Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота. ...

Запомни ме такава...
като обич и слънце -
от зори как изгрява,
като влюбено зрънце...
а на пладне пониква, ...

Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине, ...

Капчукът безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина, ...

Писано било да ти се случа.
Орисано било да те обичам.
Като ромон на планински ручей,
истинска жена да съм, да се науча.
Колко малко срещи ни събират ...

С любов и труд
Дори и сам самичък да останеш
в света изгубен да си, тъжен, слаб,
ще имаш сили - за да се изправиш,
ако си дал на гладен залък хляб. ...

Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...

Демо от 14.08.2013
Калин Мирчев - вокали
Кирил Кирков - китари и вокали
По стих на Станка Пенчева

Всеки ден ставах и си казвах не е късно,
всеки ден лягах и си казвах утрещния ден ще е по - добър.
Но виждах, че хората се променят. Променят
се но се променят в отрицателен проспект...
И си задавам въпроса защо? ...

Истината...Истината е съвсем различна, събрана в няколко автобуса, платени кафета и едно промито робско съзнание.
Търпи робе! Търпи! Прекланяй главица!
Обречени сме да повтаряме историята си. И децата ни ще продължават да я повтарят. Защо ли? - ще попиташ, приятелю... Защото спряхме да се учим, защо ...

Непривично, но по свойски реших да се обърна към теб, Читателю, на знайни и незнайни автори и драскачи на художествена и недотам художествена литература и книжнина. Баста и... точка! Дотук с преамбюла! Нека си кажем сега кривиците, байо, подобно на Апостола, макар че от гения ни делят планини от дух ...

Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите - ...

Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания ...

НЕ МОГА ДА СЕ ВЪРНА
За мене днес са всички тез цветя.
Сега се сетихте. Къде ли бяхте
да ми отдадете любовта си?
Вече много закъсняхте. ...

Поредната нощ, в която имаше протест. Настъпи кулминационният момент. Гражданите, след като разбиха плътния полицейски кордон, нахлуха в сградата на Народното събрание. Като гледах кадрите по телевизията така бурно се зарадвах, сякаш бях спечелил голямата награда от международния конкурс за проект з ...

Подaрък зa рождения ми ден
Защо ме гледaше в очите
и не кaзa че другa си обикнaл онзи ден,
чaк сегa рaзбирaм зa лъжите,
които си изричaл пред мен. ...

Поисках...
в празни новолуния
не просто да броя звездите,
а да ги раждам.
Не само да ти спомням ...

Когато стигна задъхан до плажа, Прилепът откри, че нещо никак не е наред. Слънцето заслепяваше очите му - а той никак не беше добре със зрението, пясъкът изгаряше нозете му, а крилете не го слушаха. Нуждаеше се от влага, сумрак и подслон. Той мразеше да напуска пещерата си, но поканата която получи ...

-Имаме предварително заключение от патолога.
Следователят вдигна глава от тънката папка в ръцете си. В стаята бе влязла дребна русокоса жена в бяла риза, понесла сноп документи. Тридесетина годишна, остроноса и слаба.
-Какво казва?
-Смърт от кръвозагуба-сякаш нямаше да се досетим-усмихна се накриво. ...

Утрин...
На утринта пробудения хлад
подмами ме навън, където вече
над целият, все още сънен, свят-
мъгла далеч се стелеше... Далече... ...

Катурна изгревът мокрото сънено утро по хълма
и бос по ръба на небесния хребет изтича.
Под него в ниското къщите бавно и кротко осъмнаха,
покълнали в първия утринен зов на петлите.
Разцъфна денят като цвете в дланта на красиво момиче, ...

Модерни времена
Реших като съвременен поет
да качвам стихове във Интернет.
Малко ме притесняваше това,
дали ще имам авторски права. ...

Здравей, море!
И таз година няма да те видя.
Не е добре.
Душата си затварям като мида.
Че чудеса ...

МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ
Когато в епохата бурна
Обличат царете в рае,
Той с устрем в живота се втурна
И своето място зае. ...

ЧУШКОПЕКЪТ
Пацу (Пламен) и Вальо Гайката си викат баджанаци, но жените им не са сестри. Викат си и „братчед”, ама от един километър си личи че не са роднини, щото Пацу е левент и в алаброса му могат се изгуби цяло стадо мравки, а Гайката е дребен и тантурест и с прическата отдавна няма проблеми. Ина ...

Прогледна слепецът, за жалост, в България беше роден.
Току що прогледнал, нахалост, тоз дар изгърмя на проблем.
Бе слушал живота в страната, подготвен за цифров сигнал,
за по-ясен звук в тъмнината и по-малко шумен квартал.
Отвори очи и наказан, почувства се мигом от Свише. ...

Изчерпан съм, не мога и да пиша...
Отегчен от всички неуспехи...
Прочетен сън, душата ми издиша,
а клоун облечен е във мойте дрехи.
И сякаш, всеки гледа с недоверие... ...

- Хей, дай ми я!
- Няма! - каза тя, нацупвайки устни.
Те бяха на пода, в неговата стая.
- Изглеждал си толкова сладък! И опасен - това са очи на дявол! - засмя се тя.
- Мисля, че трябва да престанем с това. Нямаме ли домашно по алгебра? ...

Ела...
Ела, ще ти дам
от моята същност.
Ще ти отстъпя тишината,
и обичането ще ти дам. ...

Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...