Но защо те аз обичам
няма как да разбера.
В мига който аз те зърнах
сърцето ми се разтуптя.
И в съня си мой даже ...

Те живееха в две отделни саксии на един и същи, слънчев балкон. Не се познаваха, дори не подозираха за съществуването на другия. Бяха отделени от кипри, разноцветни стръкове мушкато; приветливи, висящи петунии; няколко овални кактуса и оранжево искрящи „камшици”.
Той беше засаден доста по-рано, беше ...

Поезията е дарена,
да има силата, властта!
Да казва от душа нещата,
за които другите мълчат.
Тя сила е в ръцете на поета! ...

Как те исках и дирих с години
във очите любов да ти дам,
животът ми беше бездимен,
а жаравата - беше ти там!
Как виках след тебе - поспри се, ...

Защото си палитра
(на Цвети)
Сърце затворено в палитра
Помпа кръв по стотина, хиляди, милиони литра
Разкъсано на цветове ...

Разкъсам себе си
на хиляди парчета лунна самота...
сълзите са от вино и горчива истина...
Може би искаш да отпиеш глътка от тях
или бих могла да ги споделя с нощта?... ...

Припламват спомени -
пъстри експлозии
от предишен живот,
изживян от друг човек -
безмълвна призрачна сянка.

Спокойствие
Спокойствие
А сърчицето ми ще експлодира
Неспокойното спокойствие
Че с Теб отново ще се видя ...

Усмивката ти грейва като цвете
разцъфнало сияйно в утринта,
докосваш ме с ръцете си, и с двете,
даряваш ми най-ценното си, любовта!
За друго да мечтая и не смея ...

Ако този сън не ме рисува,
ако тази нощ не ме дари,
може би така ще ме жадува
само спомен искрен до зори.
Ако този миг те омагьосва, ...

Човека родила – Майката Природа.
Гледала го и го отгледала.
Не била към него строга.
Даже малко го разглезила...
И ето – човекът пораснал. ...

Защо бе, момченце, нощеска не спа?
Дали те не тресна хормонът Жена?
За пролетни страсти съм чувала май,
но те са опасни, от мене го знай!
Че както те гледа със поглед свенлив ...

Когато ти направи петдесет
на попрището жизнено в средата,
товара носеше като перце
и сламка лека беше ти гредата.
А днес закръгли вече шестдесет. ...

И вали, и вали,
и е тъжно, нали,
под стрехата
съм свита,
и е тъжно, нали - ...

Раят се снишаваше, гълъби долитаха,
кълвяха ми очите вместо хляб.
Облаците се смееха неистово и ме питаха -
това ти ли си, нима досега бил си сляп?
Отдолу се разтваряше земята най-нахално, ...

Приятелство между жена и мъж.
Рефрен от древна песен.
Мечта сред цъфналата ръж
на онзи стих чудесен.
Приятелство между жена и мъж. ...

Неизследвани устни.
Неизбежен пожар.
Дивото чувство.
Райски нектар.
Океан съвършенство. ...

Реших да напиша историята ни.
Взех най-дебелата тетрадка, която намерих, и започнах да пиша с най-любимата си химикалка… Бързо и нетърпеливо изписвах всяка една буква, всяка една дума, всяко едно изречение. Редовете ставаха страници, страниците ставаха листи, а аз не спирах, и не спирах да пиша. Но ...

Това стихотворенийце, е пародийна демо версия – „каквър”, заемка, от стихотворението „Таланти с лопата да ги ринеш” на автора с ник нейм Qndov (Никола Яндов). Ето линк към оригиналния текст:
Пред талантите натруфени, душата ми е дрипа.
Ах, как талантът над препятствия в страната ни прелита!
С чене, ...

....
отровно вино
се пие за забрава.
мирис на бебе.
....

"Да попия малко култура си рекох -
след "Винету" "Време разделно" прочетох.
"Голям напредък" в моето образование.
Придобих "огромно знание"!"

-
Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита? ...

Живот – дълъг човешки керван.
Днес един от нас падне тука,
а утре пък някой друг – там.
Ала от това на кой ли му пука…
По пътя си ние се блъскаме ...

Усмихни се, живот!
Стига с тези нацупени устни!
Покажи ни причини за радости... най-малко сто.
Не присвивай очи!
Не поглеждай със поглед безвкусен, ...

По женските ти хребети вървя.
Изкачвам те с безкислородни ласки.
Какъв съм мъж, ако се изморя...
Та ти си Джомолунгма моя страстна.
Лавините ти чувствени над мен, ...

Вдъхновение
Какво по-красиво от бледи божури,
потопени в буркан...
От мократа ти хавлия, от тебе,
спящ в детска поза до мен, ...

Жените обичат, когато сложиш на масата всички карти. Дебитни.
Следващият ни военен парад ще е парад на хвърчилата.
В Света на овцете овчарят е бог...
Дори разумът е безсилен пред журито на ЕвроРЕвизия.
Взаимоотношенията между хората по нещо ми напомнят на изкуството на готвенето - може да имаш прекр ...

Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече, ...

Обичам те
Обичам те красив,
обичам те див,
искам те - искрен,
от росата - по-нежен, ...

Игра на любов
Мислено рисувам линията на живота -
неравномерно тупкаща кардиограма.
Като смачканата в джоба ми банкнота
живея безполезна и без холограма. ...

От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага
да гоним своя интерес!
И със еснафската прокоба ...

Къде да търся любовта,
ме попита една красива жена.
Наблизо е, погледни в своето сърце
и ще я намериш.
Тя винаги е там. ...

Огън гори в очите ми.
Изпепелиха се, няма искри!
Огън ми трябва за спомена.
И въздишка за бъдните дни!
Огън гори под нозете ми. ...