Ще се намеря ли?... Изгубих се внезапно,
а уж вървях по път познат,
и как така, погледнах се обратно,
изгубих пътя... върнах се назад.
Не искам все по този път да ходя, ...

(По повод приключилия трети фестивал на Славянската поезия в Лондон)
От славеите учат се да пеят.
Смълчават с думи всякаква война.
Когато знамето на словото развеят,
вибрира този свят от красота. ...

Тютюн
Вселената се събира,
между двете липи.
Там, където ти ми подари
миризмата на ...

Защо разпалваш в огнището дървата,
щом преди време със сълзи ги загасих.
Не искам пак с надежда във душата,
да спомням... минали за двама дни!
Не искам пак със обич да те чакам, ...

По изгрев е най-студено
Есенно е!
По изгрев е най-студено
и недоспалите щурци
в стърнищата зъзнат. ...

Времето си отива. Стрелките се гонят, но не се достигат. Изостава едната, а другата бяга. Избледняват числата, времето се забавя. Стрелките започват да се настигат. Ала в мига преди да застанат на едно и също избледняло число, времето спира и надпреварата приключва. Времето не само отлита, времето с ...

Искаме да си говорим, но думите мълчат упорито и красиво...!
Погледа ти ме хипнотизира, сърцето ми бие ускорено и лудо...!
Искаме да се избягваме, но любовта ни мощна забелязва се...!
Съдбата ни обвърза безумно да се обичаме-забавлява се...!
Искаме отново да се видим, но стъпките сменят си посоката...! ...

Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.
По-крехки от стебло на цвете ...

ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...

Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...

Минавах по пътя към тебе погледнах,
прозореца тъмен отново мълчи.
Замислен! На пейка отсреща аз седнах,
За болката мислех. До кога ще горчи?
Любов в сърцето, в душата ми обич, ...

Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното ...

Писмо в бутилка
Писмо в бутилка изпращам ти, майко,
и моля се да го получиш ти.
С него обичта си да изкажа,
и за живота свой да разкажа. ...

Бъдещето в кашони
Прерових всичките кашони
с надписи и без такива -
тез прашлясали картони -
дом последен на илюзия красива ...

Нездравословно ми бодваш карфици по мислите,
пишеш рецензии на живота ми...
А помисли ли, че акупунктурата писва ми?
Липсва ми нещо, липсва ми подгъва...
Липсват ми сивото, гънките, другото... ...

Сега нежно ще се измъкна
от прегръдката на плюшеното мече,
в топлите пантофи ще се вмъкна
и нетърпеливо ще си направя кафе.
Светът все още спи ...

Любов по кожата се стича
и омайва, и блести,
и мъжките очи привлича,
и се раждат в тях мечти...
Но ти един избранник имаш, ...

Бог от милостта Си на всекиго раздава –
на беден и богат, на добър и лош.
Никой на земята не я заслужава,
но ето че живеем чрез нея ден и нощ.
Тази милост Божия не чака отплата. ...

„Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна ...

Не забравям.
Помня като слон.
Всичко, което си ми дала
и това, което аз не съм ...
Чу ли онзи стон? ...

Не ни достигна въздух да опазим любовта,
задъхахме се някъде по пътя
без кислород сърцето заболя
разви аритмия от неразбрани чувства
Не ни достигна час, най-много два ...

Какво е болка?
Усещане чрез мозъка -
пепеляво сиво,
пронизващо незримо,
понякога катрано черно, ...

Тъй хороскопът ми рече -
водолян си, Вал и ще си овалян -
и взе, че позна, дяволът черен.
Сега съм така овъргалян
в паяжина от дълг и човечност ...

Любовта е страшна клетва неизречена -
на душите топлата безмълвна тайна:
аз и ти, ти аз - да бъдем вечно вречени
и венчани на небето с гриф: "незнайно".
Който я пристъпи, умъртвява себе си. ...

За билки
В градините на младостта,
там където вятър скита
и на цветовете сладостта
ме опива до насита. ...

Прогони скръбта
Докосна душата ми нежна
не мога да живея в мрака.
Имам нужда от тебе! Аз съм тъжна
научи ме да обичам, сърцето ще чака. ...

Човек не може с най-голямата си обич да живее.
Страстта изгаря го и той започва да се губи.
Но туй не пречи чак до гроб той да милее,
Да вкуси пак греховно най-желани устни.

* * *
Кристалната решетка на тъгата
запълва Есента с листи...
Останала в Лятото, душата ми
спомените пренаписва...