелодия без думи,
по-ласкава от шепот на криле.
Поклащат сякаш старите дървета ...

Защо ли спада твоя тонус,
когато с някой се прощаваш?
Той отива си и ти оставя бонус
горчилката, в която да се давиш.
Падаш празен в дупка, в яма, ...

КОЙ МИ ГАЗИ В ЛОЗЕТО
Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и мечтае колебливо в грешни посоки?
Някои очи са далече,
до полунощ крият горещи сълзи ...

Чаша надежда
Животът прие мойта покана
за разговор кратък и откровен.
Почерпих го с вино. Препълнена кана.
Той чаша надежда остави пред мен. ...

Сине мой
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...

любовта - сиреч
Триумфалната арка
на щастието

ЛУНИТЕ В ЖИВОТА МИ
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...

Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...

УСМИВКАТА
Омръзна ми от тази сухоежбина -
сухари обикалят покрай мен...
Усмивката ми стапят своевременно –
щом само ги погледна! ... Всеки ден! ...

Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...
Страшно е да бъдеш като пътя, ...

Разпънат бях
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...

*** (пясък от думи)
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...

Тихо…е
Тихо е………толкова тихо,
че Тихото стъпва на пръсти..
Тихо е…….. толкова тихо,
че Бога не смее, да се прекръсти…. ...

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...

Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...

От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...

"Малката машинка"-
от дядо наричана,
много, много обичана...!
Днес бързината е проблем.
Няма прием. ...

Тъга
Гледам синьо-белите линии
на звездите падащи
в бездънното небе,
но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях, ...

Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...

Има една пътека,
скрита зад много измами.
Има една надежда
зад лабиринта от грешки,
има една посока ...

Часовник
Часовникът със спрелите стрелки
и спомените в ъгъла забравени.
Напомня ми за старите мечти,
без свян в нищета удавени. ...

Една почти банална история с четири епилога
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...

На брега на надеждата
В светлината на утрото виждам теб,
твоите сияещи сини очи
и животът щастлив ще е за напред,
морето мами със сини вълни. ...

Като кръв
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха ...

Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...

(На Димитър Милов)
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.

Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...

Не ме упреквай, че не разговарям.
Че съм самотник.
Че обичам да съм сам.
Не съм студен.
От огън вътрешен и аз изгарям. ...

Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...

Девойка в рокля бяла
в спомените ми се появява.
Че тя ангел е небесен
и пее чудна песен.
И когато пее, кадифе и е гласа - ...

Наоколо - само неми очи.
С взора си всеки някак мълчи.
Не започвай и ти…
Навсякъде - с погледи пълно,
все приковани; ...

Под сърцето
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...

Седя самичка сълзите преглъщам,
и питам се с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.
И миг не съжалявам, че те срещнах, ...

Вкъщи...
Да те докосне полъха на вкъщи,
на онази черна, истинска земя,
сърцето ти, препускащо със вълци,
да спре от щастие и топлина... ...

Умислени руини от империи…
Срутени велики самомнения,
за глупостта човешка доказателства
и за мъдростта на тихия вятър.
Въздишащи останки от империи, ...