Ще ми се случи, но няма да е днес -
да пия от очите ви умора,
да бягам тъжна сред окъпания лес
от сълзите на множество безлични хора.
Ще ми се случи, ала не сега - ...

Морето ми сложи сълза във окото
и каза: – Тъгувай, тъгувай за мен! –
Усетих сълзата дълбоко, дълбоко
в последния час от последния ден.
Тогава все още бях капка в морето, ...

Събудих се, а слънцето го няма...
Наоколо все още има мрак.
Във ъгъла луната е голяма.
Отива си, но се усмихва пак.
През клоните небето розовее. ...

Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази ...

МОРСКО 002
(умалително)
Не е играчка морето
със надуваемите лодки и чадърите.
Не е играчка морето, ...

Тишината съм
В тишината съм.
И в светлината
потънала в две топли очи.
Есенната сълза съм, ...

Тиктакат неспирно годините,
бръчки дълбаят, в тях впиват се,
усмивка и хубост бавно отмиват,
искри и блясък в поглед убиват!
По-често сърцето ритъма бърка, ...

Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Р ...

Световете ми бавно се сриваха –
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания.
Презимувай при мен, моя бяла, ...

Опитвам
да те разбера.
Да те позная
носи много болка.
Освободени от лъжа, ...

Любимата риза
Пак мъча с ютията теб, моя ризке страдална!
Куп дрехи лежат в гардероба,
а твоите ярки райета бледнеят отдавна,
протъркан до кръв ти е джоба. ...

В градинка орехче видях.
Седянката му чух и не заспах.
Интересите ни в Македония то предава,
път за ЕС и НАТО и дава -
на тия, що имат претенции териториални ...

Като чук блъска отвътре
самотното мое сърце,
вае чертите безплътни
на незнайно нежно лице.
Коя ли е тя? Откъде е? ...

Желания
Искам в поривът на Вятър
поривисто развъртян,
да предчувствувам когато
се заражда Ураган!.. ...

Сам.. Сам избираш какъв живот ще водиш,
до къде ще стигнеш дали ще успееш или ще пропаднеш..
Сам Ейо..
Студа нахлува в мен , душата ми плаче,
градя каменно его от пеленаче. ...

Очи премрежени,
във поглед нежен,
към теб насочвам
и гледам сведен.
Коси разрошени, ...

Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и с ...

До среща със Слънцето
Минава оня сезон на чувства изгубени.
По брега на душите ни тихо вали.
И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,
а в изгрева може би отново си ти? ...

ГОЛЯМАТА ЛУНА
Голямата луна е също самодива.
В топла пелена тя вечер ни приспива.
И сякаш с венец звездите ни обгръщат.
И спомени текат и спомени се връщат. ...

Как да отворим сърцата си днес?
Как да откриваме пак чудесата?
Злото убийствено взима превес…
Дяволи сякаш пируват в сърцата…
Как да се учим да бъдем добри? ...

Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи ...

„Отново закъснявам!” Тя прекоси мократа улица и усети вибрацията на телефона си в джоба на дългото си жълто есенно яке. „И сега най-вероятно ще бъда смъмрена” усмихна се тя.
Извади телефона си и погледна кой е. Беше този, когото очакваше – Кристиан.
- Добро утро! Знам, че закъснявам и много, много с ...

Подлъга Лиска Зайко,
че знае поляни
с моркови и зелки засяни.
И без да му мисли -
наостри ушите ...

Обичам те
в есенните листа
в очите на вълка
в пукнатините по бялото на брезите
и в топлината ...

В луда гонка по брега,
в залеза на летен зной
перест гларус във беда,
времето надбягва той.
И от Варна до Бургас, ...

Искам да бягам по вълните
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза, ...

ВЪПРОСИ
Защо не можеш ти да ме обикнеш?
Защо не можеш да ме разбереш?
Защо не можеш в душата ми да вникнеш
и топла нежност ти да ми дадеш? ...

Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
топлината ù, с болка поръбена.
А минутите дращят пространствата ...

Като глухарче - от топлите длани на бриза -
разпръсква лятото последните свои илюзии…
Тромпетът на изневярата
в дует със всички крайбрежни капризи,
омайва с тяло кокетките ...

И на кого да вярвам аз - на очите ти зелени
или на своето сърце,
от лъжи до безкрайност изтощено,
докато ти държеше друга за ръце?!

Днес, точно на този ден но съботен преди една година една жена се срещна с любовника си за последен път.
Срещна. Интересно представяне на факта, че ако зависеше от нея сигурно щеше да му извади очите и да го одере жив в началото на тяхната среща.
Ще кажеш, така ли се посреща човек който уж според по ...

Не гледай в мен, момче, ще се погубиш,
не се захващай и не се натискай,
че току виж набързо ще се влюбиш,
а после ще си тръгнеш кисел.
Не се навивай, няма смисъл, ...

Обичай ме. Обичай ме и не питай. Нищо. Никога.
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни. ...

СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
Отчаяният писък на линейката взривява
и спъва нормалните стъпки на хората.
Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,
че не е прехòден животът им. ...

Летим по магистралата! Море,
очакваш ни, разтворило обятия–
дали ще може в тях да се сбере
тревогата ни, всичката апатия?!
Настръхналите си души ти носим ...

МОРСКО 001
Размива се житейската ми истина
в пропорция на моето упорство.
Отидох при морето
да му кажа, ...

Къде ме викаш, тишина?
Къде ме пъдиш, песен?
Къде остана ти, Земя?
А ти, Небе, къде си?
Като да чувам гласове? ...

Недей. Не ме прошепвай в мрака.
Съших си тишина от три разпятия,
сега сред дървените им ръце стоя.
Не чакам.
Никого не чакам. ...

Може би Луната действително говори. И в тишината викът ù отеква зад хоризонта... но никой не я чува, нали? Никой не я оставя да разкаже шепнешком от какво я боли, за кого тъгува, кого обича... Така, както и ти не ми позволи да ти разкажа моята история, моята вълшебна приказка. Без принцеси, без каля ...