Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта ...

Ела при мен
Гласът ти ме пленява,
във мене той звучи,
сърцето ти ме сгрява,
при мене остани. ...

На една приятелка
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...

Грънчар
Тази нощ осъзнах покрай тебе –
всъщност аз съм роден за грънчар.
Не живея с душица на дребен,
ни на някой мъж властен и стар. ...

Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.
Предадох се на всички мелници, ...

Малка обич
слиза от небето -
откривам с трепет:
домът ù е сърцето ми...
Върви наперено, ...

Копнеж
В един прекрасен ден ще те срещна аз
и душата ми ще засияе сякаш е елмаз.
Със омайния ти поглед и дългите коси,
ще викам аз след теб "ела, със мен бъди". ...

Аз съм вече влюбен, но "здравей"
не пречи да ти кажа отдалече,
ще си побъбрим, ако искаш днес,
че утре нещо може да ни пречи!
Не знаеш никога нали, ...

Защо не харесвам добрите мъже,
а вечно след лошите тичам?
Защо съм такава? Кажи ми, сърце?
Все лоши момчета обичам!
Харесвам такива, които раняват, ...

Нямам мечти.
И усмивки нямам
и не сънувам, когато заспя.
Очи нямам,
не се просълзявам, ...

Провери ме - с топла ръка,
дали съм жив отвътре,
дали във мен е още любовта
преди шепот да заглъхне .
Дали е въздух - въздухът във мен, ...

ЗАБЛУДИ
Животът, който водим е фалшив.
Една илюзия, изкривена във вечността.
Потънали в тайни, подлост и лъжи.
Опитваме с лицемерие да се сближим. ...

Есен мила
Есен мила, ти защо тъжиш? -
Влага те обвива и сълзиш!
Мантията златна разтвори,
блясък, цвят и слънце ни върни! ...

На сестра ми
Сестра ми няма я сега.
В Гърция отиде, късмета си да дири.
На чужди хора да „прислужва“ тя,
да може синовете си да изучи. ...

Пр(есен) спомен
Очите ми запомниха картина,
че лятото си тръгна с тъжна песен
и старите асми ще раждат вино,
от сълзите на златната му есен... ...

Морковите
15 септември. Първият учебен ден. Дворът на елитна езикова гимназия. Първи трепети за новоприетите ученици и техните близки.
“Старите” взимат страха на “зайците” като ги замерят с моркови. Из въздуха летят зеленчуци. Всеки се пази и си търси безопасно място в навалицата.
Само един храбър ч ...

ЛЕТЕЖ НАСЪН
"Посветено само на тези, които са летели насън"
Не усещам, че заспивам,
а съм полегнал, уморен,
и искам или не искам, ...

3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...

И тази сутрин в залата студена
аз чакам да започне моя ден.
Душата ми е вече уморена!
Надига се бунтара в мен.
От неуредици ми се повръща. ...

ДИВИ КЕСТЕНИ
Ще те очаквам все така натрапчиво.
Загледала се в хоризонта на звездите.
А клони на разголени дървета
ще се надигат да опипват висините. ...

С ДУШЕВНОСТ ТИХА ЩЕ ЗАПЕЯ
Въпрос напира ми в гърдите,
поемам въздух и издишам…
Мъглата стеле се навън,
записвам всеки страшен сън. ...

Имало едно време царица на име Тенебрис, нейните коси били черни като нощта, очите дълбоки и тъмни като пропаст, а лицето й бледо и безчувствено като лед. Една студена зимна нощ тя стояла и гледала как от небето се проронвали сребристи, бели снежинки, те танцували възторжено във въздуха и се радвали ...

В късните часове на нощта доктор Джекил сменяше снимката на ФБ профила си с тази на мистър Хайд...
Изживяваше много труден период от живота си - от милиардер се превърна в милионер...
Зъболекарски фолклор: Апетитът идва с ваденето...
Какво мога да кажа за първата си стихосбирка - на първо четене, вс ...

Неродена
Родена съм любов да давам,
във време безметежно странно.
Сърцето мое щедричко раздавам,
любов да получавам аз, двустранно. ...

Когато бяха малки, децата прекарваха ваканциите при баба си. И колкото и нежни да бяха снахо-свекървенските чувства, радващи се на абсолютна взаимност, не мога да отрека, че баба им изигра огромна възпитателна роля. Чрез приказки тя учеше децата на житейските мъдрости. Някакви нейни си приказки. Фол ...

Чудо ли е всеки делник,
щом го чакам със надежда?
Всичко почва с понеделник -
седмицата той повежда.
Вторник, сряда и четвъртък... ...

Суетата ми дръзко потропва на високите си токчета. Целува страстно отражението си по витрините. После замира, почти в транс, усетила внезапно топлите му устни върху челото си. Той е вятърът, прегърнал есенните листа в хладна феерия. Той е истината, проблясваща в очите ми след първата сълза. Той е то ...

Някъде в тъмнините
и дебелите стени,
седнал пред пиано
музикант твори.
Eдно, две, три, ...

Събудих се, чувствах се объркан.
Не съм сънувал кошмари,
но почуствах че в някаква игра участвах.
За мене беше истинска играта.
Участвах с плам, с чувства, ...

В моята приказка ти си до мен,
имаме светъл, вълшебен,
шоколадов - много наш ден.
Той е Петък - ден със мечти,
в който купуваш бонбони ...

Пътеписът си е деликатна вещ. Едната му крайност е: „Залезът обагряше в кармин развълнуваното море и бавно пълзеше по фасадите на сградите” и така пет страници. Другата е: „Халвата струва 2.84 евро, а кренвиршите варират от 1.42 до 2.29 за опаковка в супера в югоизточния край на Хаймбухентал (работн ...

Как искам сън дълбок аз да заспя,
така ще мога времето да надхитря.
Когато се събудя, ти ще си до мен,
ще е дошъл дългоочакваният ден.
Но знам, че трябва да търпим ...

Не ме обиждай тихо,
мълчаливо,
по-добре ме нагруби,
аз така съм свикнал,
когато обичам, да боли... ...

Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...

мигът усеща тишината в ставите
сълзѝ прожекторът в средата ѝ
раздвижи ли я – тук ще лумне
огън… и само пепел от покорство
ще остане, но той владее въздуха ...

Аз вече не споделям мисълта,
че главното в света е любовта.
Съвсем не мисля, че това е вярно.
Това е било истина навярно,
преди “ин витро”-то да се открие. ...