Хора, само дето не хъркате.
Живота тече, а вие ми бленувате.
Разбирам, спи ти се,
но когато си буден, поне будней.
Ако ще живееш – живей. ...

Сърцето се сви,
самотно е пак...
Светът спи,
отново потънал е в мрак.
Мислите блъскат се ...

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и на ...

Години нижат времето в косите !
Пространство търсещо покой.
В хаоса житейски мислите блуждаят.
Очите тъжни на тялото изпращат данни!?
Който карат душата ти да чезне. ...

Свободно дишам истината вече,
свободно мога мисли да творя.
Свободно!!! Времето ми тук изтече,
свободно се усмихвам на света.
При теб аз бях до болка лицемерна, ...

За онова което е било,
за всяко "щях" и всяко "не можах",
за това което е могло,
за празнотата в "обещах"...
Плачи... ...

Да ти разкажа, приятел, на времето какво е било забавление.
Хора палели огромни огньове, неуморни ръце цяла нощ удряли барабаните от животинска кожа, богове танцували с хора около огъня.
Голи жени наливали сладко вино по дървените халби.
Тогава погледи и души се преплитали.
Всички се смеели като мал ...

Вземам молив.
Започвам да пиша.
Олисвам се и се загубвам в симфонията на буквите, нежно изписани от ръката ми.
Много е приятно.
Забравяш за хора, проблеми, наранявания, хаоса и дори за любовта. ...

Внимавай! Пази се!
И с огъня недей да си играеш.
Опариш ли се, много боли.
Шегите понякога
са истини чисти, ...

Един неизказан стих
RemaTe
Плакал съм със всичките сълзи
очите ми достигнали безкрая,
тъй сякаш майка е загубила дете ...

Гърбати хълмове
в алуминиев мрак.
Искрят звезди.
Нощта изглежда вечна,
но изгрева иде.

Двете ни
В две шепи душата си хванала
и в нея очи впила с жад,
на ръба на света съм застанала
и усещам от бездната хлад. ...

Обичала ли си така,
че цялата да се разлистиш...
и пролет в тебе да разцъфне
да вържеш плод от капки чисти...
От ласки да напиеш форми, ...

Много е кофти, когато искаш да си развалиш пари и започнеш да се молиш на някакви малоумни продавачки, а те да повдигат мързеливо рамене и да клатят отрицателно с празните си глави, пушейки пред дюкяните саморъчно направени цигари. Когато работиш като таксиметров шофьор, задължително в себе си трябв ...

Разтварям се в очите ти сега –
поемай ме, по малко и на глътки.
Вселената е в твоята ръка,
а истината – в меките ти стъпки.
Притихнала съм с нашите мечти, ...

„За мен чаша Мерло, благодаря!”
Нетърпеливо стрелвам асансьора...
И с нервен жест оправям си грима
пред погледа сърдит на сервитьора.
Загръщам се със шала. Застудя... ...

Не се подчинява сърцето
на здравомислеща логика.
Не слуша, диване с диването,
нехае за всяка методика,
с която се мъчат напразно ...

Като стара обувка, протрита от дългото носене
си ми страшно потребен, приятелю незаменим.
Щом си с мене излишни са всички въпроси
и най-сложният ребус е лесно решим.
Твойте болки отекват у мене със същата сила. ...

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син... ...

Лятото се скита във горите
по стъпките на плахи самодиви,
от аромата на цветя изплита
мрежи за мечтите им красиви.
Търси нежност в ласката на вятър ...

Е, и защо да се оплаквам, като Господ така щедро ме е надарил! - коментира магарето!
Да знаете само какво маце вкарах в леглото. - хвали се един вирус.
Нищо човешко не ми е чуждо - казал един помияр, слизайки от
поредната кучка!
О, аз съм запалена планинарка - редовно изкачвам венериния хълм. - Хвал ...

Хлопайки на райските порти
Мамо, тази значка ти вземи!
Че повече аз да я нося не мога.
Мрак ме обгръща, и не виждам почти...
Чувствам, че хлопам на райските порти. ...

Този ъгъл е мой и не мърдам от него.
Преди време, нали ме наметохте в ъгъла?
Ако искам - ще си рецитирам Онегин,
ако искам - ще въдя из себе си гълъби.
Не пишете хвалебствия за чистотата. ...

Изтегли от player-a https://soundcloud.com/dub-k-beatz/ndoe-10-10-dub-k-remix
Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=rmgVbfmU4QY

Изписах думите, мастилото пресъхна,
на листа бял пред мене празнота,
а във главата ми се блъскат луди мисли
не мога вече в думи да ги подредя.
Изстина ми сърцето, музата пресъхна, ...

Неочакваната среща със Старата любов...
на Руми...
Аз
На „циганското лято” в листопада
се радвах аз на всеки порив нов, ...

Горите у нас ще се секат
и дърветата родни ще мрат.
Лобизмът днес си е на мода,
а управниците са гола вода.
А че горите са ценност, живот - ...

Такава те търсих,
чаровна, чувствителна, ласкава,
талантлива и дива,
пъргава, страстна и нежна,
умна, грижовна, усмихната, ...

А там във близката далечност
виси един безкраен миг
и във отрязъка от вечност
мълчи един човешки вик.
А свитото се разширява ...

Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците …
И в интимният унес на проза, ...

Детска гривна
Празна стая, самотна луна,
вятър диво в прозорците вие,
и забравена от бързина -
детска гривна сълзите ми пие! ...

Някога замислила ли си се...
Какво се крие зад звука
От наздравиците?
Че може би с тях те "аплодирам"
По мой си собствен начин? ...

Звездици. Тъмно. Палиш свещ.
Стоиш сама... и полугола...
Гърбът ти е така горещ...
Камината притопля хола.
На масата - бутилка вино, ...

Неканен гост си ти в нощта
и пак открадваш ми съня,
ако искаш ти си замини,
но ще те моля само остани.

Забрави
Аз Тебе търсих, Боже мой,
и винаги към Теб вървях
по пътеката пред мен,
за да стигна светъл ден, ...

Една душа, а личности две,
създадени с ярък контраст.
Ту съм плачещо малко дете,
Ту съм изгубен в нищото глас.
Разум един, а личности две. ...

Ти отново предлагаш ми среща.
И отново няма да дойдеш, нали.
Любовта ти не е толкоз гореща.
И вече не толкова силно боли.
Ти отново ще бъдеш със другия. ...

Едно дете
Едно дете към мене доближи,
бях седнал в парка - под липата.
Погледна ме със сините очи
,,Дай, чичо,, - каза и протегна си ръката. ...

Гошко циганчето се обърна и видя художника, че рисува втренчен в църквата св. Харалампий. Неспокойните му движения издаваха, че нещо го тревожи. Какво ли му тежи, се питаше художника без да поглежда към него. Жегата беше непоносима. Лятното майско слънце нажежаваше всичко наоколо и нямаше почти ника ...