2 част
След като я закара до тях, Брайан се прибра, помисли и реши, че няма да се откаже от новия си имидж. Бързо си взе ключовете и отиде в един от известните барове на града. Там имаше много момичета, не по-малко красиви, "но не и с нейния чар" - мисли си той. Отвсякъде премигваха цветни светлини, ...

Престани, остави, забрави!
Престани да натискаш "риплей".
Просто друго парче избери.
Този плеър е твоят. Живей!
Този плеър, наречен живот, ...

Емилия и Анна
Глава десета
Тази нощ беше най-дългата в живота на Анна. Не можа да затвори очи даже за миг. Мисълта й се блъскаше в стените на отчаянието, на болезнената й ненавист към Емилия, на наранената гордост на жена и обичта, която изпитваше към внучетата си. Но докато малката Анна беше далеч ...

Не езикът-душата ме сърби да разкажа...
Днес моята испанска бабет имаше почетен гост от Англия. Синът на девера ѝ. Покойният съпруг на бабет е англичанин, тя е живяла 25 години там, двете ѝ деца там са родени.
–Утре ще дойдем с брат ми-беше ме предупредила дъщерята, готина и точна, взела най-хубавот ...

Последни есенни лъчи
над залива дълбок на Китен!
По пясъка кафяв личи
на стъпки дирята им скрита.
С походка на газела мина ...

Не искам нищо. Не обичам.
Добре ми е сега така.
Еднакво е и безразлично –
годините, като река
текат надолу, влачат пясък, ...

Стаята беше триъгълна, оформена като пирамида. Вътре всяка от стените беше с различен цвят – червен, зелен и жълт. От тавана висеше диско топка. Всъщност, когато Ван се загледа, диско топката също беше с чудата форма – не беше кълбовидна, по-скоро звездовидна. До разноцветните стени бяха наредени ст ...

Не се свени, аз знам, че тръпнеш
да галиш нежно мойто голо тяло.
Вулгарни думи да ми шъпнеш.
Да ме целуваш зажадняло.
Аз също искам влажните ти устни ...

Вълчи вой в нощна тишина...
Стоя и слушам шеметно замаян.
Над мен блести сияйната луна,
обгръщаща душата ми в омая.
Вълците - чувствам ги в мен, ...

Намери ме в затихналата проза на следобеда!
Душата ми - завърнала се блудница -
като вярно куче
ще се затъркаля във краката ти.
Отмести я, ако те препъва… ...

Отвеждат го вече пътеки далечни...
И "там" в необята те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма греха ще пресмята.
На къщната стряха заплака капчукът ...

В КАЛТА
Ако сега, драги мой читателю, взема че те стисна с два пръста за врата и те бухна в една много черна и миризлива, рядка кал, ти вероятно би си го върнал с бой и клетви за плитко заравяне. Ако обаче тази процедура си я извоювал със здравната си осигуровка, то нещата най-вероятно ще стоят така ...

Снощи Дяволът дойде на гости вкъщи.
За всеобща изненада бе красив.
Носеше и вино - скъпо, вносно.
Елегантно ме примами със очи.
Първо се разбрахме за по чаша. ...

Една секунда все не ми достига.
Тролеят под носа ми заминава.
Купуват преди мен последна книга.
В последния момент сама оставам.
А щастието тихо си отива ...

Мечтана радост в мене се поражда,
дните с доброта и щастие засажда
и с песен лекокрила на уста
душата моя се целува с пролетта...
В миг небето сиво ярко ще блести, ...

Загледан в небосвода безкраен,
с болката тежка и чувствата нежни,
гледам звездите и за края мечтая.
Звезди безброй, като моите чувства
и всички за теб, и всички красиви, ...

Стоях пред теб безмълвна, гледайки те със същите онези очи, които те караха да лазиш в краката ми. Истината обаче е, че колкото и да грабех от теб, отмъщавайки си, ти също успя да откраднеш една малка част от мен, често незабележима ако не се вгледаш внимателно - пламъка в очите ми. Сега погледът ми ...

... не са поети, брат, а манекени –
светкавици и лъскави премени...
И много шум за нищо, брат, реклама,
поезия, уви, изобщо няма...
На егото си, брат, слуги смирени – ...

Миг за обич
В мигове притихнали като този
вечерта пие на залеза златото.
Докосване стаено в поглед,
една сълза капва в скута ...

Всяка моя сълза беше едно „Обичам те” за теб,
вече нямам сили,
вече нямам сълзи,
вече очите ми не те виждат.
Все още кръвта тече по моите жили ...

Избърсвам бавно шумните ти стъпки,
трохите нежност – тях поделям с птици.
С две чаши водка, на протяжни глътки
забулвам онемелите зеници...
И ешафода си с цветя накичвам – ...

Обичам те в дъха си,
с мисълта си те обичам,
виждам само това,
което остави след мига -
нашия... ...

Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А носи своята душа... онази, на несретник.
Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.
Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен. ...

Магията в теб как да разруша,
къде ли любовта към друг живее
и как обсебва тяло и душа,
додето от копнежи полудееш.
Със поглед ли смеха ти зарази, ...

Косите ми ще заблестят ли
като звездите над пустините...
Ще ги видят ли oчите ти,
или ще се слеят долу с дюните...
Ръцете ми - ще ги познаеш ли, ...

Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...

More then I, if thrut were told
Have stoode sweated hot and cold,
And through their reins in ice and fire,
Fear contended with desire.
Agued once like were they ...

„Рус”
Не, няма да дочакам да задухат
от север студените кавказки ветрове.
Да, рус съм, ала викингите в мен заспаха.
Сега съм просто техно - надъхано хлапе. ...

I'm here now alone and free
but I hope you think of me
with the pain I left behind
and the revenge in your mind.
Memories are rushing thru ...

Аз знам, че хората са мръсни,
те други и не са били!
От завист често ще се пръснат
и алчност ще ги умори!
Един друг си копаят гроба ...

Всеки човек може да бъде мрачен, но не е ли по-добре да бъдем усмихнати, да се радваме дори и на най-малките неща в живота. Да виждаме прелестните звезди, как сияят дори в най-тъмната и мрачна нощ.
Да мечтаем, колкото може повече. Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Всеки човек има ...

умее много бавно да мълчи
и тогава точно
(мога да се закълна)
не спирам да го чувам
да повтаря: ...