Класически гайди от "Излел е Делю хайдутин", смесени с хип-хоп.

вглеждам се
вслушвам се
търся
в радостта огорчение и вина
нещо такова присъства ли ...

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...

Останах безработен, останах без пари,
как да ти помогна? Душата ме боли.
Контейнерите ровя за мъничка троха,
останал сам в моята тъмнина.
Ще чакам светлината с отворени очи, ...

...Разговори на любовта...(1)
***
Двама влюбени си говорят по време на тържеството за рождения ден на най-добрата им приятелка, докато са в кухнята и подготвят тортата, за да може да се духнат свещичките. Но двамата влюбени не може да са заедно пред останалите, само те знаеха какво чувстват и какво ...

Прошка
Прости за туй, че те обикнах
в мига, когато те видях.
Че заживях. И с тебе свикнах.
Че любовта не взех за грях. ...

Nach (m)einer Meinung
Ist das Geld
Das Dunkel unterm
Himmelszelt
Die Menschen werden ...

Капе пролетният дъжд вън.
Реалност ли е туй, ил сън?
И ето - чувам го да спира,
но болката във мен напира.
Сълзи по моята любима ...

Душата ти е като нежен лилиум.
Позволи ми поне веднъж да я докосна.
Спреш ли ме, ще изпадна в делириум
като февруари през година високосна.
Душата ти показва ми това, що нямам. ...

Ще отворя вратата. Ти влез.
Отърси се от светските грижи,
насъбрания гняв и от стрес.
Превърни се в прозрачен, наивен…
Аз не искам без думи да си. ...

На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме ...

Цялото село комай беше се стекло в кръчмата. Жени, момчуря, старо и младо крякаше като стадо объркани гъски. Всеки разправяше, питаше, че и удордисваше. А Пелтекът говореше ли, говореше неразбрано, накъсано, със запъване и оцъклени очи.
– Ддда…, чччиссто гола… бъбъббез мамамаайтап – все така ставаше ...

Не искам и да знам за любовта!
Не искам! И не вярвам в нея вече!
След нея само болка и тъга...
Да си отива, някъде далече!
Да тръгва! Да се маха! Да върви! ...

Не искам да се будя по команда,
не искам да осъмвам със страха,
не искам да съм твоята Касандра,
не искам да ме плашиш със греха.
Не искам във възглавница да плача, ...

Ела да ме обичаш
така както никой не успя.
Ела да ме обичаш правилно
не искам грешната любов.
Искам да е просто ...

Това ми дойде да посветя на обещанието ти, че ще ме посетиш! Написала съм го аматьорски, но ти знаеш, че аз не съм поет, а пиша само това, което ми диктува сърцето!
Очакване
(с много приятелска любов на Петя Божилова)
Аз искам да ме помниш все така -
с енергия и с гривата красива, ...

...Градска любов...
Неоновите светлини се вият над града
Ти вървиш и ме държиш за ръка
Аз вървя и умирам в прегръдките ти
Докато те изгарят в очите ни ...

КОМПРОМИС
Приятелството просто е компромис,
когато силно си обичал.
Когато ти не си заспивал,
а името ù влюбено си сричал. ...

Божи дар
Сърцето плакало ли е за нежност?
Душата ти потръпвала ли е за радост?
Протягала ли си ръце след
отминалата младост? ...

Оправната
И аз съм тук!
Не ме ли виждате?
Защо пак правите напук?
За брат ми ли отново питате? ...

На Емо
Превърнах се на черна птица
и вече с гарваните грача.
Нощта е моята зеница,
а утрото ми е палача. ...

1. В зимния и мрачен сезон, тялото ни е тъй студено,
иска ни се да да ни гушнат, за да почувстваме топлина.
И когато това се случи, ето в нас всичко е променено,
очи доволни, искрящи веднага излъчват ярка светлина.
2. Ето настъпи и пролетта и вие даже "цветчета" сте дали, ...

Прегърнах те със свян и болка.
Примигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.
Прекърших тялото ти тънко. ...

За двамата картонени "Koлоса"
Нещастието тук ни сполетя,
не божие, а от човек!
В Европа му поднесахме цветя
и то дамгоса двайсти век.. ...

От бързане забравихме себе си. От втурване към целта погубваме отношенията си. От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си. От спомените си излизаме с въздишка.
Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, което ни боли.
Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме. А усмивката ни? ...

Вълните се разбиваха в скалите,
онези Калиакренски скали,
които помнят как жените
скочиха със сплетени коси.
Сякаш преповтарящи тревога, ...

Смущава ли те моето присъствие?
Моля, не бъди тъй притеснен.
От мене ще струи безчувствие
и изходът за двама ни ще бъде улеснен.
Ни думичка не ще пророним. ...

Не ми разказвай как да те обичам.
Не искам да съм вярна и покорна!
Аз вярвам в птицата, която ме научи
как се лети, когато си свободна.
Във клетката крилете закърняват, ...

черна боя се сипе
от устата ми
цапа всичко наоколо
докосвам устните си
с върха на пръстите си ...

Кога, къде ли да те хвана -
в любопосочния момент?...
Да тръгна утре към Хавана?
Или да хукна към Шенген?...
Все още съм любоприемен. ...

Малкият човек
Има, малкият човек, голямо его.
И често сочи другите със пръст.
Повдига, малкият човек, високо чело,
за компенсация на своя ръст. ...