Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Не искам нищо
Не се поставих във поза "партер".
Не позволих да направя бартер
със съвестта си, за миг прекъснала.
Възобнових я. Ала възкръснала. ...
...Свърши се ...
Свърши се ! - казах - Това беше!
Няма я - усетих- тази дразнеща болка!
Душата ми успя да и отвърне...
Досега не съм говорила за тази рана... ...
Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...
В себе си
Голата истина
едни я обличат, други събличат!
Голата истина да ходи, тя дръзна,
май че изстина и от обич замръзна!
Голата истина някой я блъсна! ...
"Напушената"
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
(Не)Възможно
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице, ...
Между вèрите
мостът ... нòси ѝмето
„веротърпѝ - мост“
Душа надежда
Недей изпуска нашто топло лято.
Виж, още колко малко ни остава...
Не ще избегнем есенното злато.
Да постоим във лятната жарава. ...
Ще живея и ще умра
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
Подаръче за лека нощ
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...
Опит за миропомазване
От блясъци парят очите
Отгоре в безкрая близнаци и лъвове
В придворен поклон пред колесницата
В която товари с мечти и надежди ...
За ТЕБ
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...
Пет часа до морето - размисъл за обикновените неща
Две трети от живота си Желязко Пътев беше прекарал в работа и не каква да е работа, а работа п ...
След милувката
Ти първо с мен флиртува,
а после ме погали
неволно (ми се струва)
със пръсти охладняли. ...
Ти
Придаде смисъл на живота ми.
Дари ме с неописуемо огромно щастие.
Зашемети ме с твоя красив ум, близък до моя.
Накара ме да се чувствам значима, нужна, жива. ...
Ти дойде
да е близък с друг... да прилича,
но едва ли с приличане става -
светът големее с различие...
Само миг като другите, зная, ...
Среща на дявола в мен с очите с които ме гледаш...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
Всяко нещо с името си
с виртуалното пространство,
нужно е да разбереш,
че всичко е до болка ясно.
Нет е Мрежа, но и Не. ...
В парка
на самотната пейка в градския парк.
И връщат в хората забравената вяра
че може да живее с години любовта.
Събуждат се дърветата в алеите красиви ...