Приказка без край – Луната
-Аз съм най-неоправдания герой! За слънцето, вятъра, че даже и за гората толкова се говори... А за мен? – мърморела си луната.
Загърнала се по плътно с нежния си воал и продължила да крачи по небосклона.
-Мен даже рядко се спират да ме погледат... Особено през студените ве ...

Втора глава
Четвърта част
Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.
След минута влезе предишният слуга.
- Какво ще желаете, господине? ...

Аз съм твоя, а ти си мой...
Почти толкова много, колкото не се очакваше.
Река съм, покрита с лед.
Отбой...
И само твоите кораби откриха пристанище. ...

Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове - ...

Вън цяла нощ, без спиране, валеше
очакваният дълго кротък дъжд.
Годината измина. Време беше
за влага на засято зърно ръж.
Случайни, две снежинки заиграха ...

Малки мушици
безгрижно прехвърчат над
хищното цвете.
Внезапно разбрах колко
крехък е животът ни.

Трябва ли да стоя до късно?
Да лежа,
да слушам инди
и да се обвинявам?
Да си припомням всяка моя грешка ...

Аз не те чакам, ти няма да се върнеш.
И надявам се от болка да повърнеш.
Щом в живота си сив отново ще се върнеш.
Бъди готова самотата да прегърнеш.
Бях свидетел на твоето падение и няма да търпя театрално поведение. ...

Съгласуване на глаголните времена
Какво остана в общия обяд?
Парче от плод, огризка...
Следи от вино, недокоснат
хляб, трохи от тоя времеяд, ...

Когато болката надделее над всичко
и самотата те кара да страдаш,
когато сърцето остане самичко
и започнеш отново да падаш,
спомни си кой бе за тебе опора, ...

Светът е чист. Светът е бял.
Към мене през прозореца струи
поредно утро, ала с нещичко различно...
О, боже, колко сняг навън е навалял?!
Хладна, отразена светлина ...

Търсиш я отново там, където я изгуби миналия път. Пристъпваш бавно през мрака, разперил ръце, сякаш почти можеш да усетиш лепкавата тъма, полепваща по пръстите ти. Нощта се увива около тялото ти като гъста мъгла. Тежкият оловен въздух те задушава. Тишината никога не е била толкова плашеща. Чуваш сам ...

Изморена безумно от неправилни хора
продължавам напред тиха, кротка и гола!
Не желая назад да доказвам неправди
и не искам да помня думи груби, брутални!
От неистински хора уморих се до смърт ...

Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно, ...

Да върна времето назад
Ако можех поне насън,
да върна времето назад.
Като кратък камбанен звън
да премина през нов кръговрат. ...

Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм че ...

Ей го този дето Бога мрази.
По Него хули и не ще да чуе,
че е обичан и че Той го пази,
а в яростта си злобно плюе...
Познал доброто, но не го възхвалил. ...

Ние
Щастлива ли си? Не криеш.
Нещастна ли си? Не криеш.
Красива ли си? Не криеш.
Нежна ли си? Не криеш. ...

Душата ми е пеперуда -
пъстроцветна, с пъргави крила.
И не лети тя по принуда.
Недей! – тя диша свобода.
Не си проси робиня в мене. ...

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота... Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова опти ...

Не ми се влачи този тежък кръст.
Изгърбих се от възвишени цели.
Животът ми показа среден пръст
и често разговарям със умрели.
Не ми се ходи през трънака бос. ...

Всичко започна така -
в експреса София - Варна,
аз ù подадох ръка,
тя грейна пред мен лъчезарна.
Със усмивка ми каза - мерси ...

Докато бягах през гората, се зачудих сама на себе си защо си навлякох поредната беля на главата.
Вярно, че „имението“, в което баща ми ме беше пратил, защото вече не можеше да понесе външния ми вид, не беше ЧАК толкова зле, но се чувствах като в кафез. Нека ви обясня какво представляваше „имението“, ...

Ослепях от сълзи.Оскотях без мечти.Без вина, без пари.Оглушах от лъжи.
Аз живея с глупци.Боже, знаеш, нали?Намразих се дори.И те моля, прости!
Ослепях от сълзи.
Оскотях без мечти.Без вина, без пари.Оглушах от лъжи.
25.01.2014 г. ...

Като са малки всички момиченца, на принцески си играят, но аз раста и пак за принцеса се мисля. Чакам принца, чакам, все се оглеждам за него, а го няма. Изморих се да го чакам и реших една вечер да помоля Бог да го намери и да ми го прати. Аз много не вярвам, ама нищо не губя. Виждала съм хората да ...

Нещо сякаш се обърка с времето на пролетта.
Вместо да си спи дълбоко, тя надзърна вън в нощта.
Сънено премига с топли, слънчеви очи...
Стреснатата зима, смаяно се сви.
Дръпна се дълбоко в сенките... ...

"Цианкалият може да убие стотици хора, омразата - цели нации"
Куш
Не ща да съм от мразещите хора,
омразата е враг на интелекта,
тя, иначе наглед нормални хора, ...

Ако бях ангел,
крилете си аз бих ти подарила.
Ако бях слънце,
аз топлината си на тебе щях да дам.
Ако небето бях, ...

Промоция на седмото небе
е пуснал Бог сега - за двама,
почивка в необятното море -
със устни се отива само.
Хотелът ще е нашата мечта, ...

Приказка - част 2
Дълбоко в една гора, в една тайна, от никого неоткрита пещера, закрита от клоните на вечнозелени многовековни борове живеела последната, останала в това царство, горска нимфа – Лилит. Тя била невероятно красива, с дълга червена коса, спускаща се на тежки къдрици по голите ù рамене, ...

Като мълния
избрала самотно дърво,
ти се втурна в сърцето ми.
Остана едно почерняло стебло
и до ...

Колко те обичах,
колко ти се вричах,
колко те заричах,
колко с други те засичах...
Как силно те прегърнах, ...

Подреждаме си дните във години...
Годините подреждаме в живот.
А времето във оня век роди ни
за мъка в поднебесния ни свод.
Живота ни прилича на корито, ...

Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...

Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб, ...

Песента е посветена на един човек, който заслужава едновременно най-доброто и най-лошото.
Моля ви, давайте ми само компетентни коментари, защото все пак съм на 15 и още прохождам в композирането. Благодаря предварително! :)