Страшно е, страшно е, братче, признай,
Искаме, искаме не казваме дай.
Живеем различно не както преди,
Керванът върви кучето лай.
Подреждаме листи, кметове разни, ...

Гадно е да няма "лека нощ".
Най-вече да се будя сама.
За цял ден едноминутен "разкош"
под формата на мълчалива телефонна игра.
Гадно е да не мога да споделям, ...

Животът ми е низ от запетаи,
но точката къде да сложа?
Въпросът не е лесен - пали
и с удивителен не мога.
Тирето криволичи в тъмни краски ...

Задържам поглед в очите черни,
и се изгубвам в тях.
Тях поглеждам за последен път
и за последен път ръката негова докосвам,
а нежно устните целувам. ...

Подари ми думите ти сладки
и целувките ти нежни
и прегръдките ти топли...
неосведомена се влюбих в теб!
Каза че ме обичаш ...

Не ти хареса градския живот,
веднъж не хапна кроасан с охота,
обичаше си селския компот,
но сливи не растат на теракота.
И чергите донесени с мерак ...

Господ Бог е най
Поет чрез Вехтия и
Новия Завет

ВСЕ ОЩЕ Е ЛЯТО
Все още е лято...
Все още навън
играят децата
сред глъчка и шум... ...

Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово. ...

Сбогуваме се с лятото! Гальовно...
И този път не искам да тъжа...
Сбогуването впрочем е условно -
една безброй повторена лъжа.
И всеки път е някак си различно - ...

Приемственост
Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина. ...

Всяка нощ заспивам, сгушена в одеалото, като малко дете,
представяйки си, че си до мен...
Всяка нощ преплитам пръстите си, представяйки си, че ти ме държиш
и няма да ме пуснеш никога...
Всяка нощ прехапвам устните си, представяйки си, че са твоите... ...

февруари 2014 Румяна Славова
В апнеа между ад и рай!?
Не, не ме устройва!
Нека да е крайно
и разтърсващо дълбоко! ...

Сцената наречена живот е пълна с актьори,
едни са лоши,други пък добри,
всичко е въпрос на роли.
Пиесата на всички нас е добре позната,
от това как ще изиграем свойта роля, ...

10.
пътите, в които те виждам прогарят дупки по кожата ми. четвърта степен изгаряне.
9.
минутите, в които питам дали ме обичаш още, а ти мълчиш. тишината ме побърква.
8. ...

Какво да си заложа:
съня, страха, вината
и старата си кожа,
и част от самотата.
Дали ще я харесат ...

Аз съм дива лоза.
Трудна съм за обичане.
С оголени нозе.
И солени сълзи.
Знам кръвта ми горчи. ...

Нейде свил се, недалече от перона,
на безлюдна гара дрипав, болен и малко престарял
скитникът с китара съдбата вече беше си избрал.
От света изтрил се, призрак във вагона,
с мръсни, криви пръсти ръждиви струни той подръпна. ...

Бъди изгрев
Да ти кажа колко те обичам?
Не достигат думите за това
да чуеш сърцето как бие
и всяка минута иска да усеща ...

Катарзис
Неволни, мислите
препречват пътя на съня.
Разсъмва се, а те са още будни.
Мечтали цяла нощ за чудеса, ...

Женските тайни на три дами.

Тя стъпваше като газела,
вглъбена, сякаш по въже,
стотици погледи поела –
и на жени, и на мъже.
Остави плажната торбичка ...

Безсъние в лятна нощ...
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...

Троянски майстор дава интервю:
-Каква е тайната
на сливовите мармалади?
- Да бъдат сливите узрели,
но и млади!

Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит ...

Наш'та Рошка котарана,
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя безспорно, ...

Усмивка самотност
Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай! ...

Върни ми я
страничка някаква
ник вместо име
светлина за душата
в колажи-картини ...

На къде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения ...

ритник на бебче
в майчина утроба пò
е стих от всичко

Синусоида е духът ми неспокоен;
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника; ...

С меден глас си ти, звънче,
сутрин ни посрещаш в двора.
Каниш ни да влезем в клас,
пееш, пееш без умора.
Имам аз една молба, ...

О, спрете!
О, спрете да предавате света!
Какво е туй предателство, не зная?!
Това, което чувам и чета,
предаваме на варварите Рая! ...