Тя наблюдаваше как той спи. Беше 4 сутринта и все още беше тъмно. Сънят за нея така и не дойде, защото просто не можеше да откъсне очите си от него. Спящ сънливко. И се беше сгушил до нея, прегръщайки я закрилнически. Пфу, закрилнически... По-скоро като една голяма мечка, уловила плячката си. Но тя ...

Българи сме! И чудесно знаем
как да си ухаем... Да нехаем...
Благодатни сме. Прекрасно можем
и на чужденци да се предложим...
Дълготрайни сме. И доста траем... ...

Дори разходката навън
не радва и не освежава.
И вече само се надяваш
на дневния неделен сън.
Но с този свредел от вини, ...

По мекия пясък на лунното било
изкачват се босите ми стъпала.
Под звездните шлейфове – сякаш мъртвило.
Макар, че обичах...и май, и сега.
Но тихо е. И не помръдва небето. ...

Безкрила, моята идея
прозира в бледия ми стих,
а с пълно гърло да запея,
не ми е нужен пристан тих.
Море ми трябва, яхта бяла ...

Ако някой те обича истински, той не би те поставил в опасност. Една влюбена жена не би причинила болка на мъжа си и не би го упреквала за бедността му. Иван Стефанов така и не можа да вникне в смисъла на тези думи. Да, простичкият Иван! Тъжен факт бе, че той не беше по-интелигентен от български селя ...

Нима не знаеш колко те желая?
Нима си сляп за моите мечти?
Нима сърцето ти е в лой заспало
Нима не виждаш... колко ме боли.
Пък аз вървя като омаяна ...

Мечтите отпътуват без билети,
на кораби с опънати платна
преплават океани и морета,
делят небето с птичите ята!
Достигат хоризонта, който свети ...

Изгубен
Той е добър човек.
В погледа му имаше и тъга, и някаква безумна лудост. Изгубен сред човешката жлъч от омраза, търсеше себе си. Въплъщаваше се в различни роли и играеше ли играеше - всеки път по-добре, и всеки път по-тъжен. Другите не го разбираха, но той не се и стараеше да бъде разбран. Ум ...

Нощта е студена... и аз
се събуждам от съня си прекрасен...
Усещам от прозореца мраз
и копнея за топлина, за приятел до мен!
... ...

Живеете в свят, обгърнат от снимки -
събития, покани, известия и чат.
Постоянно музика, постоянно картинки,
постоянно статуси "Много съм мат".
Знаете ли вие съвременното момиче? ...

Отначало всичко вървеше по план. Изследователският кораб „ТР–17” кацна успешно на пранетата, чиито ресурси трябваше да бъдат проучени, и екипажът се зае да монтира сондите. Работата често спираше заради бурите, които връхлитаха изневиделица, вдигайки огромни облаци червеникава прах. Но като цяло сер ...

Сърцето по Маринковци кърви...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина. ...

Душа за никъде пътува...
Сърце покой,
в душата се не спира!
Умът засенчил всичко важно.
Погледът така разфокусиран...! ...

Нося на плещите си целия свят -
болен и безгрешен.
Купувам си рокля -
черна, поредната,
хайку на моята скръб. ...

Проникваш във очите ми, нали?
И сълзите за теб не са пресъхнали.
Разлагам всяка част, за да боли,
но ти я слепяш пак, полу-издъхнала.
Надявах се последно да умра, ...

юни 2013 Румяна Славова
Далечен морски бриз довя
мирис на солени вълни;
маслинови клонки разлюля;
заигра се с дим ...

Посвещавам на ревнивите
Ти не знаеш къде ще съм утре,
нито днес със кого съм била.
Преговаряла ли съм Кама Сутра,
с черен дявол със бели крила. ...

Сбогом моя тъжна любов,
без начало и край... и обречена!
Преживяла и страх и сподавила зов,
все в молитви смирено изречена!
Моя тъжна любов, сън изсънуван - ...

Кръстопът
Белите страници на моя живот
чакат да бъдат изпълнени
с нови надежди към нов хоризонт,
с нови вълнения. ...

Онова мъничко страхче вляво,
дето боцка,
удря с юмруци сърцето
и ми изкарва въздуха
е инат ...

Когато нощта се спуска навън
и лунни отблясъци нежно галят земята,
тогава си лягам в мойто легло
и прегръщам моя другар самотата.
Когато звездите тихо светят в нощта ...

Във храма на душата си погледнах
и тази нощ безсънна, тягостно безсънна...
и много болка и тегоба там съзрях,
и много обич, обич незаконна!!!
От тази дето не приема никакви условности! ...

До моя остров влакове не стигат,
а мъчиш се вида им да смениш.
Изгубваш ме сред думи-пашпалига*,
сред хиляди интриги и вини.
Но ти си знаеш... Умен и безгрешен, ...

Така ми се крещи и ми се тича,
и пее ми се силно, от сърце;
и толкова, до смърт ми се обича,
с наивността прозрачна на дете.
Танцува ми се в жълта рокля, ...

И да бъркам
илюзия с реалност
пак ми казваш
да се погледна
в огледалото. ...

Глобусът е в моите ръце,
светът в дланта ми се побира.
И властно тупа моето сърце,
че цял мир самичко контролира.
Сега аз съм малък Бог, ...

Отново ще сънува…
Ветровете.
Как в мислите му,
вятърно запридат
тъй тънки ...

Бог сега говори
Ако не вярвам, че ще видя благостите
Господни в земята на живите - бих се
уплашил.
Псалом 27, стих 13 ...

-
Днес лятото се плъзна по паважа,
с липите заличи алеи паркови
и пусна лъч — за тях да ни разкаже
под ароматна чаена запарка. ...

Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.
Пак слънцето тръгна по вечния път, ...

Очите ми са топли като лято,
меки и нежни като кадифе,
усмихнати, приветливо познати,
със някаква невинност на дете.
Очите ми са път в безкрая, ...

Измечтах те, мила моя,
цял живот те аз мечтах,
чаках те (ах, как те чаках)
на годините в пороя,
за да те срещна като грях... ...

Оня ден седнах и пия бира на една ограда до СОУ Любен Каравелов. Край мен минаваха хора, минаваха трамвай, минаваха кучета, котки, минаваше целият свят и всичко беше едно такова безтегловно. Не знам как да го опиша. По едно време, на ъгъла до кръстовището гледам Младен - лудия. Ръкомаха пак на колит ...

Вълшебно биле в зори на Еньовден ще набера,
с бялата магия на любовта сърцето ти ще закича,
слънце, красота и сбъдване в нея ще събера,
в съдбата ни и ден, и нощ щастието да тича.
Да ни завидят безличните зли ветрове, ...

ЛИПА
Нахлува в стаята ми аромат -
в градината е цъфнала липа.
Време е за път на пролетта,
нагиздила дърветата с цвят. ...