Взрив и огън
вулканична страст,
искри***
Вътре в теб
изгарям ...

Минавах аз през Варна, видях една жена,
позната ми се стори.
Вървеше тя по тротоара,
веднага спрях, бях с колело и тръгнах след нея.
В един момент се сетих коя беше ...

Императора Шах Джахан,
във своята съпруга Мумтаз Махал,
още от първия път когато я видял,
че ще бъде влюбен докрая е разбрал.
Но смъртта към тях небосклонна, ...

В очите ми една жена старее...
Тъгува тя за младите ни дни.
И с нея моята глава белее,
в душите ни от времето хладни.
Тъгува тя за вечерите майски ...

СТЕЛА И ДОБРОТАТА НА ЧИРПАНЛИИ
Уважаеми читатели, вечерта на 12-ти юни Чирпан за пореден път бе „потопен“ в доброта! Както беше на 19-ти март 2013 г, когато хората подкрепиха Вики, както беше на 22-ри март тази година, когато Чирпан се превърна в голям град, благодарение на своя Ден на благотворител ...

-
Ако знаех, че стискаш билета,
щях в онези минути на танца
да заровя ръцете си — двете.
Да взривя всяка макова шанца. ...

Нагон
От самота, безделие и леност, скука,
надига се у мен бунтарски див нагон,
че стягат ме чепиците да сгазя лука -
да наруша по буква и по дух закон... ...

Не те научих да обичаш,
а толкова усърдно се старах,
плаках, молих се, изричах
думи, стихове... но не можах.
Не можах да видя във очите ...

Като феникс
В прахта на битовите калдъръми
пълзеше тягостно духът ми.
Да – бях наистина на косъм
напълно да забравя кой съм. ...

Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...

Умирам и се раждам всеки път
след наште "малки смърти" и раздели!!!
И питам се, и питам теб за кой ли път -
Защо на любовта си демони сме зли?!
Но отговорът вече имам - вечен и до болка ясен - ...

Неведоми са пътищата Божии,
но, щем не щем, ще срещнем и смъртта.
Далеч е този ден – не ме тревожи:
знам – дълго се живее с любовта!
Не искам да умра върху носилка, ...

От Жена ми
Къде акъла ти изтече
или го даде ти на заем?
Кажи ни, моля те, човече,
какво да правиме, не знаем! ...

Разпадам се на пръски светлина,
опитваща се някак да нахлуе
през недопостроената стена
на някакво притворно остроумие...
И сигурно не ще ме утешат, ...

Щом затворя очи, чувам ноктите
зад вратата в главата ми драскащи.
Чувам смях от отминали истини,
те, коя от коя са по-стряскащи.
Чувам зъби прегризващи фазера, ...

ВИДЯНО ПРЕЗ КЛЕПАЧИТЕ
Изтича, прибира се вече животът ми,
скитник случайно намерил дома си.
Няма кой да го срещне на портите.
Само мравки, но и те са навъсени. ...

Аз отново се бия...
Ще узнаят за това.
Бърз съм - като стихия.
И без празни слова.
Да, отново воювам - ...

Сладко е в любов да се удавиш,
докато всичко друго на суша те привлича.
Но не можеш онуй чувство да забравиш,
което всяка фибра започва да обича.
Сладко, но с есенция на гнило, ...

Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа,
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз' младеж, ...

Стаята се въртеше, танцуваше свой собствен нереален танц около главата ù. Тя се опитваше да се включи, но всеки път щом направеше опит да се изправи и тялото й се пречупваше недоволно, принуждавайки момичето отново да се отпусне върху студения под. Мислите ù звучаха някак далечни, някак чужди. Ту за ...

Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...

Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона,
като някоя от Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета ...

Безпартиен съм – нямам билет...
Нямам стаден инстинкт – да ме водят,
към поредната паша напред,
а след туй, да ме стрижат и колят.
И безбожник съм – нямам адет, ...

Днес душата ми поема път
към святите, небесни гари,
вечер болките дълбоко спят
и крилете си насън разтварям.
Тъй душата ми поема път ...

Гоня ветрове,
газя върхове.
Пазя...
Имам страхове,
спирам дъждове. ...

Сърцето ми живее в празна стая,
заключено зад каменни стени,
ключът къде е, дори и аз не зная,
изгубен е завинаги, уви.
Душата ми и тя е заскрежена, ...

Светлинно шоу.
Валсуващи вълнички
под такта на палуващ бриз
раздиплят - както гънки на поличка,
лунния воал сребрист. ...

Птиците не знаят
Птиците не знаят
с глас как се ридае.
Реят се в безкрая,
дето син сияе. ...

Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...