Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.7K резултата
Комунистически метаморфози
Със комунистите шега не бива!
Живеят с идеали и мечти.
Четат Вапцаров, учат се от Ботев,
строят за себе си палати и дворци.
Наричаха ги атеисти и безбожни. ...
Навярно няма да се върнат вече
рибарите с души на романтици
и няма да припяват в тиха вечер,
подобно влюбени в живота птици.
Навярно са отплували далече ...
Защо сме различни от западноевропейците?
Базата за сравнение между българската и западноевропейската култура засяга историята и настоящето. Изтокът и западът почти винаги са били в противоположни позиции, поради религиозни, политически и други причини. Сблъсъкът в различията между източноправославна ...
Какъв е смисълът в безсмислието
на всички недовършени любови?
Какъв е смисълът в една тъга?
Защо надеждата остава винаги сама?
Какъв е смисълът от края на любовта? ...
Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...
Глава пета
Минчови неволи
-Минчо, Минчо-о, ставай! Нали ще ходиш до Плевен за свидетелството за съдимост, до полицията, до психото! - кака Яна опитваше да надвика мощната канонада от звуци, извиращи от гърлото му, подпряна на вратата на спалнята, предвидливо притиснала към носа си носна кърпичка. Ха ...
Дори когато не вярваш в себе си, ще се намери някой,
който да го направи вместо теб... благодаря ти!
Открий морето мое в мислите,
търси го надълбоко в мен,
ще видиш там сълзите, чистите, ...
Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...
И воскресся из скорби
Дори и те престанаха да хлопат,
да бият чанове по женското ми его,
пометнах всички ялови въпроси,
миражите изметох, за да светя. ...
По-красива е, брат, от русалка!
От принцеса на снежна пързалка...
... по-красива от всичките феи,
дето в приказки стари живеят...
... и ти казвам, човече, не лъжа, ...
Съди ме за открадната любов,
раздирай ме, окичвай ме със тръни,
вземи ми и последната сълза,
изплакана във нощи на безсъние.
Една последна песен ти изпях, ...
"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
Невероятно е - по-тъпи сме от гъските...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...
Дали ще си спомняш за мен?
В лудост и обич цяла облечена...
С детска наивност гледаща в теб,
и с душа до смърт разсъблечена?
Дали ще си спомняш за мен? ...
ПОДИГРАХА СЕ И СЪС СТОЯНКА МУТАФОВА
ИЗЛОЖИХМЕ ЛИ СЕ
Уважаеми читатели, денят 12-ти август 2014 г. трябваше да се превърне в празник за града ни, защото бяхме удостоени с честта да ни гостува великата Стоянка Мутафова! Уви, празничността бързо изчезна, отстъпвайки място, най-напред на съжалението, а ...
Случвало ли ти се е животът ти да се върти само около един човек? Събуждаш се с мисълта за него; докато си с приятели, постоянно се сещаш какво би казал той, ако беше тук, как би се държал; иска ти се да разказваш на всички това, което той ти е разказвал, или нямаш търпение да споделиш какво се е сл ...
В горещия ден, на един светофар
видях я - тя беше безумно красива...
Не просто жена, а един божи дар,
с очи и със външност, която убива...
В горещия ден онемях от... тъга. ...
Не ме търсете! Няма ме. Пътувам
през космоса, през цялата Вселена,
към себе си. С отворени очи сънувам
и съм бездумна, от звездите озарена.
Не ме търсете! Пътят към Земята ...
Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златн ...
Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,
наметнала капризите на детството и спомена
за нещо обещано, едва-едва познато.
Май споменът за радост, от себе си прогонена.
Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните ...
Още малко... и ще изпратя лятото...
И топлите лъчи.. и слънчогледите...
Ще отлети на юг и ятото,
а аз ще си пазя спомен за облаците, белите...
И ще ми липсват пеперудите... ...