Седнали сме на по бира
с комшията ми Спиро.
В миг идея занапира,
чак дъхът ми взе да спира!
Леле, колко е световно! ...

Липсваш ми …
а до преди минута бе до мен.
Така ли е и при другите влюбени?
Или тази наша любов направи ни луди ?!
Времето без другия да не минава. ...

Зелена трева
расте в сърцето -
без бури
и падащи капки,
расте жадно, ...

Не си ме търсил от петнадесет години.
Защо сега потропа на вратата ми?
Да видиш как годините отминали
оставили са отпечатък във душата ми?
Позна ли ме със тези тъмни сенки, ...

По листите на времето все пиша...
онези свои неизпратени писма.
В просъница пак утрото въздиша
със спомени в напръхнала душа.
Щом в тъмното очите си отворя ...

Безкрайно много хаос тая у мен -
различен свят тъмничен и студен,
копнежи по един несбъднат зов.
Безкрайно силно мога да извия,
тъгата на мъдруващ прах да стрия, ...

Из редовете на френските поети
една жена, изгубила обувките си
с рани по-дълбоки от смисъла
крачи гордо по бедрото на живота.
Из редовете на испанските въздишки ...

Тя няма да заспи дори и уморена.
До сутринта тя будна ще стои.
Присвита в ъгъла ще плаче тя смутена.
Ще срещне слънцето с отворени очи.
Ще страда с нея цялата вселена, ...

СГРАДА С ВИСОКО НИВО НА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ
ПОРЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПОЛЗОТВОРНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ОБШИНАТА И МИГ-А
Местната инициативна група Чирпан е сдружение с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза. МИГ Чирпан е създадена през месец април 2010 в рамките на ос 4 ЛИДЕР от Програм ...

Красиво е да засънуваш,
почакай само да заспиш!
Унесен си, но пак будуваш,
объркан там встрани стоиш.
Обръщаш се да отпътуваш ...

Прощавайте, но аз съм второкласен!
И няма да достигна до Америка...
Мнозина ще умрем - сами, в Омразия...
Злодеи ли мечтите ни застреляха?...
Светът върви напред - като "Титаник"... ...

Бог във Словото си обещава
да ни дава толкоз, колкото ще издържим!
Да пребъдваме във Неговата слава,
с Него и до край да устоим!
Писано е: Вярвай и ще бъде ...

Откакто ходя в пътя си до днес,
аз все на теб се упововам.
И все, като изгубен в тъмен лес,
аз твойто име споменавам.
Роди ли ми се някаква мечта ...

Месеците се изнизваха един след друг, споменът обаче не избледняваше. Чарли все още си спомняше за странното момиче от бара. В съзнанието му тя бе чиста, душата й бяла като маратонките, лицето й излъчваше невинност. Ранимост. И двамата се страхуваха един от друг, за това и срещата им беше кратка, ми ...

Липсата на ‘сякакви слова
Аз не гледам към вратата,
дори стоя към нея гърбом
и тихо моля се в душата -
да бъде както беше първом… ...

Не мога да съм същата
от вчера аз се промених,
откакто ти дойде във моите сънища,
нов свят за двама сътворих.
Не съм мечтала да се нося безметежно ...

Земя и клетва
Да бях се врекла в теб, земя,
когато стъпваха по тебе малките детски крака.
Когато раните по пръстите кървяха.
Когато се свиваше стомахът от глад. ...

"На Швейцария да помагаме -
това от ГЕРБ предлагаме.
Да помогнем на швейцарците небогати
да получават български заплати.
Вместо те да ровят в кофи - ...

Бива ме само
да броя минутите,
да убивам времето
и да идвам на себе си
всеки път, ...

Аз не бях твоята приказка
Извини ме, моля те, пантофки, че не губя,
че не нося често рокли
и че трудничко се чупя.
Прости, моля те на нетипичната принцеса... ...

Не можеш да си ме позволиш
Скъпо излизам аз, скъпи.
Не приемам кеш, в брой, на ръка.
Не на месец взимам, а на дъх.
Тарифата е в спомени, от златните моменти и така скъпите ви сърца. ...

С В Е Ч Е Р Я В А Н Е
Пак огненочервен е хоризонтът
и слънцето прощава се с деня.
Забързало се, облаче разпъва
платната към морето на нощта. ...

Читалището
в твоя
рòден
град
„ВИДЕЛИНÀ“ ...

Ако имах вълшебна пръчка,
бих променил света...
Бих го превърнал в розова
градина,
в рай пълен с цветя. ...

ОПИТ ЗА ПРИКАЗКА
Не е подходящо за лица под 18 години
Имало едно време един вдовец, който имал трима сина и една ламя, която бил кръстил Стоименка. Беше ги отгледал сам, още от малки. Както синовете си, така и ламята. Обичаше ги много и правеше всичко за тях. Каквото поискат. Единствено му беше труд ...

В голямата викторианска камина танцуваха весели пламъчета, които озаряваха с жълтеникава светлина лицата на седящите един срещу друг мъже. Единият беше висок, тъмнокос, с доста оредяла коса, другият беше възпълен, с дебел врат и ниско чело. На пръв поглед двамата не си приличаха, но ако човек се заг ...

Дъжд! Дъжд безкраен ...
Просълзено сиво небе,
носещо в себе си тайните
на далечно тъмно море.
На капки плачат кристалите ...

Често, падащи звезди, сме виждали.
А как се раждат, кой видя?
Щастлив съм, че съм от избраните.
Скоро и при мен една изгря.
Мъждукала е някъде в простора. ...

Събудих посред нощ с отдавна забравен спомен.
Сетих се за “Събрани съчинение на Л.Н. Толстой”- издание на издателство “ Народна Култура” през далечната 1955-56 год.
Луксозно издание със сиви твърди корици със синкав отенък. В средата на лицевата страна светло син правоъгълник в който пише заглавието ...

не се страхувам
че ще попаднат при някой
съвсем непознат
или че целият свят
ще се присмее ...

Мълчание обгърнало е двама -
бездумно, безнадежно, без слова.
Там само спомените са без драма,
светлеят още в чистата душа.
Те молят се да свърши тишината, ...

Оловен мрак
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!... ...

В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти ...

ЕДИН БЕЗКРАЕН ПЪТ
Безкраен път под синьото небе
красиво с хоризонта се прелива!
Жита узрели, сякаш грейнало море!
По този път вървя, но търпелива! ...

Изстрадана болка - и все пак гори незарастнала рана.
Сълзите засъхнали разказват историята за срама.
Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,
с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, ...

Превърна се "светлото бъдеще"
в пенсийка малка и жалка.
Живеем само във сънища.
Събуждаме се за малко...
да си платим сметките ...