БЕЗГЛАГОЛНА ЗИМА
Зима. Вятър. Студ и сняг.
Истинска сибирска хала.
Миди. Пясък. Морски бряг.
И вълни от десет бала. ...

Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от легло ...

Боядисах си косата зарад теб,
усмихнах се и сложих си червило,
и ритъмът ми май си е наред,
и нищо, че сърцето се е свило.
Очаквам те, ела ме прегърни, ...

Още едно разбито сърце...
Поредната кутия с цигари...
Поредното рязане...
Нови рани...
Имаше ли смисъл от всичко това? ...

На Д.
Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва? ...

Що е туй черно и злостно,
що свят е днес заизяло?
'Що ли е светлото постно,
за сърце тъй потъмняло?
Що е туй грубо, сурово? ...

Винаги ме връщаш там, където
ливадите са прозрачни и
междупространственото,
черно-синьо бреме се лута
навътре в мен, влиза и излиза, ...

Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността
Човекът-консуматор можем да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет ...

Акростих за "Когато"...
Акростих дори ще ти напиша, за когато събличаш душата ми с очи...
Бягам по небето, когато съм хваната за твоята ръка,
носим слънчеви лъчи и лунни искри...!
Виж какво провокираш в мен - когато целувка в целувка ...

Бе тъмна нощ,
и в нея мойте мисли.
С мойто тяло, с моя дух...
В едно те в разговор се сплели
и водят странен диалог. ...

Онази целувка, която
разтърси света ми в основи.
Издигна ме над сивотата,
над делнични грижи, тревоги.
Онази целувка, която ...

Простих.
Простих, но няма да забравя.
Поставих обеците на ухото си.
И занапред каквото и да правя
ще помня тези листи от живота си. ...

Аз пак съм тук и пак изнемощяла
се боря с сивото на този свят
и той отново ме залива като хала
с дъх мръсен и на лепкав прах богат.
И пак вали ме мрачен дъжд пороен. ...

Защо те обичам?
Защото си песен.
Мелодия нежна, припев чудесен.
За тебе копнея, за тебе мечтая….
В очите прекрасни аз виждам безкрая. ...

По-сам и от числото едно.
Хлад обвива моето легло
и премрял се питам: Защо,защо?
На кого да кажа, че просто искам да поплача?
Чия душа да тача? ...

Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.
Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.
Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.
И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.
Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица. ...

*****
Гонещ се вятър
с изстиналите чувства
до безсилие
***** ...

Света осъждаш много лесно,
по-трудно е да се осъдиш сам.
Кому това не е известно?
Мнозина да го сторят ги е срам.
Делата са правдиво огледало ...

Здравей, мамо, как си?
Аз съм добре. Работа имам и квартирата не е лоша, даже заплата взех. Пращам ти малко пари. А не не, вземи ги. Те не са за теб, те са за мен. Вземи ги, сън си купувам. Вземи ги мамо, аз съм добре.
И добре се храня, храна всякаква. Но имам една буца, ей тук в гърдите ли, в гърло ...

- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...

Търсих аз убежище в мрака
и в тъмнината се обгръщах,
обръщайки гръб на светлината.
Няма как да намеря път
и вечно губя се в теб ...

Ако протегна ръката си - ще те докосна,
ще ме чуеш, ако изкрещя името ти.
Ако те погледна - ще разбереш колко ценен си за тази душа,
ако можех да говоря с теб - щях да обясня колко те обичам.
Колкото и да чакам очите ти да ме взират с любов, ...

Посветено на мама, която се прояви като издържлив герой!
Написано в миговете на очакване операцията да свърши.
Не само майките обичат безусловно. Обичта е двустранна!
Погледнах отново към часовника
и така отбелязах часовете до края. ...

Виждали ли сте хора, които просто светят. Не физически както звезди, но такива, които когато влязат в стая или минат покрай вас по улицата, все едно в тях има откъснато парче от слънцето.
Характеризират се с изключителна красота – не защото така са родени, а защото толкова много си вярват, че чак оч ...

За всичкото в нищото
и за нещото в него
за черното в сивото
и за бялото в него
за огъня в ледника ...

Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй, ...

"ИВО ♥ АНИ
ЗАВИНАГИ"
Беше написала
ръката
на влюбения ...

Безсилно е изкуството
пред стихията на живота.
Безсилна е магията бяла
да укроти звяра в човека.
Щом приземен в тяло ...

Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!
Върви, върви, върви, мълчи,
че жал ми е и за тебе, и за мене!
Нашето небе заслон за белите души и
светлите мечти е. Без колебание бъди, ...

По нечий правила, изрични
живях, защото се нуждаех,
просто се нуждаех да обичам,
обичах ли, наистина - не знаех
А вътре в мен бушуваше душа, ...

Събуди ли се, мое утро?
Огря ли този свят с лъчи
искрящи, мили, топли, плодородни,
вещаещи щастливи дни?
Аз чакам те при мен да дойдеш ...