Това, което научих в Берлин,
е как да плач без звук,
сълзи как да скривам напук
и как да страдам самин
научих се, ...

.
Будя се, събуден от теб,
в съня ми нежно ме галиш.
Нужна, както стихът на куплет,
цялост у мен да запазиш. ...

Истинно
Аз мога да живея без радио
и без телевизия мога.
Аз мога без лаптопа си
и без интернет мога. ...

Успокоение за наранените ли е това?
Успокоение, че са невинни, чисти?
Успокоение да чакаш любовта
да нахлуе изцяло в твоите мисли?
Успокоение, истина или лъжа... ...

Като метеор връхлита Любовта,
с ангелско сияние
не по пожелание,
така връхлита Тя:
лудо, диво, неразумно ...

В деня, когато сетният ми час настъпи,
без капка сила и без глас,
вий знайте,че докрай съм се раздавал,
обичал съм безкрайно аз.
Дарявал съм на всички ви по малко, ...

Чаша вино.
Запалена свещ.
Тишина.
И вали...
Насаме съм със теб. Само ти ме приемаш такава. ...

най-трудно преживяват се
неизживени чувства;
несбъднати мечти;
несподелена обич.
най-трудно се забравят ...

„Най–страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
Година ...

Събуждането
е отвън.
Събуждането
е шумно.
Замени ...

Вярвате или не...13
От двете страни на кантара
Измамникът е голям смелчак!
Измаменият не винаги е глупак!
Обещаващият светло бъдеще е политик - бизнесмен! ...

Живи
в съавторство с Михаил Цветански
Целунах те в предишния живот,
а после си заминах. Като вятър.
Сега съм тук. Сама при теб дойдох. ...

От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...

Да седнем в чувствено кафе...
Черпи ме няколко усмивки.
В косите ти съм на море...
и плувам в заливчета пивки.
Ако си гладна – да се сврем ...

Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката ...

синонимни думи – пинтия, циция,
скрънза, дзифтар и т.н.
Народът е дал много думи за този тип човек,
тъй-като болшинството от хората са точно такива.
Иначе стипцата на времето се използваше да спираме ...

Едно тъжно момче гали с трепет пеещи струни,
а в горкото сърце, невидими плачат нестихващи бури.
Беше самотно момче, което със своята стара китара
успя да усмихне всяко сърце и да му върне куража.
В малкият град, с тесните уличи и булевардно кафе ...

В клетка съм, не мога да изляза
и никъде не виждам моя ключ.
Около мен лица изгряват и залязват;
дни, съдби.И всеки ми е чужд.
Всичко ми е празно, а далече ...

Така я и заварих - както я бях оставил...
с двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;
Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех
а вятърът нежно галеше нозете и ръцете ми.
А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко, ...

Закъснели стихове.
Думите отново са отровени.
Зад маските - излъгани.
А толкова неща искам да споделя...
Удачни - неудачни мигове, ...

СТРЕС-ТЕСТ
Сега е модерно да се правят стрес-тестове. Заболи те главата – отиваш при джипито за стрес-тест. Там той ти слага разни шнурове на главата, та да заприличаш на зелен марсианец, после ти пуска ток, за да ти щръкне косата и ноктите ти да посинеят, усмихва се и казва: „При теб всичко е окей! ...

Небръснат до синьо, във джоба с Луната
той крачи самотен под юлския дъжд-
напуснал любима, изгубил приятел-
такъв като теб … статистически мъж.
Небрежно облечен, свирука си тихо, ...

Безмълвности.
Чакълести пустини.
И градове, застинали в бетон.
Асфалтов дъх души градините.
Животът е изрезка от картон. ...

Било е сън момичето у мен -
с черешови очи и вити вежди...
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:
Не съм живяла в двор между лози, ...

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...

Толкова съм твоя
Сподавена мъгла... бягащи картини, зов в съня
... стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина,
тайна мисъл съм... в твоите шепи съм сама тъга,
грешната, различната, желаната, обичната жена. ...

Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...

Одумки
На много хора съм им като трън в очите...
Одумват ме: "Пияница и наркоман!
Не спря по цели дни и нощи да се скита!
Пък да се чудиш как работил е във храм! ...

Любов
Посветено на И.Н.
Това е той – си казах аз наум
Когато го видях за първи път.
Не ми достигна смелост да призная, ...

Често съм стигала до един единствен извод,
че на таз земя има само един възможен изход
и колкото и да се скитаме, питаме и пробваме,
абсурда на живота няма смисъл да оспорваме.
Той е там, в основата на всичко, ...

128 В СПОР ВРЕМЕТО
Днес споря със намусеното време,
похлупило с калпака си града.
Не можем с него да се разбереме,
навярно ще спорим до Пролетта... ...

С болка си отива
нашето поколение.
Нито създаденото от нас
нито обичта ни.
Потъваме в забвение. ...

от Прецедателя на Колтурата в НС
Колтуртрегер съм голям!
Не с комисия, а сам
ще се справя без проблеми.
За Колтурата ми дреми ...

Коледа е днес дошла,
радва нашите деца,
че подаръци ще има,
и навън е бяла зима,
ще се плъзгат те с шейни, ...

Циганинът, ако иска, да живее като скот,
но не и да заплашва лекарския живот!
Законите са за всички в тази държава!
Правдата всеки да ги спазва задължава!
Хора, човешкият живот е най-важен, ...

Хубавото на мира е, че след него неминуемо идва революция. Или поне някоя локална война. Човек не може да живее дълго безучастен. Омръзва. Пък и агресията си е нормална човешка черта. Помислете, без агресия щяхме да се застоим, да запорясаме, а мускулите ни щяха да атрофират. Затова не се бойте да с ...

Сама вървя по улицата прашна
отлитат птиците на юг
в сърцето огнена фасада страшна
питам се защо те няма тук
Жълтеникави листа се реят ...

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...