ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...

на щастието
пред ковачницата - все
тъй - блъсканица

Ти си магьосница
изкусителка
чудна
чаровна
на чувства вестителка ...

На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
Композира умело, не ноти,
а стихове - спънати, куци.
А душата, свита във вакуума ...

Мълчи Гладът -
решил е да не проси…
И свил се е в студът
на немите въпроси
Мълчи гладът - ...

Не е дъжд като дъжд – виждам как небесата
са решили съвсем да удавят земята
и вали, и вали от небесното езеро,
а светът е огромна, преливаща тенджера
със дървета удавници и асми водорасли; ...

Вечният пътник,
това е!
Така да живея
дано.
Да не мисля що ...

Луната осветява езерото,
звезди се къпят във водата.
Щурецът свири тъй отнесено
тъжната си песен във тревата.
В късен час измъквам се от вкъщи, ...

Ти виждаш в черни краски всичко,
имай вяра, не се отчайвай лесно!
Ти полети волно като ято птички,
животът е хубав, сърцето ми е честно!
Напълни душата си с оптимизъм, ...

"[...] Конниците се бяха строили в редици; сребърните върхове на дългите им копия блестяха под хладните утринни лъчи на току изгрялото слънце. Лагерът бе почти събран и само огньовете продължаваха да тлеят, подухвани от лекия ветрец, нижещ се откъм източната пътека. Долината приютяваше прохладни лет ...

Първото радио в село
Когато радиото в мойто село дойде,
Драгойново в почуда занемя!
То свойто място във читалището найде
и то от там за цяло село пя! ...

......по булеварда пристъпва едва
.....тихо безмълвно държи в ръка
.....сякаш без мисъл и с празни очи
.....празна кутия - по всичко личи...
.....минава този странник всеки ден ...

Виждал ли си любовта как тръгва -
ограбена, безпомощна, сама?
В такава нощ, когато и денят не съмва
два залеза рисуват самота.
И тъжно е като след листопад - ...

Черно и бяло
Черно и бяло, цветове различни,
преплитат се в човешката душа,
една борба която водят не отсега!
Черният цвят е цвета на лошото, ...

Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.
Окапалата от пороя къща ...

Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...

За всички, които знаят какво е
да бъдеш в петък вечер сам.
Стоиш до прозореца, не си спокоен,
натиска те към пода белия таван.
Ще запалиш цигара, ще си пуснеш филм, ...

ДОНКА И БОЛНИЯ ЗЪБ
Брала Донка домати,
усетила че зъб ѝ се клати.
Тя на доктор отива,
но от нейната слива ...

Цървулът си е все цървул,
без цвят, без пол и без държава.
За него всичко е фасул.
Всичко е пари и слава.
По-далеч от своя нос ...

Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна.
Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се зароб ...

Продавам души, затворени в буркани.
Някои са весели, засмени,
други са озлобени.
Някои са безлики,
други пък са обезобразени. ...

Остарявам, но бавно,
а акъл – на дете.
Беше временце славно...
Докога? На къде?
Ти въпрос не задавай! ...

Знаеш ли какъв ти е проблемът?
Привързваш се. Бързо.
И веднъж, когато си привързан към някого, правиш всичко по силите си, за да го направиш щастлив.
Никога не е ставало дума за това, какво ти искаш - винаги поставяш нуждите на другите пред своите.
Даваш прекалено много шансове на хора, които, честн ...

:)
Обичам те, с дафинов лист,
между прекрасните ти устни.
Кайсии, бира и стомахът чист..
О, Боже! Феите са вкусни! ...

Сине мой,
ела, седни до мен.
Дойде времето,
когато аз ще си отида
Вземи това, що аз ...

Източваме кръвта
на земята под нозете си,
в криле я вливаме, за да летим.
Ти, изпълнена мечта,
за даденост приета си, ...

Тъмно е, мамо, свърши денят,
ала играчките ти не прибирай
още, не искам да ме винят,
нека да помнят, че ги обичам!
Ето, отново тъжно мълчиш, ...

Пред икона мома хортува,
пак в стаята шета - нарежда.
Види се, чини що струва,
но първо да се помоли:
"Българка съм, такава се родих, ...

Удрям по клавишите на пианото и нотите са превръщат в сълзи. Виждам и не виждам, плача и сякаш не плача, толкова е тихо около мен. Тази тишина ме оборва и ме кара да халюцинирам. Лампите присветват, после осветлението и тишината обгръщат тялото ми и полягам върху нотната таблица.
До – беше началото ...

Ще остарееш тъжна и самотна.
Ще остаряваш бавно. Ще боли.
Навярно ще си вземеш даже котка.
Ще бъдат дълги, скучни, сиви дни.
А нощите... тогава ще е трудно. ...

Тя е пристан тих,
аз съм буря, мълния и вик...
Тя е вечен стих,
аз вълшебен, мимолетен миг...
Тя е сигурност позната, ...

- Да:
Шепот...шепот...шепот....
парещо-накъсан диша в мен
Дихание изпива друго
Страстна нощ........ ...

Нали ми даде всичко, мамо-
и дом, и нежност, и живот!
Като акомпаниращо пиано
си все до мен и си любов.
Превърна ме в човек достоен, ...

На люляка клоните нежни
обсипани са с пурпурен цвят.
Те - тъжни, безнадеждни,
сами са в цял свят.
Роза до друг люляк цъфти, ...

До теб
В зеницата на твоята душа
потъвам бавно до забрава,
размиват се ненужните неща
и само любовта остава. ...

10.
Джакомо огледа внимателно още един път присъстващите, като мислено претегляше възможните ситуации. Изчезването на Титос не можеше да бъде нито една от тях. Или не бе влязъл? Веднага отхвърли тази възможност, защото той бе там и Пелопония, и Изура го бяха видели до последно. Самият той също. Пръс ...

Минута след минута
сърцето предизвиква
вълнение безкрайно
в очакване на бърза стъпка.
Секунда след секунда ...

Живее Хадес в тъжния си свят,
в бездънното затишие на мрака,
към него сенки стенещи вървят
на съд съдбовен, страшен той ги чака.
Без слънце, без желания и страст, ...

Крилата ми натежаха,
не заради "добрината",
а заради празнината.
Оцветиха се
в черно ...