We force our way through life
like rockets in the sky.
But in the end we're out of fuel
so who's to fool?
As gravity reclaims it all ...

Сама със себе си
В притихналата стая съм сама.
Долавях само шума на сърцето си.
То биеше лудо, неутолимо, жадно
за очакваната топлина. ...

Ако денят ти внезапно се счупи
на хиляди малки бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки, ...

Ти чувстваш, че съм жив, нали? Усещаш ме.
Не плът, а концентриран вълчи глад.
Не мускул, а безсрамен ключ към тебе.
Най-истинският смисъл да съм млад.
Виж, бих могъл и иначе – лежерно. ...

Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...

Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипн ...

Черен екран.
Моята ръка.
Бавно по
бялата, мраморна,
извита назад шия. ...

Декемврийският вятър
Накъса набързо студените жици
и хукнал във всички посоки,
накичи клонаците с пъстри торбички.
И ненадейно спря токът. ...

Пак закъсняваш, отново те няма,
искрящ скрежнико бял ...
Защо до мен ниско не падаш
да ме завиеш в паяжинен шал,
да усетя снежнопеперудена ласка ...

Дошли сме тук от Факултето.
Не сме сирийски бежанци.
Години минаха и ето–
сме имигранти първенци!
Живяхме в Генуа, в Неапол, ...

От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...

ИСКРА
Една жена с името Искра,
видя ме и подаде ми ръка,
поех ръката аз веднага,
макар далеч да е от мен сега. ...

Отива си лятото
Отива си лятото. Слиза с прохлада нощта –
самотница стара, дошла да подири утеха.
Нептун ù е сребърен лунен килим завещал
и в куха черупка – от младост сподавено ехо. ...

Сучи, сине, сучи!
Добре, че момче се роди,
че да имаш по-кратички дни.
Затвори тези влажни очи!
Забрави! Забрави! Забрави ...

Виждам есента
Аз виждам идва есента...
Отмина хубавото лято.
Миньорна ми е песента.
Тъга ме дебне във душата. ...

„ОБЍЧАЙ!“ значи
може би свидетелство
за самоличност!...

Можеш ли, когато затвориш очи,
сред рой оси да познаеш пчела?
Когато край тебе всичко бръмчи,
да разгониш осите с гола ръка
и с парченце от медена пита, ...

Денят навън е тъй прекрасен!
Очаква рими на поет.
Светът е подреден и ясен
като през очила на късоглед.
Полегнало полето кротко... ...

Есен вън, зима наближава
и вятърът от болка пей.
Светлината от мене се отдалечава
и сълза, уви, се лей.
И в очакване на вечен мрак, ...

Във простотата са красивите неща,
във камъче, полегнало в реката,
във цветенце, положило глава
на тънко храстче връз снагата.
Във простотата са великите неща, ...

Аз гледам всичко си е пак така,
в новия бардак все старите жени.
Едва ли някой ще удари с ръка?
Недей, недей че някои ще те обвини.
Вървим и газим мътните води, ...

Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих ...

Псевдоним за „бил”.
Две крачки назад.
Удобен синоним за
тази близост няма.
Спелувай ми назаем ...

Какво ми става, помисля ли за теб, трептя?
Какво да правя, видя ли те и летя?
Видя ли очите ти дълбоки в тях потъвам мигом знай,
зърна ли усмивката ти блага на лицето - край!
А помисля ли в обятията ти да заспивам всяка нощ, ...

Той:
Пиян...
и в огледалото не се познавам сам!
Пиян...
Сърцето си разкъса,х за да ти го дам... ...

Голгота
Две ръце протегнати
две сърца разбити
две съдби разминати
две рани непокрити ...

I'd rather be the liver of Prometheus
than live in this illusion of deliverance
The more you know, the more you're faced with ignorance
and ignorance defeats you with experience
I'd rather be the wings of Icarus ...

Всичко, всичко избяга, избяга всичко
което не ни пречеше да се срещнем в градината…!
Всичко избяга, избягаха всички пречки, които
ни спираха да се влюбим така безумно, избягаха…!
Всичко избяга, избягаха страха и самотата, ...

Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...

През пясъците на пустинята вървя,
не усещам жажда - нито изгарящите
лъчи на слънцето... защото вярвам
в теб и любовта ни, защото всяка обич
е низ от мечти и във сърцето живее - нали! ...

Споходиш ли ми мисълта, любов...
завръщам се във спомените прашни...
Била. Отминала... е вече все едно.
Не се завръщат чувствата отминали.
И топвам четката в пастели топли, ...

Не падна на колене, не поплака,
макар че доста май те заболя?
Изтупа от ръцете прахоляка
и вдигна гордо своята глава.
Не му призна, че болката отляво ...

Този влак заминава за никъде.
Тази гара е само измама.
Измори ли те дългото скитане?
Не търси във душата си – няма ме.
Преболях те, спасих се – едва. ...

Когато жена те обича...
Когато жена те обича,
внимавай, не се заблуждавай,
това не е любовта на момиче!
По-малко вземай, повече давай! ...

Срещнах те съвсем случайно
до щанда с плодове на пазара.
За теб не бях нещо обичайно,
а ти от мен въздуха изкара.
Дали погледнах те така за вечност ...

Към тебе нищо не изпитвам аз,
към тебе чувствата ми охладняха,
но важно е, че в мене те живяха,
но важно е, че любих те със страст.
Сега разбирам що е любовта – ...

Всяка секунда превръща се в минало,
стари надежди внезапно умират,
и цветята увяхват, и птиците млъкват
когато сърцето спре да пулсира.
Дните минават, изчезват в очакване, ...