Няма в нашата родина
достатъчно пари за старци и болни,
но бежанци още таз година
ще храним заради политиците ни безволни.
Те слушат Запада безприкословно, ...

В душата понякога става ми мъчно,
да питам сърцето защо ми мълчи.
Устата да бълва думите злъчно,
В мене човече любов отключи.
Да страдаш от злобните приказки днес, ...

Вълните на необузданоТО
лодки-думички създават,
а вятърът на времето несъществуващо
докосва ги, за да отплават.
Извиват мостове невидими, ...

Уморих се от безкрайните думи,
уморих се от празни слова,
уморих се все да те чакам,
уморих се от всичко това.
Уморих се през прозореца да надничам, ...

Златното ключе
Вратата прозрачна е. Като на длан
живот пълноценен зад нея
разстила се, в слънце окъпан и в блян,
догдето се погледът рее. ...

На приливи и отливи, когато
въздиша кротката вълна край мен
рогът на изобилие богато
плода, налят от есенния ден,
задръстил е сергиите в градчето, ...

Кой спря пред бедняка и ритна гнусливо
вонливите дрипи, сакатия крак?
Човекът изстена. А искаше само
да легне на сухо... и мъничко хляб.
Работил бе много и много бе патил - ...

Не може ли светът да бъде по-добър?
Не може ли светът да бъде по-добър? Не може ли хората да станат малко по-добри един към друг? Не е ли възможно човек да разкрие страховете и мечтите си, без това да бъде използвано като оръжие срещу него? Ще ми се да изчезне цялата злоба и омраза… Ще ми се да изче ...

Една звезда
за мене си остана.
И звезден прах
от тебе ме валя.
На дявола ...

Дочаках пак златната есен,
както винаги пъстро красива,
по-цветна от пролетна песен
и танца на листата игриви.
Отлитат от своите клони ...

За Родопа
Като подплашено от бурята море,
за мене е Родопа планина...
Над нея слънцето, цветя бере
и украсява моята страна ...

Отдалечаване
В коя от всички стъпки
спъвам се и губя ритъм?
С коя от всички думи-кръпки,
в мелодия удавям смисъла? ...

Много късно все заспивам
докато луната стои и ме гледа,
как с всяка изминала секунда умирам
и чакам някога да отида при нея....
Всяка вечер когато си легна ...

Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.
И времето самотно е замряло. ...

З А Г О В Е З Н И
В памет на сестра ми Митка
Роди се, когато разтвори
небето щастливо очи,
пророчески щом заговори ...

Самотата скитница е в нощта
и с хладни длани тихо ме прегръща.
Ела, спаси ме от тази тъмнина,
с очите топли надеждата ми връщай.
Красиво ще изгрее нашата съдба, ...

Когато вече няма светлина,
портретите от тъмната стена
са спомени незабравими –
даряват топлина и нови сили.
А чувствата ми, в рамки подредени, ...

Цветето се залюля.
Невидяна буря.
Ураганно,
гръмотевици -
не остана ...

Честно, защо точно на мен?
Седя и се питам, това късмет ли е или проклятие.
Виждам как ръката ти бавно преминава по гърба му,
докато той ти откопчава роклята
и невъздържано те съблича, опипва, стиска, ...

Твоята принцеса си отиде,
пантофката остана на паважа.
В тъмата, никой да не види,
коварството ти, Принце, да накаже.
Остави аромат на маргарити, ...

НОРМИ на разумното БИТИЕ (РЕХЛРОС) на Владимир Вестник
Руският мислител – учител Владимир Вестник е НАМЕРИЛ закони на развитието, по-точно нормите на РАЗУМНОТО битие, които биха наситили напълно душата с ЖИВОТ и духа с възвисяване. Той предлага да размишляваме върху тези норми и те да станат част от ...

Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...

Статията е публикувана в сайта zarata.bg, който в момента не съществува
Бройката на единствения пътнически влак, движещ се през Раднево е намалена
Железопътният транспорт в България, според Уикипедия е създаден през 1866 година с построяването на първата жп линия, свързваща градовете Русе и Варна. О ...

С очи към розовия
топъл залез,
изпращам аз
умиращия ден.
Разхождам се ...

Да бъдеш добър
Да бъдеш добър е качество, което малко притежават в днешно време.
По-лесно е да бъдеш егоист и повечето са такива. Едните мислят със сърцата си, другите пък изобщо не мислят.
Грешка е обаче да се смята, че щом си добър и обичаш си слаб. Казвам ви, това е най-голямата сила, която човек ...

Ледено студена самота
разяжда ме със киселинен смях,
затваря в мен поредната врата,
мечтите ми... превръща в звезден прах...
Как да опиша чувството отвътре ...

Аллах е почнал вече да се кръсти,
щом видял Ислямската държава.
Горе се боят, че ще задръсти
с плача си, Божията слава.
Ангелите взели да чернеят ...

След всяка моя благодарност
душата ми е пеперуда
към своята градина с вярност,
устремена без принуда.
Така неволно със любов ...

Светлината я има,
защото се ражда денят.
Лете дъждът за малко я взима,
зиме лъчите в снега искрят.
Светлината се ражда в чисти души. ...

Недолюбена
Дочувам гласа на сърцето си,
шепота тих във душата.
Люлее се нежно в ръцете ми
последният полъх на лятото. ...

Като айсберг, неповярвал в зимата,
насред море, залутал се във думи крайни,
мълча, стаила своите страхове,
усмивки цветни и наивни детски тайни.
Студът ще дойде глух като спасение, ...

Някой чувал ли е Мрака?...
Вчера Той ми се оплака,
че в него расте нещо криво
и туй нещо не му отивало.
Цели нощи не е спал горкия, ...

Всички търсим любов - груби, цинични, смели или безлични. Но ни е страх, че ще се изгубим, че тя е фалшива, безсмислена, фин евфемизъм за спасение или заблуда за едно далечно поколение… Но ще ви разкажа приказка една за Богинята на Пролетта. За да изживее своята любов, тя се обрекла на живот странен ...

И понеже... избрах да мълча,
и дъждът онемя най-внезапно.
Есенни срички за лятна тъга
се трошат в тротоарната пазва.
Щом гласът ми прилича на сняг, ...