Позволявам си да съм щастлива.
Край! Реших го официално.
Ще бъда цветна, щура, позитивна,
без почивка .. непрестанно.
Ще бъда силната и слабата, ...

И няма ни вече,
обвити в забрава,
потъваме бавно,
в наще лъжи.
Остана ни само, сляпа омраза ...

- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.
- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!
- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ - през полувремето сърбите я пускаха… Искам я ...

Петльов глас вибрира в тишината.
Звездите се превръщат в светлина.
Кокошките ще изкълват зрънцата,
а после ще снесат яйца.
Петльо перушина ще заглади. ...

Ако можех да се променя
и сърцето да сменя...
Щях да бъда друг човек.
Друг и може би различен.
Да се усмихвам на лъжата ...

Новите приложения в телефонните апаратите объркаха живота ми.
...
В живота си човек има няколко любови. Всяка една от тях стои в точно един дял от мозъка на човека. С точно определен нюанс на цвят, ухание, усещане, романтика и мисъл. Това е последната констатация на Николай.
Той обичаше Десимира, но ...

Най-трудно се забравя обещание,
най-бавно отминават часовете
без теб, в очакване да стане утре,
най-много ти се иска да си знаел
дали бих тръгнала със теб навсякъде, ...

При среща Бог с Рогатия-провал
пробила се защитата на Антисвята
ангел еднокрилен неочакван долетял
макар и недовършен в "генезиса" на Рая
Бог веднага свикал кризисния щаб ...

Аз съм малка и червена,
с черни точки на крилцата,
весело летя в небето
и за радост на децата,
на ръчичката щом кацна, ...

Разтваряш нежно своите крила,
политаш тихо, насочвайки се към свещта.
Копнееш да достигнеш светлината -
копнеж, роден дълбоко в душата.
Копринените ти крила играят ...

Без любов
е абсолютна скука
да ходиш на училище,
да учиш наука.
Вече не помня ...

А стария бряст под терасата
навява на детските спомени,
ще дам топлината на вятъра,
за да се присвия до клоните.
И ще се промъкна сред тъмното, ...

Пресъхналият кладенец остана
скътан дълбоко в нашите души
и жаждата си всеки утолява
кой както свари, без да се свени...
Децата ни не знаят колко сладка ...

Получих гръм от ясно небе
и да пиша веднага започнах.
Пишейки разбрах, че гръм не бе,
а вдъхновение – никому отроче.
Дали дума прекрасна го роди? ...

Сълзите свои скрий, момиче,
да бъдеш слаба не е ред...
стани, стъпи си на краката
и смело продължи напред!
Стани, макар и с мъка, с болка, ...

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

на Валери Станков
Ах, Валери, ах, Валери,
Варненец, в червата цял,
надали ще се намери
друг чешит, себераздал, ...

Да съхраня
Искам да ме грее слънцето
и да стопля душата ми.
Искам да бъда обичана и да обичам.
Искам никога да не избледнява ...

Прегръщам ангел.
Топла недомлъвка.
Разперени крила докоснали челото.
Два стиха бледност.
После векове греховна преизподня. ...

/intro/
This is a story of bloodshed and glory.
A tale of a man who defeated the death.
He hit the Empire with holy desire –
to fight for the freedom is freedom itself. ...

Куче пасе лайка
край фуражна яма.
Мравка мъкне буре
право къмто дàма.
Котка пее песен ...

И когато сте там на гарата какво се прави? Как се справяте с неловкия проблем, когато не уреждате следваща среща? Ти стоиш и гледаш земята, а той гледа непомръдващия автобус, с надежда да запали двигателя и да каже, че бърза да се качи. И стоите с неловките реплики, вече подадени от гузни усти, и ча ...

Нарядно ръси есенен дъждец
балтони сиви, бежови бомбета.
Към спирката ти бързаш отдалеч
през мокри тротоари и павета.
Дървета с голи клони околвръст, ...

Въвеждането на термина "съжителство", дефиниращ по нов начин характера и същността на отношенията между българи и османци през вековете на владичество, налага пълна ревизия на историческата терминология от този период в името на евроатлантическата ни политкоректност. Ето примерен речник на историчес ...

ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ
Сега аз виждам, хората се други,
те си играят своите Игри
и правят само користни услуги...
Растат в подмолните войни! ...

Знам че те има, небеснице
като ангел с крила на орел
в мъгла на живота – процеждаш се
секунда от теб бих си взел.
И бих те превърнал в безвремие, ...

Един човек си тежи на мястото, когато използва ръцете си за прегръдка, а не за да пази равновесие, или да се държи с тях за нещо.
Молитвите не са ли различни телефонни номера на Бог, на които можеш да му звъниш за съвет или с молба за помощ по всяко време?
Понякога се включва "телефонният секретар", ...

Студ зимен душа натъжава,
тя е потисната и скептична!
Болка в сърцето ми остава,
че съдбата на вси е трагична!
Напразно ли щастие жадувам? ...

Поледица
(Не е за конкурса, защото тази любов може да се окаже напълно възможна...)
- Хайде, какво става? – гласът ù беше притеснен. А и обхватът беше лош.
- Чакай там! – сопна ù се той. Хич не му беше до нея.
- До кога? – настоя тя, сред пукне и паразитни шумове. ...

ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като после ...

Не искам да вървя в стадото,
там има предатели лъжци.
Как искам да се вгледаме в младото,
да го научим за нашите предци.
Не искам Аз отвън да мисля е красивото, ...

Чу ли ръмежа на моите мисли,
чу ли как в тях се роиш,
чу ли брътвежа на моите устни,
чу ли как в мен все валиш?
Как да избягам изобщо не зная, ...

Татко! Сърдиш ли ми се? Кажи ми?
Че на празника последен не дойдох?
Искал си да видиш всички близки,
ала мен ме нямаше сред тях...
Сигурно си страдал много, татко... ...

Навън се бе стъмнило отдавна. През прозореца се виждаше притихналият град, потънал в своя сън. Полунощ отдавна мина и светлините, които до преди час виждах през прозорците на сградите, бяга загасени. Стъклата бяха започнали да се заскрежават и зимният студ се канеше да рисува върху тях, като че са п ...

И къде си ти, учителко любима?
Защо напусна класната ни стая?
Защо остави ни да тънем в незнание?
Нима парите по-важни станаха от твоя дълг?
Все едно ти е дали съм учил! Все едно ти е какво ще знам! ...

О, ярки слънчеви струи
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак! ...