Пораснало момиче без баща, без да ме целуваш нощем, без прегръдката ти трябва да заспя. Все си мисля, че ще мине, ще изчезне мисълта, че без теб пораснала съм, Тате, но вечно мисля за това. Ах, как копнея, Тате ти да си до мен в нощта, когато плаша се от нищо, но прегръдка нужна ми е да заспя. Как б ...

Ела да се скрием. Свещи горят
и духове търсят утеха.
Огньовете тихо поклащат глави,
заслушали приказки - чути.
Ела да се скрием. Още деца ...

Албум
Разтварям пак албума-архивар -
във черно-бяло - строг и автентичен.
Щом взел съм да го имам за другар,
на остаряване това прилича. ...

Живота ми -
чувал на кръпки,
досущ е циганска торба.
Във него пък
поникват стъпки ...

Жените остаряват
Навън есенен дъжд ръми
чука по стъклото и шуми
връща ме в детство тъжно
то да живее трудно бе длъжно. ...

Слънце сияе в небеса,
споменът за теб е свеж като роса.
И, макар да е есен,
той навява ми нежна песен.
Песен, що ми дава топлина, ...

Аз съм изправен до Стената..
Сега не виждам накъде!
Ще се отвори ли под мен Земята ,
без време, да ме прибере...
От злъч Страната се раздира! ...

Кажи, човече, любовта с какво се мери?
Със сълзи, с години, или с какво?
Човек я търси не може я намери,
душата да огрее в светло зарево.
Подгонила ни като заек из полето, ...

На човека сам ръката си подаваш
и като куче злобно той ти я приема,
ръмжи и стиска зъби - ти пък му помагаш,
ръка не е, а кокал е за него.
С неблагодарникът от кръв една сте изтъкани, ...

Ще спра да плача някога, повярвай!
Ти не си последната жена на този свят....
Ще те забравя някога, любима
дори това да означава да се боря сам!
Няма да пиша тогава толкова често, ...

Аз имам да ти кажа
сто неща.
И нямам да ти кажа вече
нищо.
След всеки ...

- Защо си тих?
- Потънах в стих...
намерих там очите ти

Той е всичко, всичко за мен.
И на никой друг не прилича.
И макар понякога да е студен,
аз и такъв го обичам.
И му разказвам за целия свят. ...

Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две ...

Вятърът от твоята коса...
Меден дъх по устните полепна,
цветен прах над мене зароси,
приказки вълшебни ми нашепна
вятърът от твоите коси... ...

> Ако
>
> нямаш Вяра
>
> в Любовта ...

Есен -
няколко откъснати
от нямата случайност
листа
... и сърцето на везна ...

Заспивай!
Не се ослушвай!
Просто вали.
Няма ги тихите стъпки.
Сърцето боли. ...

И пак ще тръгна по пътеката сама,
И ще вървя безцелно дни и нощи.
Ще се надявам да проблесне малко светлина,
За да положа там аз плахо морни мощи.
И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща, ...

Най-силната дрога
Знаеш, че те усещам нали?
макар и тихо да идваш зад мен
Дъха ти е учестен, няма да се промени
дори да ме усещаш всеки ден. ...

Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...
Когато аз все повече приличам ...

Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам ...

Изфейсих вече от това, че всички,
все следват чужди норми, правила,
все постват мисли ( даже без кавички)
и прокламират хляб и свобода.
Ако това нарича се лице, ...

Как може да чувстваш и болка и радост
в един миг толкоз малък за жалост.
Как може със устни да даваш разплата,
от друга ... не съм аз.
Защо ме объркваш, защо... ...

Разбрал си вече... другата не може,
да те погледне с моите очи...
Да бъде като мене верен стожер,
да ти говори... и като мълчи!
Да те обича без да иска нищо... ...

Цяла сутрин по брега,
търсиш мидичка красива.
Дар за любимата жена,
от морето и вълната синьо сива.
Като дете на пясъка се радваш, ...

Когато много те боли...
Когато много си отчаян,
когато няма път напред!?
То знай... Надеждата
във капчица сълза се крие. ...

Не събуждай корабокрушенеца в мен!
Тъкмо сложих – най-после – юздите
на щастливия вятър…
Мислех…
Мислех със теб да ни отнесе надалеч… ...

Беше едно временно изтрещяване на душата.
Имах нужда от това чувство,з а да се науча да забравям незабравими неща, спомени, лица...
Картографирам пътят си към теб в съзнанието ми, а няма смисъл... знам го наизуст.
Прибирам прашното минало в старият сандък и си тръгвам.
А да си тръгна ли? ...

Не помня мигове по сладки
и по-желани часове,
от тия летни нощи кратки,
когато хляба се пече.
Когато легнат житни ниви, ...

Видях Те в бурята, когато страдах
уплашена, че съм останала сама!
Видях Те във мига, когато падах,
Ти бе светкавица, разкъсваща нощта!
Да, зная, Ти си там във дълбините, ...

Светът е пълен със играчки
по-лъскави една от друга
играеш си за малко с тази,
а после сменяш я за друга.
По куклата сълза се стича ...

И нещо си отива безвъзвратно,
но търсим пак пътища назад,
а няма как да се върнем обратно,
всичко вече е потънало в прах.
Няма го вече огъня страстен, ...