юни 2014 Румяна Славова
на баба ми
Добрите хора бързат
обич да раздават -
знаят - ще си идат рано! ...

Не сме от сой. Не сме от потекло.
Незнайни като своите деди,
вървим срещу житейското русло,
без даже да оставяме следи.
Далече от удобства и уют ...

Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не г ...

На какъв език говориш?
Знаеш ли, че ми приличаш на този, дето чакам.
Не е заради изумрудените ти очи.
Нито заради начина, по който сластно гледаш.
Аз припознавам те и в старите, и в новите любови, ...

Върви Керванът през Сахара.
Клатушка се от дълъг път...
Храна е тръгнал да докара -
децата трябва да ядат!
Той носи още други вещи, ...

Животът ми е цял на нея.
Щастливо-тъжен, нетипичен -
с възторзи, глупости, идеи,
с лица, които съм обичала.
В тях цветовете непрестанно ...

Бог да прости мойте баба и дядо,
отдавна напуснали тази земя...
Нуждая се още от тяхното рамо.
Съвет ми е нужен напред да вървя.
Днес, задушен от това, че ги няма, ...

Тежи следобедът,
увиснал в градоносен облак. Всеки миг
ще се разкъса от сълзи
и обещания ще се посипят,
като измокрени пера на ангели. ...

Дали за мене има църква
и там за теб да се помоля?
Във мене нещо се обърква
и аз пред теб ще се разголя.
В ръцете ще ти дам сърцето. ...

Събота все още спи.
Живите се молят за умрелите.
"Бог да прости" изкупува накриво казани думи.
Загърбено е стореното някому зло.
Лъжлива надежда за човеците. ...

Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.
Илюзиите ми измряха - ...

Артън Сити
Червената перла
Част Първа – От кръв и кост
От конец до игла
Помните ли как свърши предишната история? Малко приказно… „и заживяха щастливо.” С рояк деца, гаджета на децата, пък сума ти пари за колеж. Това, народите, които пишат приказките, не го отчитат. Защо да тормозиш съзнанието на чо ...

Някъде там бях звездата,
на бара, измежду цигарения дим,
с водка по блузата разлята,
и с чорапи на бримки.
Някъде там бях кралица, ...

Ако и светът да се поправи,
ако и земята да гори,
няма да се гмуркам в празна слава,
нито сърцето мое ще тъжи.
Ако и доброто да спечели, ...

Цветът ти тази нощ ще е червено -
като моето прочувствено сърце,
желаеш ли да бъдеш ти за мене
море от приливни, неистови ръце...
Защото тази нощ съм чакал ...

Любовта
беше оставила следа
до сенчеста гора!
Затичах се и паднах
в мократа трева! ...

Ароматът на печени ябълки и карамел се носи във въздуха. Излиза из отворения прозорец на малката кухня и се ниже до самия край на дългата улица, която води право до пазара. Ако човек надникне през прозорчето, ще да я види да реди усърдно тавите с току-що изпечени червени едри ябълки, покрити с хрупк ...

Тя и той, той и тя.
Един есенен ден.
Като на шега.
Погледи бегли.
Погледи плахи. ...

Искаш ли във мен да се притиснеш,
да ме докосваш там, където си желала?
Да ме целуваш, нежно да ме стиснеш,
да пуснеш пръсти към... чатала?...
Дъхът ми да се хлъзне край ухото ти, ...

Огледах се в очите ти –
заплувах сред сълзите ти!
Целувайки те, стигнах до брега,
където се разливаше
и с ласките се сливаше ...

Няма ли да спреш за ден, животе,
хода на препускащото време?
Взимаш ни от гражданската квота
селското у нас, що скрито дреме.
Хайде днес със теб да договорим, ...

Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...

Във вихър напрегнат подета
към обичта от него обзета
препусках с моите нозе.
Жената бе, по-бърза с криле!
Аз бях дете! ...

ДЕЦА НА ДЕДАЛ
"Хайде, моя душа - да опънем платната!"
Паруш Парушев
Хайде, живот, да опънем платната!
Хайде да литнем с бохемски криле! ...

Толкова време изгубих рисувайки,
изкупих всички пастели и водни боички,
и цапах в синьо всяка тълпа и безлюдие,
в нюанси на лед оцветявах си всичко.
Не простото синьо. Не това на небесния покрив, ...

Недовършена история.
А започната дали била е?
Обещания с лъжи отровени,
кой изрече ги, никой не знае.
Ти нищо не помниш, ...

Душата ми се гърчи,
сърцето ми се мята.
Приятелю, седни до мен!
Поръчай питие!
Не са били по-вълчи от днеска ...

По времето на кан и жрец Авитохол от рода Дуло, който се възцарил на престола в годината на змията – Дилом Твирем, се случила тая история. Той бил бащата на царете, основал Стара Велика България на север и на юг от Истрос и потомък на нимфата Ава - дъщеря на Хеброс. В престолния град, накрая му, жив ...

С грапава кожа, но свеж и ухаещ,
с кръгла главичка и огнено палещ,
с кисел характер и жълта премяна
витамините в него са цяла поляна.
Той приятел е със чая и помощник на болни, ...

Безстрашен
Аз може би изглеждам прост
(като изключим очилата),
не се обличам като гост,
но не прекланям и главата! ...

Разместиха се времевите пластове...
И се оказах в тъмна, ледена страна,
над мен кръжаха ято ястреби,
един се стрелна, грабна думите и отлетя.
Мечти промушваха се, заблудени, ...

Черешова задушница... Споменът... Татко ме чака.
Аз му нося череши. Набрани за него. От мен.
На балкона облегнат, преди да потъне във мрака,
той ми маха за поздрав. Това е последният ден.
Тази ранни череши! Тези сладко-горчиви огньове! ...

Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А облакът на всяко лято
в морето плува и гребе.
Очите на земята древна ...