Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...

Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...

Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха, ...

Свят за двама
В този свят аз и ти оцеляхме.
Бил е писан за нас този миг,
който заедно с теб изживяхме
(без сценарий), романтичен и див. ...

Стръмна стрелба по…
сълзата на спусъка
мигом отекна и хапещо спря.
Тихи надежди, бездомни залутаха.
Пръсна дихание, нейде се свря. ...

Красиви са очите твои...
По-хубави от звездното небе;
И виждам в тях искрицата да грее
и топли моето сърце.
Краси ви са очите твои, ...

Много бих искала да пътувам във времето. Да се върна в отдавна отминали времена, да почувствам старомодния начин на живот на прадедите ми. Да видя бъдещето, какво ще стане с мен, със семейството ми след 10-15 години. Да видя планетата Земя след 3 хилядолетия - ще съществуват ли още онези приказни де ...

Събудих се от липсата му. Болезнено, задушаващо събуждане. Пред очите ми - неговият образ, а в главата ми името му кънти и разпилява всичките ми мисли, като ураган и не ми позволява да мисля за нищо друго, освен за него...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...

Заблудата
Каква заблуда! Толкова години живея в моя въображаем свят. Сама си го създадох, за да осмисля живота си. Живях с носталгията по загубата на това, което не е съществувало. Какво търсене и очакване да се сбъднат илюзорните ми мечти. Какво търсене и очакване на неосъществимото е всъщност живо ...

Откъсва времето със зъби пъпна връв,
да се роди един човек отново...
Една жена дарява свойта плът и кръв -
въздъхва писъчно една утроба...
С ръцете сгушва птичето в гнездото си - ...

Сгушено в прегръдките на планината,
в самотното подножие на връх Орляк,
след крехко слънце, нейде в тишината,
селцето Пирин, скрило се във злак,
разказва ни за времето мистично, ...

Последният допир и последната милувка помня,
последният шепот и погледа на сбогом студен.
Помня ги, те в мене тихо нощем палят,
гонят последните мисли и погледа овъглен.
И последната ласка и думите на сбогом помня, ...

САМО ТЕ ОБИЧАМ
Съблякох мисълта си. Нека спи във ъгъла.
И луната кротна тъжна и смутена.
Парят ме очите ти – два горещи въглена.
В нежността ни има жар за споделеност. ...

Хвани ме за ръка и ела с мене във парка,
до мястото, което наричам свое,
където старият панелен блок закрива залеза
и шосето шуми отстрани
да ти покажа как се гонят облаци ...

Забързан животът тече си полека
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът ...

Колко пъти си сълзях в
река,
тайно можех да пречистя
всичко,
после исках да умра ...

Аромата теменужен
по вятър топъл южен
поляните обгръща
и в шепот се превръща.

Едно дете да оставиш без внимание
Е един живот, пълен със нещастие…
Една погрешна стъпка
И цветът умира във самата пъпка…
Това дете света ще вижда като черна дупка ...

БЕЛИТЕ ЛЮЛЯЦИ
Тихо над селото дъжд заваля.
Скитам из улици мокри
стиснал букет от уханни цветя –
люляци бели и топли. ...

Желанието, любовта и самотата,
породени от ориса на чара, красотата.
Обичаш или мразиш ти не знаеш,
в хаоса попаднал си дори да не желаеш.
Объркан от мислите си бягаш в тъмнината. ...

Има дълга коса,
на канела ухаеща.
Белите ù ръце
се побират във шепа.
Идва нощем при теб ...

Когато ме остави... аз не знаех,
колко много ни дели.
Не те и взимах на сериозно,
раната по-късно започва да кърви.
Пренебрежението ти ме научи, ...

Романтика
В романтично настроение се усещам,
обятията му посрещам,
тръпката ни завладява,
той краката ми подкосява, ...

Приятелка си имам аз една,
Сълза нахална,
досадница голяма!
Аз гоня я,
а тя, ...

"Харесваш Джон Ленън?" Няма как да я подмина тази дама.
Златна с небесен ирис. Вода в пустиня за напуканото ми тяло.
Може да учи в полицейска академия или да е спортен журналист,
да пише детски книги или да продава сладолед.
Шепне, трака с вилицата по чинията, реже картон, ругае, но аз пак заспивам, ...

Не успях да те направя щастлив,
не можах да ти дам това,
което прави душата богата
с мисъл само за двама.
Ти ми даде всичко, ...

I'm in the zone this year, it's all fire nigga check my attire
Your worst fear is confirmed, your reign at the top expires this year
No application, I'm hired this year
This a dedication to that bitch who slashed my nigga tires, oh yeah
I knew about you, bitch I knew about you ...

Of all the things I find in life
No moments better than this
Of all the things I didn't know
Nothing prepared me for you're kiss
If we fly... ...

Вали, вали.. у мен.
Вали, вали.. Така вали,
че небето се разпада върху мене!
Дори подземните води
покланят се на смръщеното време! ...

В старата къща, точно до парка,
(още въздишат пред нея липите)
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите.
Птици отчаяно кърпят небето, ...

Нарисувах те
Нарисувах те зашеметен,
в няколко щрихи те нарисувах.
С мисъл, с тишини и с думи.
С пръсти, с устни и със сърце. ...

Не съм жена, която с лекота
най-тъжната страна ще си обърне.
Осъденият няма глас, а рамена.
От тишината му какво да си откраднеш?
Не съм звезда, която във нощта ...

Докато аз дъгите си събирам
(от мисли, чувства, пролетни цветя...),
и в две малки очи цял свят побирам,
забърква ми коктейл от злоба тя.
Не искам даже капчица да вкуся! ...

КАМЪНИ...
И вече ми е някак леко -
виждам края на пътеката...
Имаше цветя по нея,
но камъните - епопея! ...

„...Чуть помедленнее, кони...”
Вл. Висоцки
Спрете се, мои табуни,
нататък е бездна!
Спрете! Безсмислен е вашият ...

Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи, ...