Гласoвете на пустинята
RemaTe
Трябва ли днес "до венци да оголим"
тъй щото виждаш тоя народ?
Човеци да бъдем, макар сред скотове ...

Тъжните очи на твоят късен влак,
безмилостно и шумно потънаха в мрака.
Спря невидимият, мек камбанен звън.
Слаб дъждец намокри релсите.
Голяма нощна пеперуда се удари. ...

Булевардът тих,
капчуците потропват,
дъждът - запръскал в стих
ухажва свойте локви.
Със есенни листа ...

Ей, вихре ветровит,
не се сърди,
не ме загръщай
в прашните си халища,
само ме топло погали, ...

Борбата е вашата порода.
Обичате предизвикателствата в живота.
Йерархията е вашата природа.
Коригирате човешката рота.
Обичате истинските хора. ...

ОБЛАЧНО
Как ще ме разбереш?
В този град вятърът бързо
сменя посоката,
но си отглежда слънца. ...

Там навътре в дълбините,
в мрака на горите,
една жена с рокля бяла,
чака те...
да сплетете си душите! ...

"Най-голям шум при сблъскване
предизвикват празните мисли."
Аристотел
"Мразя те - обичам те!"
Белият лист, който вчера изписах, ...

Меракът не остарява
Ден подир ден отминават,
неусетно времето отлита,
бавно и упорито остарявам,
без дори някой да ме попита. ...

Демогравски срив
Говорят, че имало демографски проблеми
и как няма да има - дявол да го вземе!
Щом сегашната бизнес мадама
направо не иска да става мама, ...

Той не се променя
Вървя, а улиците тихи
пред мене сякаш се разтварят
и аз нахвърлям с бързи щрихи
картини и ми заговарят. ...

В училище имах една съученичка, която се казваше Надежда.
Всички я отбягваха, а когато това не се случваше, я биеха.
Тя имаше матово черна коса и прекрасни големи чисти очи.
Вярно, косата и беше сплъстена, но какво от това...
Надежда имаше проблем. ...

Изпратих те и теб,моя несподелена любов.
Виждам как си отиваш и как сърцето ми си свива от болка.
Сбогом,аз няма да ти кажа любов, защото ти си моето есенно момче.
Аз те обичам с толкова сърце, след всяка пристъпена крачка напред, стреляш куршуми... след куршуми.
Сърцето ми страда до болка неописуем ...

Всемогъщия Бог и Вселената
123
АЗ ТЯ ТО
В самото начало когато все още е нямало нищо, а само тъмна материя,която наричаме днес космос е била в състояние на абсолют. Вакумът е единствения процес до тогава, който нагнетява всяка частица от която се състои тъмнината и по този начин събирайки се на едно ...

С обичта си отварям вратите на ада.
Напред да вървя вече боли.
Мечтата ми забравена някъде страда.
Когато си стигнал, я оставяш, нали...
На моите мисли вечерната жрица ...

Няколко лета подред пропускам планираната за цялата фирма ваканция в края на юли и началото на август. Работя в онова звено, което всички натоварват преди отпуск и поставят срокове за изпълнение, съвпадащи със завръщането им от почивка. Естествено мениджмънтът реагира по предвидим начин, като под фо ...

Маргарита? Цвете? Не!
Това е името на моята сестра.
Доведена ми бе от любовта,
събрала мойта майка с нейният баща.
Първите ни срещи трудни бяха, ...

Откъсни ме.
Запали ме.
Нека гарвани да ме кълват,
Но аз вярна на себе си ще остана.
Не ще ме покориш ...

Да те обичам даже ме е страх,
дали не си отново изпитание,
попадна ли в поредния си гаф
не ще се примиря със разкаяние!
Не искам вече лъжещи очи ...

Новото другарче
Имаме си папагалче,
ново весело другарче,
семките обича,
Лора се нарича. ...

Заваля есенният дъжд следван от градушки
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен, ...

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
18
- Не удивляйтесь! Мы знаем все о вас. Не случайно, моя кличка „ново сибирская крестная мать” – засмя се рускинята на протягащия се под завивките до нея Юри, който в този момент се ...

I got a brand new place, I think I've seen it twice all year
I can't remember how it looks inside, so you can picture how my life's been
I went from starin' at the same four walls for 21 years
To seein' the whole world in just twelve months
Been gone for so long I might have just found God ...

Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли. ...

Моряшко мечтателно...
Кога ураганът ще спре да фучи,
в мъгла хоризонта със дни не личи,
а мачтите скърцат, платната плющят
и сливат се дните със нощите в ад... ...

Ти си любимата ми книга
Даже повече.
Моята чаша чай
Моят вкус
И аромат ...

Като хайку
Есен е,
врабчета чуруликат.
Учителка чете.
Пътник ...

Глава десета
В немилост
Изминаха три дни,а кака Яна все още не можеше да прежали любимите си червени рози,лежащи погребани в Минчовия алпинеум, за който единствено напомняше голямата купчина втвърдяваща се кал, залепена за оградата. Нищо друго не можеше да я разведри, освен представата за натопения ...

На Иван Николов
Горски извор, Горски извор!
Щом Иван се тук родил
месечина облак скрил,
вятър билото ти бризнал. ...

- Ей, защо си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?
- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.
- Как тъй? ...

Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...

Последен ден в градината на рая.
Нахранена съм с думи пълни с яд.
Измита с леден душ. Да осъзная,
че този рай е всъщност черен ад.
А може би живяла съм в заблуда? ...

Монограмът в моята ръка е,
увековечил един спомен мил.
Днес носталгия за мен и тъга е
и в монограма поглед впил,
се сещам за учителката стара, ...

Оптимистично
Странно, днес на всичко ме е яд,
а уж не шетам на подобни настроения;
Възможно е да имат пръст сезоните
с тотално сбъркан кръговрат – ...

Заскрибуца в пътя ми посоката -
недоволно, лятото си тръгна.
Заподсмърча, бързо сбра си топлото
и отпраши, без да се обърне...

От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...