изпърха със криле
издърпа ми завивките от себе си и ме
остави беззащитно гол и охлювен
в пустинята на смислите
днес вятърът е изрусено януарски ...

В пусти улици,
по които не са окачани
цветните коледни лампички,
зад кордона
от пеещи в хор светофари, ...

ТЪМНА СЯНКА
Тъмна сянка на нощта,
обладава с тихи стъпки –
всички сетива, плътта
и ни прави дните тъжни. ...

Людмил и другите
Глава единадесета
По матираните стени на душкабината хиляди капки вода се стичаха като течни перли. Силуетите на жена и мъж се очертаваха сред облак от водни пари. Ръце преплетени, устни сляти в безкрайна целувка, тела притиснати едно към друго и обливани от топлата вода на душа. Тя ...

БИВШОТО КОЛЕДНО ДЪРВО
До вчера златно и накичено,
със многоцветно зарево,
с надежда погледи привличало,
отсечено със мисъл за добро, ...

Срок на годност
Любовта, казват, трае три години,
и за теб ли е така, кажи ми,
и твойта любов ли е печатана
с клеймо за годност само три години? ...

Зад ъгъла на четиринайсти блок
продават щори, ключове и зеленчуци.
Плюс кварталната аптека,
малката пиячница
и магазин за дрехи и козметика. ...

Аз не съм като всички жени.
Може би съм от тебе измислена...
Аз съм шепот във тихи гори.
Аз съм ромон в поточето бистро.
Аз съм вятърът в твойте коси. ...

Тази статия не цели оценка на мениджърските качества на сър Алекс Фъргюсън. Просто анализира факти за неговия човешки облик. Макар човекът и мениджърът да не могат да бъдат разделени.
Както каза и Бербатов в своята пресконференция миналата година - не великият мениджър, допринесъл за толкова титли и ...

Чуй ме, любими,
Всичко ще бъде наред.
Послушай ме, съкровище,
Дай си шепата, вземи!
Ето, слънце мое, отвори уста. ...

Аз не съм пеперуда като другите.
И през пламъка ще прелетя.
Не желая награда - за заслугите.
Но с живота не ще се простя.
Аз не изгарям... А и не умирам. ...

Х
... Вратата се отвори и лицето на Диана разцъфна в ослепителна усмивка.
- Иване… Каква изненада! Толкова отдавна не си идвал на сам!
Тя го прегърна и го подкани да влезе.
- Ама не стой като закован де, влизай! ...

юни 2013 Румяна Славова
Усещам завистта ви -
пълзи по гърба ми!
Вериги окачва на нозете.
Те спъват ме по земния ми път! ...

В В мъглата тъй ми е уютно...
безименна съм, просто дух...
аз тихо бродя, безприютна,
танцувам по паважа глух...
И няма никакви закони, ...

Ромео и Жулиета са били щастливи може би единствено и само, защото тяхната любов е била невъзможна. Пречещите обстоятелства ся я правили толкова красива и желана. Забраненият плод винаги е най-сладък, казват хората. Той е познанието, което нямаме, но искаме толкoва неистово. Той е въпросите, които н ...

Времето свършваше. Пустотата все по-ясно изпълва пространството. Нищо! Нищото не може да го уплаши. Та нали от него е създадено Всичко. От подредбата на Хаоса. И ако за повечето Славни, мъдри, Свети и бездушни Хаоса е нещо страшно, тъмно и необяснимо, за Него именно в Хаоса се коренят всички първопр ...

БСП Волен във властта пробута,
а френското културно аташе яде му лобута.
Вместо парцалите да си наляга-
и на полицай посяга.
Вместо да го пратим в клиника психиатрична- ...

Какво насилие у нас се шири.
От него няма кой да ни спаси.
В Съда правата си не дирим,
неправдата и тук се възцари...
Щом имаш нещо, ще те рекетират, ...

Небето е с прозрачна синева.
По нея тичат облачета бели.
А слънцето със мощност огнева
скъсява кротко сенките дебели.
Издигнал се високо в своя път, ...

Попитах се, къде съм тръгнал,
къде душата ми копнее.
И там, на вятъра притихнал,
отговор ще дам на нея.
Аз тръгнал съм към времето безкрайно, ...

Обеща ми да си с мен, обеща ми да си всичко,
но явно това било е само чувството първично.
За мечти говорехме и то мечти за двама,
живеейки в заблуда бях въвлечен в твоята измама.
Да бъда себе си от ден на ден звучи ми по абсурдно, ...

Спи, сърце, завинаги заспи,
там дълбоко под пръстта
дълбоко погребано остани
заедно с нея - любовта.
Умри, сърце, моля те умри ...

Мозъкът:
Пак си влюбено, това е ужасно!
Тихо, глупаче, тупти по-бавно.
Казваш, че само за теб е опасно,
но накрая винаги боли ни поравно. ...

Всеки ден се събуждам с въпросите "Защо живея? Има ли смисъл?".Чудя се дали всичко, което правя има смисъл. Дали помагам по някакъв начин на хората около мен с моето присъствие. Всички около мен са толкова щастливи, изпълнени с енергия и положителни емоции, с хубави моменти и верни хора до себе си, ...

Безразличен.
Каква дума само ...
Не си човек, ни дърво, ни камък ...
Ти си присъда. Ти си нищо.
Измислен ... ...

Въпроси без отговор
Когато няма във какво да вярваш,
когато вече нямаш сили да се бориш
и на всеки бързей се оставяш.
И нямаш бог, на който да се молиш. ...

Понякога денят ми не залязва.
Ще те обичам въпреки това!
Дори с години да си чакам здрача,
ще умея да те искам все така.
А често ми се мяркат лешояди, ...

Не можа да се спасиш.
Нима нощем ти спокойно спиш?
Дори Дяволът не можа да се спаси.
Върви си сега, върви.

Опитах да живея, не можах...
Опитах да се смея, не можах...
Опитах, да ти кажа всичко, не можах... изпитах страх...
В този кошмар се опитах и поживях,
Не можах... Затова отивам си аз... ...

Самота, мила Самота,
приятелко моя най-добра.
Кажи ми, не е ли срамота,
че никой така и не разбра...
Какво тежи ми на сърцето ...

молитвено пръсти преплитам
и отключвам в сърцето надежди
затворени зад железни врати...
проскърцват самотно и малко зловещо -
дихание от заспали мечти... ...

Георги се провикна към Иванчо:
"Честито име! Ти бъди честит!"
Ала защо не викаше така на Данчо?...
Зад този поздрав има номер скрит.
Иванчо се подсмихна дяволито ...

Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле, ...

Вълни и бриз... ухание на устни нежни,
трепет искащ просто шанс,
сияние преплетено с надежда
желание за романс...
Тела, преплетени в изгаряща прегръдка, ...

˜ ◊ ˜
Като остри камъчета
бодат разпилените ми мисли
и оставят рани. Боли.
Сега съм само тишина ...

В налюбено мълчание
превръща се нощта
и Обич и желание
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра - ...