Неизказано
Така и не успях да ти го кажа,
не настъпи сгодният момент.
Обикнах те, макар неосъзнато.
Живеех дните сякаш като в сън, ...

Небе
Камбана стърже небето.
Звездите като остри зъби
хапят спомени...
Луната еднооко се оглежда ...

Спри да ме измъчваш и ела при мен,
съгласна съм да бъда твоя само и за ден.
Да се сгуша във ръцете ти и да разбера,
че това е единственото, което искам от света.
Опитвам да отгатна, гледайки в очите ти, ...

Мислиш ли че е истинско?
Вярваш ли, че е липса?
Има ли днес единствени?
Недоверчиви ли сме?
Толкова сме раздавали. ...

Здравей, мило дневниче! Днес ще ти разкажа за моя опит да разнообразя сексуалния си живот. Трябва да спомена, че мъжът ми в крайна сметка свикна с фън-шуя вкъщи, макар и да приръмжава леко. Сигурна съм обаче, че тези негови изблици ще се хармонизират, тъй като във всички ъгли на любовта по стаите съ ...

Сърцето ми се разби някъде там.
В морето и в най-слънчевите му дни.
Мъката до кога ще продължи не знам,
но в очите ми вече не останаха сълзи.
Сърцето ми се разби някъде там. ...

Между себе си и него, аз намерих една тъмна празнина. Той желаеше да има целия свят, а аз исках да бъда целия свят за него. Кога обаче щях да разбера, че всяко едно нещо в този живот има реална и оптимистична цена – онази, която виждах на етикета, и онази, която бях готова да платя. Жалко само, че т ...

* * *
Който лъже - не вярва!
* * *
Степените на човешките духовни сили:
Надежда - Вяра - Любов; ...

Фатална бях, фатална и ще си остана…
Защо на щастие не се научих аз
и правех на сърцето си рана, след рана.
Аз исках да си тръгна, а не да остана,
но останах тук сред спомените си пропити ...

Утрото посрещнах с усмивка
прегърнах слънцето с двете си ръце,
помислих си: "Аз съм истинска щастливка,
... щом чувам, виждам и обичам от сърце!"
Облякох съмненията в надежда, ...

Избрал съм аз - да те обичам.
И ето, че те целувам.
Но ти - ти си моето момиче.
Тъй е. И не се преструвам...

Светът ни говори с ясни знаци …
Не сте ли усещали или чувствали, че сте дошли на този свят с някаква мисия, че нещо трябва да постигнете, не сте ли имали желанието да направите нещо велико, за което ще се говори дълго… Да, точно така, всеки човек е дошъл на този свят с някаква мисия, да разгърне цял ...

Щастието е мисъл тиха.
Плод на утре, всеки ще го иска.
Щастието не лежи във вчера.
Не е жена, не познава ничия постеля.
Щастието е шепата с трохи във гълъбово ято. ...

Ти винаги до мене си била –
едно тъй крехко стръкче, тъй красиво!
С усмивката на влюбена жена
звездица, грейнала с лице щастливо!
Аз вярвам в справедливия живот, ...

С Р Е Щ А
На хълма отсреща
днес детството мое
ме кани на среща -
не знам за какво е. ...

С усмивка весела, звънлива,
пристига принцеса красива,
дванадесет жребци възседнала
и от безкрая към нас побегнала.
От бяло злато ù са косите, ...

ЗОВЪТ НА ПРАСЕТАТА
Беше гол и мръсен, свил се от студа в ъгъла на заграденото пространство. Чувстваше лепкавите свински фекалии между пръстите на босите си ходила и тънкият пронизващ вятър, вледеняващ дъха му. Но всичко това, само подсъзнателно, защото съзнанието и цялото му внимание беше ангажирано ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 18-та част
Паркирах пред старата къща, която от вчера се превърна в наша квартира и слезнах от колата. Детектива и Вики ме последваха, като Светльо я беше прегърнал през рамо, но така, че да не й даде възможност да се огледа къде се намира. Бързо отключ ...

