Усмивка самотност
Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай! ...

Върни ми я
страничка някаква
ник вместо име
светлина за душата
в колажи-картини ...

На къде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения ...

ритник на бебче
в майчина утроба пò
е стих от всичко

Синусоида е духът ми неспокоен;
спонтанни пикове на мисъл и емоция.
Зареян винаги в далечното, дълбокото,
вкусва свободата без компас и лоцман.
Да, скитник съм, другар на буревестника; ...

С меден глас си ти, звънче,
сутрин ни посрещаш в двора.
Каниш ни да влезем в клас,
пееш, пееш без умора.
Имам аз една молба, ...

О, спрете!
О, спрете да предавате света!
Какво е туй предателство, не зная?!
Това, което чувам и чета,
предаваме на варварите Рая! ...

Дълбокото море пази чувството,
което ни убива - любовта и живота,
и което ни успокоява - музиката и тишината.
Човекът е ужасен!
Сегашното състояние ...

Винаги оставям капките по мен да попият.
татуират се под кожата ми,
в опит да се скрият.
И щом тази хлад във мен се впие,
забавя скоростта, с която плътта ми гние.

„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки. ...

Миналото път проправя пак,
не виждам бъдещето ясно.
Но без теб да продължа, кажи ми как?
Всичко ми е толкова трудно и неясно.
Кажи ми ти, защо не те забравям ...

За теб дадох всичко, Любов
и те изгубих
- изгубих всичко.
Но още помня как намерих те,
а ти по мене се разля, ...

Верно откровено
Страдам от бруксизъм,
имам нужда от екзорсизъм,
експертизата ще си разкрия
само под хипноза. ...

Лесно е да бъдеш вълк във глутница
или овца във стадото.
Кръвта на жертвата ще те обагри
или спокойно ще пасеш.
...И никога не ще помислиш ...

ТУК, НА НЕБЕТО...
„Кой ви каза, че няма на света
истинска, вярна, вечна любов? ...“
Михаил Булгаков - „Майстора и Маргарита“
Защо всички ме лъгаха толкоз години: ...

Макар да бях ученолюбиво дете (за мое щастие все още съм си такова), не бях от зубърите, които учеха, за да имат шестици. Учех, за да разбирам. За съжаление или не разбирах от клетъчна биология повече, отколкото хората около себе си (до този момент нищо не се е променило). Но стига толкова за мен, д ...

Като децата
Играят си на жмичка думите
съвсем като децата
претърсват скришните места
надничат в тишината ...

Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...

Намерих детелинка за късмет.
Запитах се – „Какво е щастие?”
И мога ли да го опиша с някой ред –
непретенциозно, простичко и ясно?
Дали е подарен букет? ...

Силната жена
Силната жена всичко може
да търпи в името на любовта.
Самата тя е любов!
Но не бъркайте истинската жена ...

В този тих безоблачен простор,
сълзи безсолни къпят моето сърце.
С любов душата ми, рисува красивия декор,
то всичко, всичко е изписано на моето лице.
Сърце престорено не дава капчица любов, ...

Когато вдъхновението спира
Когато вдъхновението спира
и музата е в отпуск или с друг,
сюжети на когото да намира,
и в творчески изпадаш махмурлук, ...

Сега съм по-измислена от вчера...
Но съм мечта... Която ти прилича!
На Времето по склона се катеря.
И търся спомен... В който ме обичаш!
Сега съм влага... есенно-горчива... ...

ЛЮБОВ донесе
ГРЕХОИЗКУПИТЕЛЯТ
и СЕ възнесе
...........................................................................................................
донесе ОБИЧ ...

ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" ...

Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина, ...

She was sung
in dark moments,
she was whispered
in torment and joy
ever since the time he was a boy ...

Ти питаш ли ме мен, когато нощем,
заблъска вятъра по немия прозорец,
а аз не спя и чакам будна … още…
вратата входна, тихо да отвориш.
И питаш ли, когато сутрин рано, ...

Монолог на луната
Въпрос мъчителен ли в теб напира
в безсъница: “Защо съм изигран ?
Наопаки живота ли разбирам ?”,
усамоти се в близката гора. ...

Дарявам своето сърце.
Но то… отдавна е на части.
Сглобявам го парче подир парче.
Накъсано от много страсти.
От много болка пак се разпилява… ...

К Ъ С Ч Е Л А В А
Светът е паднала въздишка
по грешка в земния предел.
Преди мигът да я поиска
тук някой беше я довел. ...

Вече трети ден нa морето,
aз не изтрезнявaм.
Тя пече си дупето,
че ще стaне няквa глупост се опaсявaм
Беше вечертa - много късно, ...

Европейски формат на автобиография
Лична информация
Име
[Фамилно, Лично, Бащино] Дяволитов, Дявол, Лъжев
Адрес ...

В онази малка къща
със срутен покрив и счупени прозорци,
за кой ли път се връщам
и намирам само руини.
Боядисвах с щастие стените, ...

Любов ли е…
Любов ли е тази забрава
нарушаваща душевния мир
тя всичко друго взема ни, но и всичко ни дава
и мечтаем в захлас и безспир. ...

Добре дошъл във моя свят (получи виза).
Не стой на прага! Смело влез.
Извиках те (наум)… душевна криза.
Не се плаши от мислите си днес.
С ръце докосвам те и ще усетиш ...

Възкръснала от руините,
в сърцето на угаснал вулкан
вярата отново изплува.
Злият дух е приспан.
Трудно път си поправя - ...