Най-тъжната песен на Ерик Клептън и естествено любимата ми ;)

С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни ...

Вървяла съм по пътя и... безпътно.
Вървяла съм сама и с много хора.
Във библиотеката отляво бутнат
е пътят ми на лятото - история.
Пътепис, написан без пътека. ...

Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания,
толкова много сте ми отнели, толкова болка сте ми дали.
Изправям се пред вас, за битката, в която губещ няма да съм аз -
дотук наполовина победила, оттук напред ще триумфирам.
Няма да се върна, за без ресто съм дошла - ...

Умопомрачение или просто вдъхновение?
За да си писател,
трябва да си болен.
Да страдаш от шизофрения,
да имаш „размножение“ на личността. ...

Стоя тук и си мисля за теб… Да, точно така, за теб си мисля… и знаеш ли какво, осъзнах, че съм забравил да ти кажа „благодаря”. Да ти благодаря за това, че ми позволи да стана за малко част от живота ти, че ми позволи да милвам всеки ден косите ти. Позволи ми да прекарам утрото и вечерите си с теб с ...

Безпътието ражда тишина,
а ехото и с миналото спори.
Закотвен съм в безпочвена мъгла.
Единствено със себе си говоря.
Без зрители е сцената ми тук, ...

Защо ли те, Родино, все така обичам?
Защо ли свидна майка те наричам?
Затуй ли, че отгледа и откърми
Аспаруха, Симеона и Асеня.
Ти бе млада, но достойна. ...

Две бели паячета тичат неуморно,
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява. ...

Аз имам много имена
и всичките страшно различни,
в един ден съм просто тъга,
в друг до лудост обичам.
И съм строга, мълчалива скала, ...

Пиша смело, пиша мощно,
пиша денонощно!
Във изкуство влагам чувство,
слагам рима, за да... има!
И идея, доминанта, ...

А те - мокрите и студени пръсти търсят топлина…
Спирам се. Не само а да се огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно - такова - хем тръпки те побиват - хем приятно усещане е…
А кръчмата - ей я там! Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата ù, пуши лулата си… Мирис ...

Ще ме обичаш ли, кажи ми, всеотдайно,
когато непрестанно вън вали,
когато сенки се промъкват тайно
и късат с пръсти спомените ти?
Когато във душата ти сломена ...

В прегръдките
на изгрева,
в които мракът
с доверие
и нежност ...

Дали ще мога да запаля огъня в твоята душа.
Дали ще мога да направя твоя живот весел и красив.
Дали ще мога да ти докарам любовта.
Попитах моето сърце и то ми отговори.
Намери я и я прегърни, и я целуни, ...

Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...

... И когато загубиме тези, които обичаме,
чак тогава разбираме колко е преходно всичко.
Самотата тежи... Осъзнаваме, че си приличаме
ние хората, щом тишината ни къса на срички...
Колко пъти ще трябва шамар да ни удря Съдбата? ...

НА МАМА
С МНОГО ЛЮБОВ
Една жена ни е дарила
с живот, с любов, с мечти,
една жена е посветила ...

Просто посветено
Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.
Божествено ухаеш на най-красивата жена.
А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми
и ме кара да създавам прекрасните неща. ...

Искам да знам
дали някога пътищата ни ще се пресекат,
ти си някъде там.
Аз съм тук. Колко километри ни делят?
Искам да видя ...

Един малък стих
Аз съм един малък стих
от рапсодията живот.
Ти ме написа с любов.
От сълза ме създаде. ...

Обичам те - накратко ще го кажа -
ти си моя сбъдната мечта!
Липсваш ми щом вдишвам въздух,
а не си до мен -
ти си много повече от слънцето в моя ден! ...

Зимата беше близо. Дните ставаха все по-къси, а нощите понякога изглеждаха безкрайни. Слънцето все по-рядко си проправяше път между тъмните облаци в небето. А радостните птичи песни отдавна си бяха отишли. Студът бе сковал земята. И сякаш това променяше хората. По улиците можеше да се видят все начу ...

На междупланетната станция „Южна Галактика“ спокойно изчаквах полета си до Земята. Разполагах с предостатъчно време да разгледам най- подробно магазините с маркови междупланетни облекла и аксесоари: скафандри на Кавали, ранички за кислород на Луи Вюитон, лъскави спускащи се шлемове от Армани, стелки ...

ужаси
Нико облече набързо черна туника и сини стегнати дънки и двамата излязохме от къщата. Тя се беше напръскала със същия съблазнителен парфюм, а косата й сега бе вързана на кок. Имаше елегантен строг вид. Аз носех сива домашна тениска и долнище на анцуг, и се почувствах като просяк в нейната комп ...

Всяка нощ
догонвам вятъра
и го разпитвам за теб -
роден от мечтите ми.
Пазя светулки ...

Когато притихва заспал листопадът
и мъртвопиян се завръщам,
посреща ме зъзнещо с тъмни фасади
безлюдната бащина къща.
Среднощен акорд от среднощна соната ...

Пресъхнах...
Преди сърцето ми разцепено на части
Изтласкваше емоции
Сега учудено е спряло
Бездейства, няма чувства за предъвкване ...

Седях си в трамвая, в безгрижна омая,
а ти си бил някъде там.
И тук, след завоя, на спирката моя
си слязох, без нищо да знам.
Защо не ми каза, преди да съм слязла, ...

Жена, която мами дъждовете
Днес есенният дъжд така вали –
сто капки по косите ти се стичат.
А после – като мънички стрели –
нахалници – се впиват и надничат ...