От тогава те търся, Любов! От тогава те няма...
Ти замръкна бездомна в съня ми... Бе кратка нощта.
От тогава те чакам, Любов... От тогава те няма...
Не заключвам съня си... Но вече догаря свещта.
Обади се, Любов! Побеляха ми нощите вече... ...

Като изгрева край Нил
е погледът ти мил.
И ти сфинкс за мен оставаш
и от живота ми си заминаваш.
И във есенния залез ален ...

В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...

„Алангле“ сонет
(по шексПиромански)
Усмихваш ли се?... Вече се облизваш!
Читателю, приготвям ти сонет.
Духовния ти глад за да обгрижа – ...

Надвих тъгата ти, за да я имам -
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път - ...

Нощта се спуска и обгръща нежно
дома ми – къщата и двора.
В затишието, носещо спокойствие,
аз търся за душата си отмора.
След суетенето и рутината на деня ...

... Беше точно такава в съня ми, както някога - млада, красива, умна и лъчезарна арменка. Само с 5-6 години по-голяма от нас, единайсетокласниците, идваше направо от университета, бяхме първите ù ученици и всички мъжкари бяха луди по нея. Разбира се, и аз.
.... И преди това обичах да пиша, за четене ...

SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела – ...

Тиха песен
Твоята нежност ме изгаря.
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят - "Обичам те"! ...

Намирам името Гина за много хубаво. Винаги ми звънкаше в устата всеки път, като кажех: „Лельо Гинче мама ме прати за една глава лук, че забравила да купи“ или „Лельо Гина Емо у дома ли е?” (Без него бяхме за никъде.) Всички обичахме леля Гина. Тя никога не се караше. Никога не навикваше и никога не ...

Хотелската стая
В хотелската стая всичко изглежда добре!
Проветрена, почистена, с аромат на препарат.
Освежена, с издърпано в ъгъла плътно перде,
откриващо гледка към големия град. ...

Усмихнатият розов храст
разнася облаци ухания.
Разтърсва скучния ни свят,
събужда хиляди желания.
За тръпнещи устни, черни очи ...

Аз още помня други дни,
със други времена и нрави
когато в мойте младини,
вървяха в синорите крави...
Когато нашия народ ...

Една поука, една победа,
със себе си неспирно водим борба.
Човек, човека не иска веч да гледа,
да рови мъчи се в нечия съдба.
Една поука всеки ден върви с нас, ...

Поета за страха не казал е, че истина знае. Истина е само, че не е грешка да мечтаеш.
Може би си бил щаслив - ден, два или няколко лета! Или си паднал в ръцете на страха. Мисъл - фрасна ми шамар по дясната буза. ''Може би аз наистина убих любимата си - тя бе мойта муза''. Грозната истина удари ме по ...

Опитах се да те напиша в рима и те изгубих в белия лист. Нарисувах клавиши. Черни и бели. Като нас. Намерих те на върха на пръстите си. И просто те изсвирих. Най-грандиозният ми спектакъл.

ГРЕШНИ
Днес си писахме, отново думи разменихме,
с дни не съм те чувал, сякаш са години,
между редовете всички чувства скрихме,
на телефона не видях очите сини... ...

изяществото
на творбата вае рай
за сетивата

...(много първично)
Обичай ме...
обичай ме като дъжда земята,
обичай ме като устните водата,
Обичай ме... ...

Необятност в безкрайна шир се стеле
и мека, кадифена топлина
напомнят ти за времето със мене
и колко твоя съм била.
И тишината побърква те до крайност. ...

Силуета на малко конче
пазеше моите надежди,
че утре денят ще започне
по-ведър от днешните свади.
Ти търсеше там нейде утеха, ...

Чистилище
В дълбините на вечното безвремие
където чезнат световете
в олтар чистилище за поклонение
душите плащат греховете ...

Още мъничко лято ще имам…
Затова се изпълвам с вина,
със предчувствия плашещо зимни,
със соления дъх на слана.
Как ми иде ръце да разперя ...

Ще раздера с вик
простора леден.
За теб ще полетя
да те намеря.
Искам да те имам, ...

Заспах със сълзите на жени -
по мен изплакани, без да знам.
Върху пръстта от последните ми дни,
когато е угаснал моят плам.
От тях изникнаха ръце ...

Училище, от мен здравей!
От днес съм вече ученичка.
Звънче училищно, запей
омайно като пойна птичка.
Нали съм вече в първи клас ...

МЛАДОСТ
“Младостта преминава различно,
За едни като празничен звън,
неуспяли да вкусят от всичко,
Тя изчезва подобно на сън!” ...

„Училище, не идвай!
За мъничко поспри!
Не ме откъсвай още
от летните игри!
В морето ми се гази, ...

И врабците по стобора
сутрин тихо си говорят:
„Първокласник ще е Сашко,
но дали това е страшно?”
Сашко станал е голям ...

Едничка, самотата ни е вярна.
До нас е, щом мигът изневери.
Докосва ни невидимо душата,
приятелски нашепва. Не плачи!
Дори и в тъжен ден недей унива, ...

Училището...
на внучката ми Памела, която утре
за осми път ще влезе в училище, макар че едва ли
ще го разбере...
Когато майка ми, баща ми ...

На планина
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха. ...

продавачът на чадъри поиска още ръце в ръкавици на Чадъра, за да му продаде чадър
а навън валеше, капките громяха чадърите
и проправяха път през бойното поле
мирът обезмисли жертвите
забравените герои лежат в кофите ...