Всяка нощ аз ти паля звезди,
да повярваш във приказки даже,
хвърлям думи в пустиня от дни,
ала чувствата стават миражи.
Към оазис вървя – бедуин, ...

Нещо в мене ме изгаря.
Там отвътре ме дълбай.
Нещо в мозъкът човърка...
Не ми дава мира, знай.
Знам за нещо отреден съм. ...

Добрият човек
Невзрачен и плах тихо крачи
и често той тайничко плаче.
В беда ли си, ръката си подава,
настъпиш ли го, той се извинява! ...

... не пожелах да спра да те обичам. Не го желаех дори когато беше най-трудно. Не обичах никого така, а и не съм го искала... Дори когато очите ти ставаха с цвета на бурното море, гневни и ядосани... дори тогава не спрях... Не спрях... дори когато ти спираше да ме обичаш...
И може би мнозина мислят, ...

Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга, ...

Татул
Сред много палячи и домина
къде да се скриеш, душо?!
Гола, с наежени викове,
с черни мисли отдушник, ...

Не ми се спи и жив съм засега.
Бих искал само да ти се обадя.
Сдобих се с бяла сянка от тъга
и ехо от кънтящи звездопади.
Не ми се спи; не ми се и живей. ...

Има истина една,
БМВ се казва тя,
шофирам ли я, спира винаги дъха ми,
подам ли газ, от радост пали гуми,
тази марка е велика сила, ...

- Искра?! --------------------------------- Колко е часът? - Часът е Всякога - откакто те обичам онзи ден. --------------------------------- Колко е часът сега? - Часът е Николко - защото те обичам вчера. --------------------------------- Колко е часът? - Сега е Никога - защото още те обичам всеки д ...

Част от мен се гърчи при мисълта, че той е толкова близо до мен и в същото време толкова недостижим, но сега моят и неговият живот са два отделни свята на две различни планети. Не беше лесно да го осъзная, защото имаше време, когато двамата бяхме едно цяло, но оттогава минаха пет години и два живота ...

Самоубийство от скука
Този следобед, към 14 часа, пред една от автобусните спирки на булевард Сливница беше спряла линейка.
***
Красива жена седеше на терасата си на шестия етаж на един от старите блокове на булевард Сливница 152. Времето беше облачно, също като душата й, а лекият сух вятър й напомн ...

Сърцето ме боли, сълзите не спират,
по устните се разпиляват и горчат,
черната мъка бавно ме убива
няма живот без теб на този свят.
Толкова думи останаха неизказани, ...

Пеят птичките и тази сутрин.
Сякаш нищо не се е променило.
Светъл ден навън блещи
аз очите си сниших –
колко пъти съм била така – ...

Мрак скова душите.
Мрак невиждан от очите.
Той дойде с него в този час,
тук при нас.
Не се страхувай! ...

Как да се радвам на свежото утро,
как да се радвам на новия ден,
как на ласките топли на вятъра,
на цветята с аромата зелен?
Всичко е толкова хубаво. ...

Ако има бяло начало,
черен край не се очертава,
но защо тогава изцяло
двата цвята света покоряват?
Само гордо извила снагата ...

И ще ме срещне пак! И ще повтарям
аз тези думи, като заклинание!
Кой казва, че не мога да повярвам
в прошепнато в съня ми обещание?
Кой казва, че е време да порасна ...

ДАЛИ ТОВА Е ЛЮБОВ
Трябваше да размисля,
преди да те пусна да си идеш,
че в такива моменти
не мога да се справя сам. ...

Меланхолия
укрива ароматна нощ
пролетни трели на кос
на село съм, у дома
* ...

Пускам те по сивото небе –облаците могат да те пишат,в моето залостено сърценяма вече място за въздишки.
Може би обичах, ти си прав,може би убихме красотата.Може би с прикрития си гнявспирахме и порива на вятъра.
Пусто е в откритите поля,с ядрени снаряди се ранихме,вече и тревата не расте –вече няма ...

Искам си пак любовта и мечтите.
Слънцето искам, Луната, грехът.
Аз да съм пристан, той пък водите,
миг да съм, той да е моят момент.
Огънят искам - свещената клада, ...

Стремглавост
05.05.2014г.
Ето ме - танцувам сама
и пак блуждаят мислите...
Чувственост - разбита, ...

Прашинка в окото,
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани, ...

Пристигнах. В двора ме чака
игривият Леси и познато лае,
към вратата радостно изплака,
че съм тук – трябва да се знае!
На печката любимото ястие – ...

Глухоняма обич
Шумът от чувствата несподелени
се слива с градската среда.
И хората вървят изпепелени,
невиждащи към някаква следа. ...

12// ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
До днеска бях със нещо ангажиран.
Не съм стоял със скръстени ръце.
За празнодумците не съм лобирал.
На всичко съм се радвал от сърце! ...

Ноември – плитки небеса.
Дълбок, бакърен хребет.
В тревожно-мътни дървеса –
потайно-бистър трепет.
Ноември – низ от чудеса ...

Ти и тя сте то!
То е размножаващо се мекотело.
Вие сте различни,
като две капки вода,
които не могат да отмият ...

Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време ...

Този звездосвод
тръпнещ в нощен блян
си измисли сън
и с покълнало небе
процъфтя във ден.

Винаги с усмивка на лицето,
ей там е, с нейното момче.
Силата ù е в сърцето,
инат във вените тече.
Негативизъм? Непознат е той. ...

Така ми се иска да ида
на онзи свещен небосвод.
Където водата е бяла
и има вкуса на кокос.
Навярно там някой ме чака, ...

Спомени от снимане по изгрев
5:30. Изключвам алармата и отново затварям очи. След минута-две осъзнавам къде съм и какво трябва да правя и ставам. Поглеждам през прозореца. Облак на хоризонта и малка пролука над него. Най-вероятно няма да се види изгрева, но разчитам на оцветяване на облаците. Шансов ...

08 ч. сутринта. Пихме по едно горчиво кафе без да говорим. Тръгна си без да каже кога пак ще дойде, при все че не ме остави да мигна.
10 ч. преди обяд, не беше честно да ме изостави така. Толкова е тихо и спокойно, че съм щастлива... ама пак ми е малко тъжно. Ще ми се да споделя с някой усещането. Н ...