В един пролетен ден
Човек възмути се пред мен
Извадил от джоба пакет
И си личи, че е пакет от далек
А в пакета останала една ...

Магазините са празни, драги.
Но как?!
Кажете, Вие, заблуден,и нима человеци изкупуват се навред?!
Нима купуваме душите си пълни с лед?!
Кажете ми, Вие, о, Всезнаещи, нима човечността си продаваме, че сме се така самозабравили? ...

Откъснах розата бодлива
В слепота потъна моят зрак...
Пустата душа свадлива
прозореца затръшна, стана
мрак.

Сложи изкуствена усмивка,
крилете си позакърпи,
сипи си нещо силно –пивко
и пак в живота се впусни.
Вземи от слънцето жарава ...

Жена
С тихи стъпки идва утринта,
а после неусетно си отива,
като пламнала в деня жена,
нощем - нежна самодива. ...

Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...

В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...

/ идея от виц /
Презокеански круиз. Четирима човека.
Дама прекрасна и трима мъже.
Всеки я искал под свойта опека.
Опасно било. Игра на въже. ...

Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.
Знам. Грешно е. Не бива. Но душата ...

Един летен ден в полето
Почти към пладне слънцето отива,
а този ден е най-обикновен...
Коларски път в неясна перспектива
се вие из нивята затревен... ...

За всички
За тебе, за мене, за всеки, който обича.
За този, който любов те нарича.
За душата, за душевния мир.
За обичта, обхванала земната шир. ...

Бавно и тихо се промъкваш
надълбоко до нежното в мен
като стих, чиито устни шепнат
треперещо с дрезгав топъл тон.
Бавно и тихо объркваш ...

Кaто вече узрялa крaтунa
е Лунaтa в небеснaтa книгa
и по тънкa цигулковa струнa,
нежнa щурчовa вечер пристигa.
Нaсред синурa стaрият бряст е, ...

Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл ...

За теб ли днес всички говорят -
момчето, което ще помнят?
Как нощем брояло звездите,
потъвайки само в мечтите!
Годините бавно минават. ...

Тя има чуден глас -
за него копнея аз.
Нежен ангел в светлина ярка
в спомените ми се мярка.
И това е тя - дете, ...

Корабът
Във бурното море
пълзи към хоризонта
огромен кораб,
пътя си поел. ...

Среднощен джин. И син екран.
Пардон, монитор. Остарявам.
И леко взе да ме е срам,
че с технологии не се оправям.
Все още пиша чернови. ...

Ириси с отблясъци полазени
Представям си как свиря на пиано
и пръстите разперват тишината
в разноцветен свят на спомен.
А очите са затворени. ...

Прелита чайка
Прелита чайка тихо над вълните
И лек ветрец разрошва ти косите.
Подаваш ми в дланта си малка мида
И нежно шепнеш ми „Обичам те!”. ...

Следобед е. И лятото си тръгва,
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...

Това лято реших да избягам от родната София, защото започнах да се задушавам от ремонти, задръствания, паплач, кучета и МОЛ-ове... Реших да наема едно магазинче на морето и ето ме там... Седя си аз в магазина и идва една млада пенсионерка да си купи бира. Носи ми две празни бутилки, за да не и взима ...

Навярно изстрелът е търсил друг,
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...

Душа... Като градина в необят.
Видя ли някой пъстрите ти клони?
Въздъхна ли от твоя аромат,
когато цвят в сълзите ти се рони?
Не беше ли родена в самота ...

Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...

Отлагам те до следващото лято
и без това напълно закъснях
и без това навярно съм сгрешила
или не съм... но още ме е страх...
от сто години чакам да се сбъднеш ...