Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във вените ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият.
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...

Смъртта
Останал сам в мрачната си стая.
Сумрачната светлина събуди
радостта му. Яростни пулсации
се появиха пред разширените ...

В топли есенни градини...
Във топли есенни градини
отрупани със зреещ плод,
аз жълтите листа разривам
и радвам ти се, мой Живот... ...

В памет на Ник Дрейк
Няма да познаеш как съм се родил.
Нищо не подсказва тъмния ми корен.
Имам на лицето слънце и вълни,
имам във душата тайни хороскопи. ...

Вярваш ли, че можеш сам,
без любов да продължиш натам?
Нека в теб да вилнее любовта,
нека в нас да се вихри любовта.
Мислиш ли, че успехът е голям, ...

И пак връхлита омразата!
Към света, към цялата земя!
Към всички същества,
които пак ме изоставиха.
Блъска ядно бяс в празната душа, ...

Мрак, ах, непрогледен мрак!
Здравей, приятелю любими...
Накъде си се запътил пак?
Завиждам ти, приятелю, прости ми...
Мечтая си за малко свобода, ...

Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...

Любовта е съзвучие,
океан от мечти,
тихо, нежно обричане
и окови в лъчи.
Любовта е отдаване, ...

... за кръговете тъмни под очите ти,
за нощите, в които трудно дишаш,
за моите разходки из мечтите ти,
затуй, че нямаш думи да опишеш
вината ми, когато те погледна, ...

Dear Roses of Grey
Bent down by the Heavy Rain,
How is that the colours stripped away
and showed me the darkness from beneath display...?
That is so not fair! ...

/на жена ми/
Прости, любов! Аз много съм виновен.
Че имах свой мираж и свои тайни.
Кошмарите повтарят се отново
в безкрайна нощ с безпътици безкрайни. ...

Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна ...

***
Самотен лист
далеч от гнилостта и развалата
смело се държа на клона...
подгони го тя ...

ЮБИЛЕЙ
Шест по десет свещи ще запаля
на тортата днес да изгреят,
тост за здраве ще вдигна със радост
и ще чествам със вас юбилея. ...

ДО ДЪНО
Търсиш онзи мирис в зноен зрак -
дъхът на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти оставам пак хлапак,
но не преставам да желая теб. ...

Ако имах две сърца
и двете бих ти подарила,
бих прегърнала те с четири ръце,
да чуеш колко силно бият.
Ако имах четири очи, ...

НЕ ПЛАЧИ
/превод от сръбски език/
Не плачи, когато затворя вратата и си отида.
Не позволявай нито една сълза, дори и в паметта, когато си отида.
Не тъгувай за илюзиите, които сме създали. ...

Колко много чистота
във сълзите на дете!
Колко болка и тъга
щом протегне то ръка
в тях живее и расте! ...

Всички вие сте много красиви,
с голите си усмивки
и освирепелите си души,
гладни за нежност до преяждане...
Красиви сте със самотата в очите си ...

Очакването е цвят от магнолия
цъфнал през зимата.
Очакването са стъпките ти снежни
да те заведат до сърцето ми.
Да ме намериш. ...

Като дете, играех аз на жмичка:
един зажми, а другите се крият.
Това не бе забавата едничка,
да бъда скрит и да не ме открият.
Но таз игра ни беше най-любима. ...

Слон и мравка се скарали,
кой да мине пръв
и негласно се разбрали
да не леят кръв.
Силно мостът се люлеел - ...

ВЯТЪР
Задуха вятърът червената ù рокля -
тя беше тъничка топола...
Показа само глезена ù - толкова!
Тя в моя сън не влезе гола... ...

Рисувам те с най-влюбените думи.
Подреждам те в изящно нежен стих.
Вдълбавам те в сърцето и в ума ми.
С душата на жена те преоткрих.
Дочувам те в прочувствени балади, ...

Паважът измит от дъжда заблестя,
тук-там проблясва локва златиста,
но тя ги прескача, дори полетя,
развяла опашка със сини мъниста.
В ръката калъф със цигулка виси, ...

на Павел Николов
Търсих те дълго! Ако знаеш колко
дълго преброждах земята!
Въпреки всички години на болка,
още съм слънчево лято. ...

Ще си тръгна от този живот неразбрана
и несрещнала своята сродна душа -
този израз оказа се фата моргана,
който всеки преследва на тази земя...
Самотата превърнах в свой най-верен съюзник, ...

Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...

Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...

От Умиращ Лешояд
Железните плетеници върху ми бяха твърде ниски;
Слушал съм истории от някои стари, далечни роднини,
Неродени във плен, но загубили далеч повече от мене,
За техните блянове и несъществуващите ми спомени; ...

Една красавица познавах,
царицата на този край.
Аз с тази песничка възпявам,
емблемата на Първомай!
Тя беше песен многогласна, ...

Не питай, моля те, не питай,
кой в моето сърце живее.
Едва ли искаш да разбираш,
че с теб съм, а обичам Него.
Мълчи! Недей да ми припомняш, ...

ПОИСКА ДА ТЕ НАРИСУВАМ
Започвам от очите ти. Къде са?
Очите ти защо ли не намирам?
Ах, тази бяла, призрачна завеса...
Разпятието древно ли прозира? ...

Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче, ...

Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...

Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...