Седя си аз на сенчица под чадъра на брега на морето, брули един вятър дето ти долепва ушите до главата (идеално място за санаториум за стърчоухи) и наблюдавам как едни чайки се реят над мен.
Аз, разгонен на куче.
И ги гледам тия плавни движения, пека си се голичък и си мисля: Коя ли от тях сега ще д ...

и както съм в засада зад гърба ти
по косата
по ухото
по врата
по ключицата ...

Законът за всички хора в държавата нека важи!
Читателю, трябва ли Волен в затвора да лежи?
Не позволявай на луд да прави каквото си иска!
Защото на всеки да наруши закона ще му стиска!

Ти си обич за мене омайна
животът за тебе съм аз,
огън гори ни отдавна
в пламък превърнах се аз.
В сърцето ми трепет почуква, ...

Колко те търсих, колко мечтах,
къде ли не скитах, какво ли не брах.
В белите нощи и хладните дни,
не те намирах. Душа се смрази.
Отчаяна малко, дори без да искам, ...

Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?... ...

Привечер край красивия бряг на Созопол. Есен е, небето е мрачно и черно и тук там мастилено синьо. Виждат само отделни ярки звезди. Шумът от прибоя е силен и успява да заглуши всичко останало. Както винаги ми е трудно с началото на всяка история. Да събера мислите си и да ги подредя в правилния ред. ...

отказва твърдо
да го наричат с имена
познавали го по-добре
по почерка
и по походката ...

Молитва
Тъмно е.
Когато те няма, тъмно е.
Със страх във очите ми
пълно е. ...

В часа на виолетовия здрач,
когато денят
сбогува се със синевата,
във въздуха увисват
неизказани слова. ...

Ще ми нашепва утрото пак стих,
по листите на времето да пиша.
Палитра с есенен триптих
на моите устни ще въздиша.
С зениците - трептяща синева, ...

Живот-дарен. Живот-подарък.
От мен варен и носен нàрък.
Живот-зелен. Живот-превтасъл.
На част делен, в небето пасъл.
Живот-тепих. Живот-умора. ...

Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води ...

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който щ ...

Без любов не мога
Не те обичам вече, съжалявам…
Уби ми моята мечта-любов!
Без тебе бавно продължавам…
Така го искаш, без любов! ...

"Напънала се планината пък родила.... мишка". Тази народна поговорка важи за усилията на медии, хейтъри и неадекватни варненски прокурори да окалят Волен Сидеров.
Само дето тези жалки плювачи и менторите им нямат въображение. Уж сензационният инцидент със Сидеров в самолета за Варна напомня под инди ...

С живота често спорим,
често даже и не си говорим!
Животът пръв приятел ми е
и най-отявлен враг -
понякога потропва ми сърдито с крак! ...

Един човек ни спонсорира.
От него вземаме пари.
Богатството си как събира,
не съм се питал аз дори.
Щом дава, значи много има, ...

Ще си тръгна някой ден.
Ще бъде тихо.
Само малката ми лампичка ще свети.
Без багаж, без минало.
Единствено със два билета. ...

Аз вървях на зиг-заг.
Ти пък пада красиво.
Аз надбягвах се с влак.
Ти пък стъпи накриво.
И уви, друго няма, ...

Загубих се в очите ти, не тръгвай,
сама да си отида не посмях,
когато теб те няма, в мен е тъжно
и се загубва детският ми смях.
Загубих те и няма да намеря ...

-Ако ти не я изхвърлиш, аз ще направя това. С един ритник и през заключена врата ще изхвръкне.
Докато мъжът крещеше заканите си, момиченцето вече беше в антрето. Свали палтото от закачалката, взе шапката, наведе се за обувките. Хвана дръжката на вратата, но се сети, че не е взело шалчето. Обърна се, ...