Тази глава не се препоръчва за лица под 12 години!
Авторът на произведението се извинява, че го забави толкова дълго, но напоследък се занимаваше с едни гадни външни оценявания...
Глава трета
Нападение
Всъщност, драги читатели мои, в началото всичко бе повече от добре. Имахме вода храна, копаехме къ ...

Виновна съм, че не разбирам навика,
да късаш битието на микрони.
Че челюстите ме болят до ставите,
в шербет, невинно пръснати, хормони.
Че, в кръг от закъсняващи часовници, ...

Секундата умира още като пеленаче,
не успява да достигне циферблата,
краката ù са твърде къси, за да крачи,
а страстта по онзи първи час - така позната.

Не забравяй ти любов,
която много ти е дала;
която спирала ти е дъха
и от съня ти е крадяла.
Не забравяй ти онези ...

Може би е късно за романтика.
Пустата, къде ли се е скрила?
Може би в плача на листопади
в дрипаво гнездо се е завила,
може би отлитащите щъркели ...

Той живота си е дал, загинал в мъки нейде там, ала неговата памет свята винаги ще е в сърцата. И след толкова години неговите стихове любими нашата родина славят и с гордост ни даряват. Бащиния дом загърбил, с родната земя се той простил и в чуждата страна огромна търсил помощта народна. Саможертва ...

Знаеше, че той никога не е бил влюбен в нея. Дори тогава, когато все още я ухажваше и имаше нежността и вниманието му. Не изцяло, уви, досещаше се, и понякога не можеше да спи по цели нощи, сгърчена от болката на ревността, но и думичка не му каза. Искаше този мъж повече от всичко, искаше да го напр ...

В мрачната, есенна, зла
и настръхнала вечер,
сам, като сух и отбрулен,
безпаметен лист,
мисъл-светкавица ...

На струната ми са провесени
избелените - мръсни ризи на душата.
Сушат се от сълзù - пренесени -
във жертва на вината.
В простора птиците - обесени - ...

Този грозен художник изтръгна сърцето ми.
Няма четка горкият, с душа ме рисува.
По платната му бели кръвта ми е вечното.
Той не знае, глупак, колко ми се танцува.
Има груби ръце, на гробар, на убиец. ...

* * *
Като кораб съм,
като кораб във бурно море.
Със платна разпокъсани
над вълните аз гордо стоя. ...

Разтварям сълзите си в чаша кафе...
Мълча... мислите се сливат с дъжда...
Улиците отвън отразяват косите ми
и нелепите усмивки от отминали сънища...
В калния цвят на страха и тъгата ...

Мъж и жена.
Любовна война.
Плът и душа.
Чуплива стена.
Страстно гурме. ...

Толкоз малка, а колко тежи -
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта, ...

Уж знам кое добро и кое лошо е,
но по погрешка взех за Ада виза.
А след това, с последните си грошове,
на Дявола там купих нова риза.
Не ме разбра проклетникът. Реши, че ...

Прекрасна си, любов, ефирно нежна.
Поръсена с небесна светлина.
Ръцете ти докосват ме копнежно.
Очите ти искрят от топлина.
Дъхът ти ме обгръща ароматно ...

Тя пак си тезата развява,
че свършва нашата държава,
че Бойковата политика
в миши гъз ще ни натика,
че неговите политици ...

Не ми остана нищо друго,
освен надежда за това,
че някога на път изгубен
ще срещна паднала звезда.
Ще спра до нея, ще заплача, ...

В детския ù плач откривам
счупени, изгубени мечти...
Но не са нейни, чужди бяха те
и двете плачехме - за чужди грехове.
Но аз избрах, така реших, че мога! ...

Ще дойдеш - сам.
И мястото ще е открито.
Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!
Ще те смущава всяка непозната сянка...
А аз в полумрака ще търся твоите очи. ...

Нежни сме ние в нощта
и нежна е нашата обич,
разплискала пламък свещта -
ни влече, в своя скут да ни сложи...
Догарят дори небеса - ...

Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете ...

Вещицата, която искаш
Когато вечеряш под бледа луна
и с нея поделяш сухари от време,
изгрявам добра и грижовна жена -
в чертичка на ирис в очи нажалени. ...

Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
и във мен ...

Забрави ме
Уморих се от ритъма на сърцето,
което учестено бие.
Уморих се от мисли.
Уморих се да крия. ...

Превърнах се в камък
след всички заблуди.
Сърцето сковах си
след толкоз лъжи.
И за да не бъде то пак разпокъсано, ...

Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...

Освирепяла Венера -
било е любов преди.
Затишие пред гръм.

Богатството...
Внезапно от небето слезе
вечерен Вятър поривист
и бързо Слънцето залезе
зад облак алено- златист... ...

Страст.
Върховният двубой.
О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия ...

Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.
И когато сутрин пееш ...

Малко неща в този живот наистина си струва да бъдат припомняни. Любовта? Приятелите? Миналото? Виждаме ги и ги чувстваме, усещаме ги по кожата си и ги викаме в мислите си... докато не си отидат. И изведнъж забравяме за всичко това. Понякога става бързо, друг път са нужни години, но забравяме. Забрав ...

Тя лежеше сама в лятната нощ на тревата и наблюдаваше как огнените кълбета изгасват рязко в небето. Тревата леко боцкаше голите й рамене и беше толкова приятно. Щурците само свиреха своя симфония, която прекрасно допълваше атмосферата. Тишина, спокойствие, звезди, лек вятър… Около нея всичко беше по ...

Самотата.
Разбирам душата ù.
Плувам в сетивата ù.
Вдишвам миризмата ù.
Обичам тъмнината ù. ...