Трепет
на Е.Д.
Тишина и във мрака потрепва звезда,
тишина, сладък шепот, а после самота...
Лунни дири по кожа на капки от страст, ...

Междувремие
Изгубвам се в кафявото
на две прекрасни очи,
ласкави есенни кестени,
нарисувани с въгленче. ...

Замисли се дали си това, за което мечтаеш?
Отърси се за малко от тази забързаност сложна.
Изплакни от очите си филма, във който играеш.
Поеми по посока на тази противоположна.
Наклади после огън в най-тихия бряг на душата си. ...

Кога ще ме възвестиш,
че идваш да погълнеш сърцето ми?!
Така нахрани се с мъката в него!
На мен защо ми е нужна вечно?

Здравей!
Да... Пак съм аз. И се надявам да не е за последно. Надявам се да има друго пак. И другия път да не се налага да ти пиша дълго писмо, а да е по-лесно. Или поне да не ти пиша със свито сърце, опитващо се да бие. За щастие, все още успява. Преди няколко дни те попитах можем ли да бъдем както ...

Нощта навън е тиха, студена. Сложил слушалките на своя телефон в ушите си, той слуша поредната песен, пусната по радиото. В главата му блуждаят хиляди мисли – едни от тях го карат да се усмихва, други го карат да се натъжава. Всичко в него е обгърнато от черната пелерина на непрогледен, непроницаем ...

1.
Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:
- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваш ...

Не съжалявам за отминалото време,
макар че сипе във косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе -
минавал съм под слънчева дъга.
А преживях разтърсващи любови ...

Аз мога само силно да обичам!
Аз мога само силно да обичам
без страх, съмнения, без суета.
Като целебен ручей ще се стичам
през раните на твоята душа. ...

Пътища много но кой е точен,
много пъти по грешни стъпки бях насочен.
Пътеки много но малко отъпкани,
хора много - и повечето сбъркани.
Мнения хиляди - критики стотици, ...

Сега съм страшно уморена,
от фалш, лъжи и мъка.
От днес преставам да се губя нощем.
От днес преставам да се правя,че ми пука.
Тръгни си, моля ти се, отречи ме! ...

ИЗНЕНАДВАЩОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Животът ме подложи на много митарства. Така се сложиха нещата, че до тридесет и третата си годишнина бях сменил шестнадесет адреса в пет населени места. Към тази възраст жената ме бе дарила с две прекрасни дъщери. Всичките заедно се помещавахме в една малка стая и още по-ма ...

"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева
Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад, ...

Любовта идва, тя не пита.
Неканена, грешна в живота ни се вплита.
Любов стара, настояща…
Болката изгаря ни, безстрашна.
Лъжи, капани, мрежи и игли, ...

Джейн
Обикновено са трима, четирима. Е може и повече, но е рядкост. С някои си тичал в махалата. Други са от училище. И по-късно има някои. Но не са като първите. Първите затварят в скоби живота ни. Понякога сме много близки. Друг път се отдалечаваме. Но те пътуват заедно с нас през живота и хвърлят ...

Каква е ролята на училището в живота на един човек?
Огромна, жизненоважна, неотменна - за съжаление тези думи ми се струват твърде слаби, за да могат да обобщят каква е ролята на училището. То, училището е работилница за хора. Не майчината утроба, а именно училището. В зависимост от това какво си ус ...

Светлината в края на тунела
е път към едно по-добро
и по-красиво място.
Светлината в края на тунела
ще ти помогне да се отървеш от самотата, ...

Възкресение
Как искам пред тебе да впусна внезапно
този луд огън на дълго сдържана клада!
В очите ти светли с пожар безвъзвратно
да разкрия душата си гаснеща, млада. ...

Всички красиви думи са малко
да опиша какво за мен си ти...
И повярвай ми, чувствам се жалко,
когато не виждам през твойте очи...
Цялата красота в света ще бледнее... ...

Обичам Живота – този филм непонятен:
веднъж е комедия, друг път блудкава драма;
и главен герой съм, и персона нон грата,
ту човек на Закона, ту рицар без дама...
А ролите стават от сложни по-сложни ...

Като се родил един човек и почнал да си живее, го хванали и му показали една картинка. На нея били нарисувани две плюс две е равно на 4. Били нарисувани, със синя боя. На всяка двойка имало малка флинтифлюшка, много красива, а четворката била великолепна. Розова, леко издута, и на върха и се мъдрело ...

Бъди надежда и опора за изпадналия във беда.
Бъди луна на небосвода за злощастната съдба.
Бъди човека снежен, радващ малките деца.
Бъди пожарът нежен, топлещ ледени сърца.
Бъди усмивка лъчезарна, която гони всяко зло. ...

Слушай, мила! Спри се! Искам да поседнеш.
Старата - отиде. Новата пристигна!
Всичко се повтаря. Както да погледнеш -
всичко си отива, новото ни стигна.
Нека да сме живи! Нека да сме здрави! ...

Косите ù са тъмен необят.
Усмивката ù мъжки лед разтапя.
Целуне ли ме - ставам вечно млад.
Сънувам как понякога ме хапе...
Крилете ми разперва с поглед тих. ...

Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?
Или ще усмириш нещата вътре във теб?
Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?
Или ще останеш суха и спечена степ?
Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори? ...

Лицемерие
С него ти ме удостои,
наистина не знам какво ми предстои,
ала все пак с позора си ме награди,
но Бог ме пощади, ...

Ти казваш, Времето не е виновно...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех мойте грешки?
И тичах като луда през лозята
да стигна нечий хоризонт... не моя... ...

Не се обаждаш вече,
във някой малък час,
просто ей така,
за да чуеш моя глас.
"Така ми липсваш, ...

ЛИПСВАШ МИ
(ВИК)
Липсваш ми,
така ми липсваш...
Липсва ми ...

Виждам в очите си езеро мъка,
бушува, прелива и бясно се смее.
Изтича капка по капка по всяка стена.
Нещастна съм, като планета без своята луна.
Умирам през ден, изяждана бавно, ...

Точно както в онзи момент,
когато
хората посрещат едно ново начало
осъзнавайки бавно,
че нищо друго не им остава, ...

Плати за всичката омраза с обич!
За всеки лед разравя пак жарта,
успява вечно да запали огън
и да суши прогизнали крила!
Изпива всяка болка тя до дъно - ...

Мечтите не свършват след детските дни.
В уханната пролет красиви ги има.
Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.
И колко са истински в нашата зима.
Стареем безспорно. По всичко личи. ...

Преди да съмне, с теб ще сме си чужди,
нощта ще е изпила любовта
на глътки звездно-теменужени,
от нас ще си е тръгнала страстта.
Преди да съмне, вече ще сме други, ...

на И.
" Любов" ли да го нарека
или пък "сляпа похот”-
внезапно придошла река,
отнесе ме със грохот. ...