От този свят когато тръгна -
по списъка за онзи свят,
една въздишка ще изтръгна
от моя двор, с любов засят.
И нищо няма да си нося. ...

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...

Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден ...

Сякаш нищо не е било,
всички думи днес са забравени.
Сякаш цяла вселена днес ни дели,
а са само няколко крачки…
А аз още пращам по вятъра… ...

До вчера - бебче, в пелени,
а днес - момченце, мъничко, на три.
Сега растеш и хубавееш -
в свой свят, приказен, живееш...
Лудуваш и редиш шеги - ...

Сподавени спомени –
отлежали вина.
Клети сираци –
оставени.
Унесени раци, ...

Навънка е намръщено и тъмно,
земята е прогизнала от дъжд.
Нощта се крие, а Денят осъмна...
И Пролетта изчезна изведнъж!
Вселената е тъжна, наранена... ...

Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...

Господи - подари ми небе!
Из небесния рай да се рея,
с чистотата на малко дете
на света да се радвам и пея!
Боже - влей ми вяра в кръвта! ...

ЛЕТНИ МИСЛИ ПРЕЗ ЗИМАТА
Той не харесва жени като мен -
без особен финес
и небрежно скалъпили
тоалет пет за шест, ...

Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят. ...

- Не, това не може да е истина! – възкликнал принцът, и за тринайсти път целунал Спящата красавица. Тя обаче продължавала да спи с всички сили, даже леко похърквала. „И сега какво - коскоджа ми ти красив и заможен принц, виси като сопол до някакво си легло и се прави на парамедик“ – витаело из глава ...

Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради странните обстоятелства около нея. Кой човек със здрав разум би тръг ...

ЖЕНСКА ПРАВОТА
Погледнах те и реших
от себе си едно
огледало да направя.
Връчих ти го. ...

Магията на нощите
и блясъкът на дните,
и тайни, спящи още,
и теменужки скрити...
В небето от мълчания ...

Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...

Бира нямам, с буре плавам и на глухи се надявам.
Да ме чуят, че не вдявам 'що от цици полудявам.
Сам съм вкъщи и се смея, рицарят изяде змея.
Духам супа и си пея, аз и друго не умея.
Крава някъде мучи, с кървави от гняв очи. ...

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

Съдят ме! За моите думи, все от много високо.
Аз ли нещо обърках посоката...
Изпращат ме в Ада, там е широко!
Не пожелах да хвана насоката!
Кой мене ме съди по съвест. ...

Ти!
Ти промъкна се тъй тайнствено между сърцето ми и запали огъня в душата ми.
Ти!
Ти даде ми светлина в тунела на живота.
Ти, тъй нежно ме любиш. ...

Колко ми се иска да играя,
да подскачам на въже дори!
Че животът даден ни е, зная,
пламъче в очи ни да гори.
Качвам се в колата си и литвам ...

Трета глава и последна глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...

А имаше един Иван... Вероятно в живота на всеки има по един такъв Иван, който отравя из основи съществуването ти и който въпреки всичко трябва специално да се учиш да НЕ ГО обичаш. Не знаех как да не го обичам, затова и до днес го обичам.
Е, моят Иван беше от онези хора, които на пръв поглед изглежд ...

Това се случило тогава, когато дядото на дядото на моя дядо още бил без брада. Някъде на другия край на земята имало едно голямо и много богато царство. Управлявал го мъдър владетел с добро сърце. Всички поданици на тоя цар живеели щастливо, в мир и благополучие. Те обичали господаря си и всеки ден ...

Идеалът на Ботев бил ЕС!?
Господин Плевнелиев, вразумете се!
Тези, които ни взимат младото поколение,
според интелектуалното ви затъмнение
ли са на патриота идеалът? ...

Обиденото слънце
Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слъ ...

Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...

Винаги
страхувай се от премълчаното
то винаги ще ти прелива от очите
ще чака като вярно куче до пианото
да го помилваш или да го сриташ ...

Когато те обичам, съм вдървен –
в безгласен пън, превръща ме хормона...
Желание назрява твърдо в мен –
да те кача, на... Микрофона...
Когато те обичам, съм кретен – ...

Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи - ...

Изгарям, в спомена за теб!
Опитах се да те забравя...
но допусна ли студа във мен,
пламъкът отново ме примамва...
Завръщах се, назад във времето. ...

Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята ...

Вече не знам коя съм...
Кога се изгубих? Вчера?
Кожата ми е тясна.
Не мога да се намеря...
Често за нищо плача. ...

Скъпа Аз от бъдещето,
Здравей. Пиша ти, тъй като предвид бързината на пощенските услуги днес и времето, за което ще порасна, това писмо ще се срещне с погледа ти след най-много десет години. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш и зная, че със сигурност доста пъти ще го препрочетеш и ще ми се см ...

БОТЙОВ НЯМА ГРОБ
Честито Рождество Христово,
народе мой, отчаян от лъжи.
Ако трябва – ще се преродим отново,
но Ботйов пак ще трябва да родим. ...

Когато ме обичаш –
непреклонен не съм
и ставам по-човечен,
полираш ми душата
и в алтън, ...

Безкраят на душата
О, тези летни вихри на сърцето!
И този топъл полъх в паметта!
Над мен бушува царствено небето
и ставам като ек сред вечността. ...

Все по-къси, тъжни дни
ми напомнят лято топло.
Бягат мойте старини
със копитата галопни.
Храст се мярва, локва кал ...