От земна майка Той е роден,
от Божествен баща благословен,
свят дар в сърцата ни вграден,
да бъде бяла светлина отреден,
която в тъмното на душите свети, ...

старецът
със сивата си шапка
разхожда пролетни врабци
бягам
от мислите на посребрен следобед ...

Сън наяве
Сънувах те с отворени очи.
Видях те ясно, идваше от Нищото.
Ухаеше на пролетни лъчи,
на топъл хляб, на вино и огнище. ...

Убежище
Обсебват и владеят страхове
инстинкта ми
да си създавам настояще.
Отхвърля ли ги- ...

Тя иска всичко да е подредено.
Чувствата за този - рафта долу.
За другия - полицата във ъгъла.
А оня ен-тият, случайният,
Етикет на Лудост дето му се лепна. ...

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.
Защото дебне в тъмното страхът, ...

Ти ли, поете, с бронирана вяра в гърдите,
ти ли зовеше трудови хора на бунт?
Тебе ли Пирин откърми, възпита та
по ботевски силно да любиш, да мразиш
над Фамагуста за тебе ли питат звезди? ...

Със грижите едни и същи,
поникващи отколе вкъщи,
промъквам се между стрелите
към подстъпите на звездите.
До там, където няма знаци ...

Мадама за двама
Видя ли жената дето отмина,
ей, на това се вика "жена и половина".
Какъв изобилен секс материал -
с такава мадама със радост бих спал ...

Когато някой се качи при мен в таксито и се отвори приказка, винаги става интересно, защото никога не е възможно да разбереш в каква посока ще потегли негово величество разговорът. Ако хората нямат какво да си кажат, винаги се захващат с времето. Времето, това гадно копеле, което никога не може да у ...

Дърво без корен
Какво съм аз без теб – дърво без корен,
обрулено от диви ветрове,
напразно аз ръце протягам,
за да докосна твоето лице... ...

Обичам да съм у дома,
приседнала във тишината!
Обичам малките неща,
докосващи душата!
И бързам в къщи да се върна, ...

Искам пламък, огън, жупел,
тази страст банална, всевъзпята.
Искам кръв от топла пепел,
лудост искам аз, неосъзната.
Искам лудо да желая, ...

Дали нахраних птичките с частици от душата си,
които по пътеката за теб оставих, за да стигнеш
до сърцето ми.
Веднъж докосната от теб недостижимия,
отново искам да ме имаш. Непорочно мое, ...

И стана страшно.Стана полунощ.
Душата ми във прилеп се превърна.
Политна гола, с кикот зъл и лош.
Луната ме презря и гръб обърна.
Пищяха бесове от вси страни. ...

Ще бъде
Ако някой опита от земния стан
да защитава тази вселена;
Ако някой издигне ръката за бран –
да спаси красотата зелена; ...

Пробуждаха народа с книги,
а днес приспиват го с лъжи.
Въртят ни всякакви интриги
съвсем различно от преди.
Културата ни беше с почит, ...

Познавам я... Очите си прикрива.
Рисува сърчица върху стъклото.
Понякога е твърде мълчалива.
Не се усмихва. Може би, защото
тя цяла изтъкана е от дъжд. ...

СЕЗОНИ
Красимир Трифонов
Пламена Владимирова
Краси
Ти ли ми изпрати снеговете ...

Когато се раждаме, пред нас има хиляди, ако не милиони опции и възможности – какви хора ще станем, какви интереси ще имаме, какви таланти ще развием, с какви хора ще се обградим, с какво ще се занимаваме и т.н. И постепенно, с натрупването на миговете ни в земния свят, опциите започват да се изключв ...

СЕНКИ ОТ МИНАЛОТО
Разказ от Анна Вакарелова
Светът се подготвяше за настъпването на новата 1956г. Рут Харис и двадесетгодишната й дъщеря Ракел въодушевено брояха секундите, до момента, в който щяха да се поздравят и да се чукнат със шампанско. Кейлъб Харис, втория съпруг на Ракел донесе чашите за ша ...

Капанът и за сънища те пусна...
Реши, че си добра „идея”.
Ти тихо по перцата му се спусна
и на леглото седна. Там. До нея...
Погали я. Крилете и развърза, ...

Подписвам се със името Носталгия.
И само ти ще разбереш коя съм.
Познаеш ли ме... просто ще избягам
от теб, от себе си, и... любовта си!
От всички тези чувства забранени ...

Лятото хубаво се протегна,
влезе в септември без да му пука.
По крайбрежния пясък полегна
и намигна ми "Още съм тука!"
Ангелина Костова ...

Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.
Прегръщай ме! Отново и отново! ...

Капричио...
В една красива приказна страна
ти бе принцеса млада и капризна,
а крал, поостарял за твоята ръка,
там кралството си беше ти харизал... ...

Беден живот – брои си стотинките.
Откакто го помня – брои.
Кръгъл сирак е и няма роднини.
Дори от усмивки пести.
Няма и нас – живеем го троснато, ...

Притежания
Моят Принц
е Лъжец.
Всъщност е Крал.
На Лъжците. ...

в памет на Джон
Да си представим
Да си представим нека рай, че няма!
Опитай, много лесно е това!
Небето само, синьото над нас е. ...

Само ритъм, бас линия и вокал, - доста недовършено, кофти звук който почти не успях да оправя с еквалайзера, - но пък пази първоначалния заряд който си ми харесва. По текст на приятелката ми.

All Rights Reserved by Lachezar Nikolov.
Songs written by Lachezar Nikolov.
Поклон пред Българските народни гласове!

(с огромна признателност към Черен Джак)
Лице в лице
с ясната светлина
на Дхармакая.
Бяла ...

Лудо си, сърце.
Да обичаш него непокорният
студеният
Да искаш с двете си ръце през врата му да го обвиеш
Да целуваш тези жили до безспир. ...

Бракът, тъжен се разплака
"Толкова години между вас се клатя"
Остаряхте вие сами, двамина
Дечицата забегнаха в чужбина!
Нашата приятелка като разбра ...

Когато планинските върхове се превърнат в солници. И утрото се изразява с любовното жужене на пчела. Когато небето е толкова близко, че се побира в зениците ми... и оставя следа. Когато успея да разлея копнежите си в простора и душата ми е кожа...жадна, дишаща...къпеща се в слънчева заря...
Тогава. ...

-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...