когато се заиграваме с Дявола
по някаква си причина
той спи
разсипан като купчина пясък в душите ни
предварително да издигнем стена ...

сякаш съм се разболяла -
"липса на вдъхновение"
та нали
видях Пловдив
с неговите малки улички ...

Колко сълзи могат да понесат очите ни?
Интересен въпрос, нали? -
Питам се всеки ден и търпя лъжите ти!
Колко болка могат да понесат сърцата ни?
Не е ли много вече? - ...

С уханен полет тя разцъфна,
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест, ...

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...

С теб всичко си замина…
Заминаха мечтите,
заминаха щастливите дни,
заминаха си розите,
изпращани с любов… ...

Не поглежда своите уроци Тони,
цял ден футболната топка гони.
В неговите сънища Бербатов му говори:
"Всеки за успеха трябва да се бори!
Първо нека да откриеш за какво те бива, ...

Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -
нищо друго, освен нерешими въпроси.
Пак посягам към теб и отново те искам,
без да знам докъде е разумното в риска.
Пак те гледам стаен там, на тясната пряка - ...

Всяка нощ, когато лягам, си пожелавам пак да дойдеш в съня ми и да ме обгръщаш с ласки и целувки. Пак да ми шептиш нежните и красиви думи, които някога преди ми казваше. Аз чакам, любов, чакам те поне в съня ми да долетиш, да разтопиш моето ледено сърце, с което наранявам невинни безпощадно в реално ...

Къде си ти, любов – кажи?
Отиде си? Защо? Аз още те обичам,
обичай ме и ти!
Не не ме оставяй! Спри! Ела, ела при мен,
в прегръдки ме вземи! ...

За първи път си правих вино.
Излезе опита ми сполучлив!
И от "лаик", на "спец" преминах...
На много мутрите натрих.
Аз никога не се превземам, ...

На Странджа песента ме мами
и аз притварям днес очи,
и виждам селòто на баща ми,
че край Велека то мълчи.
Но таз река от памтивека ...

От нищото родих се сред полето,
в прегръдките на майката Земя.
Израснах като цвете. Диво цвете.
С усмивка и със песен на уста.
Запомнила съм много дни и нощи, ...

стоя със себе си
на терасата
зад мен - мелница
пред мен - църква
отляво - болница ...

С болката се боря, за обич аз не моля!
Защо отиде си от мен,
така както и дойде при мен - неочаквано!
Като ураган и буря.
Но тръгна си внезапно. ...

Тъй близо бе до мене,
точно преди 365 дена,
като че ли беше вчера!
Целувахме се, смяхме се,
но всичко като сън отмина... ...

Не ревнувай
влюбчивия палав хлапак
който още се учи как и кого да обича.
Той не знае защо го наричаш глупак
щом отнякъде гузен виновно дотича. ...

За любовта към ближния...
(една не библейска история)
По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети Петък... Време за смирение- ...

Силуети
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля ...

Добре, де... Предавам се! Да се представя -
наричат ме просто - Великото Нищо.
Не мога със нищичко да се похваля,
(за по-точна справка CV-то ми вижте).
Родена, завършила, после във фирма... ...

Утрото ме посрещна усмихнато. Навън бе приятно топличко.Слънцето огряваше всички цветенца, тревички и ето, лаленцата разлистиха своите червени, жълти и тъмнолилави листенца. Очарование създадено от природата.
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...

И седиш, и мислиш, усещаш, че боли те,
обръщаш се и виждаш си следите.
Разбираш защо е болката в сърцето,
бляскави сълзи потичат по лицето.
В гърдите нещо те стяга, ...

Земята е невестата на Слънцето.
Едва пристъпва плаха и срамлива.
Потръпва като необяздена кобила,
а то я милва с влюбени лъчи.
Пролетни съзвездия се люлеят. ...

Не идвай, малко слънчево момиче
Какво прекрасно мамещо видение -
Към детството отворена врата!
Дали безгрижно да се гмурна в него
Или безшумно само да се спра? ...

Не харесваше чертите на лицето ми -
все минуси… И нисък бил ми ръстът.
Много минуси в косата ми преплетени:
Стърчи. И не е черна. Не е гъста.
Пълен минус съм – и малко общо кратно ...

ЖИВОТ
Не съм си представяла животът такъв -
и жалък, и груб - студен и суров.
Не съм и сънувала пътят такъв
стръмен, трънлив... да ме спъне готов. ...