Aко знаеше,
че може
да ме загубиш,
може би нямаше
да пропиляваш ...

Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ми даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...

Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата
и ми поднесе в елегантна щастиелера
нищожно щастие, увито в проста книжка.
Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.
Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци ...

Лъжа ли беше, когато каза че ме обичаш.
Лъжа ли беше, когато ме прегърна и целуна от любов.
Лъжа ли беше, когато и двамата бяхме на вълната на любовта.
За тебе Да.
За мене Не. ...

Не питай дали те обичам, не питай!
Нима аз самата разбирам защо,
когато си близо, духът ми политва,
когато те няма, съм сухо листо.
Не зная защо те обичам, не зная! ...

Хората започват да пишат дневник тогава, когато няма на кой да споделят болката си. Тогава, когато болката и проблемите са толкова големи, че ще ти трябват дни и месеци, за да успееш да ги кажеш на някого. И дори и след като им разкажеш какво би направил този човек!? Как би ти помогнал!? Затова няко ...

Вината - бяла или черна,
несъразмерна -
голяма ми е,
знам,
но друга няма. ...

Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна ...

Мария Събева
Поетично пълноводие
Ценя безкрайно многословието
на дългите стихотворения.
Приличат те на пълноводието – ...

Загубих те, любов!
Загубих!
Махна с ръка за сбогом
и си тръгна!
С наведена глава да ме ...

Смях
Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи. ...

Вълшебството на утринните изгреви,
когато теб докосвам с мисълта,
изгряла от звездите чувствени
една луна, една съдба.
Разгръщат ветровете дните ни, ...

"Скромно" откровение
За оди, поеми
няма време,
но епиграми, анекдоти
ги бича по ноти! ...

Когато времето е тъжно,
и приятели оставят ти тъга,
не се затваряй зад безброй стени,
не оставай сам сега.
Потърси утеха в света, ...

Край лодката - море - безкрайна шир.
В нея сами сме в цял мир.
В нея има болка и тъга,
но и много красота.
Само смъртта може да ни раздели. ...

отново тъжна съм
плаче ми се
пак
имам нужда от
сън ...

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.
Живее в църквата ни кукумявка. ...

Ще свърши лятото ми знойно.
Ще дойде жълта есента.
Ще скочат грижите ми двойно,
ще спре на птица песента.
Ще легне на земя тревата ...

+ Мечтата на юношата
Ах, каква си буйнокоса -
не коса, а свила!
Морска нимфа чисто боса -
где се беше крила! ...

Търся Я
Търся непрестанно - своята Любов,
може да е странно - вече съм готов,
беше Тя до мене - нейде отлетя,
може би е бреме - може би съдба... ...

Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха, ...

Рисунка
Графитът погали хартията мека
Рисувайки нежно твоите черти.
Със пръсти погалвам косата ти леко,
Но ти си просто рисунка, уви. ...

Есен
Ще ми липсва тихият ромон
на дъжд,
тъгата в косите и ситните
бръчици около очите. ...

на приятелките ми Роси, Ани и Нели
"А как бих искал с някого да разговарям,...
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам".
Борис Христов
Ще ти сваря кафе. Ще поговорим. ...

Бях сигурна, че когато обичаш, не бива да бъдеш егоист... Какво мислих аз? Ревнувах ли?...
Бях щастлива, защото пред очите ми не се откриваше по-хубава гледка от тази, когато го гледах как държи китарата в ръцете си и нежно докосва душата и струните и... "
Диляна Борисова

Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,
при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена
грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.
Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,
с разсъдък премери, бивакът там си устрои ...

Само той в сърцето ми се вмъкна,
само него там допуснах.
Неволно влезе, тихо се промъкна.
Кога обаче, май пропуснах.
Идват други, пробват да останат, ...

Има хора, които те вдъхновяват. Такива, които оставят толкова траен отпечатък в съзнанието ти, че е трудно да бъде заличен. А и не искаш. Хора, които те заразяват с енергия, с колоритност, с щастие. Техният хоризонт е необятен. Един съвършено различен космос, където „не мога“ е паразитен израз, койт ...

Изборите свършиха и ето...
ликува в Парламента ДПС - то!
С тази партия, с онази
доволен е Доган,
а нази - нази Господ да ни пази.