Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.1K резултата
Майчините Ласки
Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема! ...
Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...
Обрулени от ледения вятър,
размятат клони пръстите си криви.
Като фалшив, раздран декор от стар театър
небето зее с кръпките си сиви.
Безчувствен и сънлив дъждът се стича, ...
Пиянска история
На брега на реката съм. Изтегнал съм се грациозно досущ като талпа.
Един услужлив дъб ми хвърля сянката си и от време на време по някое закачливо листо. Май не съм му безразличен. Птичките пеят, тревичките шумят и прочие. Безразлични са ми, дъбът също.
Втренчил съм поглед в отсрещния ...
(това стихотворение е посветено на всички мракобесници)
Издигам се на пръсти над живота.
Надничам изпод мрачния му ръб.
Лъч светлина извайва пак окото.
И става моят влак за дълъг път. ...
Елегия- 4...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
- Джулс!
Стреснах се , и когато се обърнах видях Майкъл. Боже, това е Майкъл. Не можех да повярвам. Майкъл беше най – добрият ми приятел. Беше заминал за Филипините за 3 месеца през лятото и ето, че се върна.
- Майкъл!
Скочих и се хвърлих в прегръдката му. Така ми липсваше едно приятелско рамо и то ...
Малко странен навярно е, знам,
в него свойте чудатости крия,
и измислен за друг, неразбран
е навярно светът ми хартиен.
Но е пълен с уютност и плам, ...
Много е късно и рехав е мракът -
вече разрежда се на ранина.
Вънка на прага две сенки ме чакат -
малко момиче и стара жена.
Утре сме трите - "светата троица". ...
Есента навън пристига бавно, мълчаливо,
вятър хладен носи сухите листа,
черни облаци покрили са небето,
слънцето завило се е с облачен юрган.
Тихо е и в мене, есенно и мрачно, ...
Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
Чакам не среща, а кратко почукване.
Ти си само няколко редчета по екрана.
Предаваме топлина само със буквите.
Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...
Пръстите в слепота търсят клавишите. ...
Колко отдавна беше това...
Тогава щастливо склонила глава
заспивах на твоето влюбено рамо.
И имаше смисъл единствено само
това, че се будя красива до тебе. ...
Няма
В тъмната стая нямаше ни повей от страх,
аз спокойна на стола в тишината седях.
Внезапно обаче силен вятър отвори прозореца стар,
а аз седях и потрепнах сякаш ме опари гореща жар. ...
За теб не спирам аз да мисля,
щом очи затворя виждам теб.
Очи пламтящи и грейнало лице,
щом гласа ти чуя трепна и немея.
И със всяка нова трудност, ...
"Загадъчна" и "секси" бяха прилагателните, които я описваха на пръв поглед. Тези думи изникваха в съзнанието на всеки мъж, който имаше възможността да я зърне. Някои се възхищаваха тихо, други на глас, а трети бяха достатъчно самоуверени, за да я заговорят. Случваше се и тя да се захласне по някого, ...
Девойката се смее. Тя играе. После губи, пада, плаче, става. Пак играе, пак се смее. Но вече знае правилата.
Тя набива на очи, но нехае. Тя играе.
С какви очи е тя! Красиви, големи, кафяви, бистри като че ли синеят, но всъщност са единствено кафяви. Толкова са напоени с живот!
Създадена е от силна, ...