Две петици във живота,
парчета две по петдесет,
едно изядох със охота,
от другото отхапах пет!
Години тъжни и красиви ...

Погледни ме с истински очи!
Погледни ме с погледа човешки!
Не ме издигай на пиедестал... Уви!
Човек съм! А човекът прави грешки...
Жена съм аз - от плът и кръв, и тлен! ...

До луната и назад
Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука. ...

Изгуби се от погледа ми планината...
И лепкавата влага ме гнети!
Настройвам струните си на душата -
там мъката във мен се настани.
Напълни се небето със олово, ...

Не ме щади, не ме е страх да страдам!
Страданието болката руши...
Събаря дълго вдигани прегради
и после бавно почва да гради...
Гради сред руини и тъжни мисли, ...

Здравей Октомври, месец роден мой!
Добре дошъл, какво си ми приготвил?
Дали ще ми напомняш с твоя дъжд,
на люта зима ти, че си сватовник?
Ще галиш ли със твойте ветрове ...

КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ
Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.
Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. ...

Нов сценарий
За него съм бледа зора в кръгозора,
искряща през нежна тъга,
Отчаяно търсеща в него актьора,
играещ любовна пиеса сега! ...

Привършва карнавалът на дъжда,
пантомимата на пръстите притихва...
В далечината - загърбили сезона на усмивките -
светкавици оранжеви кръжат.
Настъпва нощ... ...

СВЕТЛИНА
Нали съм светлина, ще ви огрявам,
макар че често ме раняват,
едни със думи тежки поболяват,
а други с грехове си отмъщават. ...

Аполония
Созопол е виновникът, Созопол е причината
да хвърля мрежи в плиткото, преди да съм узрял...
В градините на Слънцето – фламенко на смокините,
взривили феромоните на късчета кристал. ...

Няма да се откажа
Любовта е тишина, мълчание.
Детелината между две сърца,
отвъд докосването и признанието...
В лъчи окъпана съперница-Луна. ...

По измислена стълба се качвам в небето
или просто намирам пътечка в морето...
От какво се спасявам? Дали от пръстта?
Изтънява и границата с лудостта...
Колко искам да седна с приятели стари, ...

Корабът вдига платна
и отплава.
Капки дъждовни
ще избридат следата,
вятър ще пее, ...

Днес не става за разходка.
Днес вали.
Но става да бъдеш със своя принц
пред запалената камина
и там прегърнати, усмихнати, щастливи, ...

Няма човек, който поне веднъж през живота си да не си е задавал въпросите: „Какво всъщност е света? Докъде се простират неговите граници?” И ето, че отговорите им се оказват различни за всеки.
Границите на света за всеки човек не са нищо друго освен границите на собствения му език, тоест широтата на ...

Нека да поплача. Остави ме.
Малък спад по слънчевата крива.
Не, че имам някакви проблеми,
но когато плача съм красива.
Зная, че сълзите ми чертаят ...

Как да забравя и как да простя,
щом никаква прошка не искаш?!
И как да оставя да мине това,
щом никаква грешка не чувстваш...
Незнайно защо се блъскаме в мрака, ...

ДВАНАДЕСЕТТЕ ЧУВАЛА С ГРОЗДЕ
(но не по Илф и Петров)
Беше някъде по времето на прехода към демокрацията. Време особено и продължително. В което много неща, да не кажа всички, предизвикваха нови усещания, винаги противоречиви: има държава - няма държава; има кооперация - няма кооперация; добре сме - ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - пета част
Беше втората половина на юли. Много горещ ден и аз едва издържах да карам таксито. Само търсих някоя сянка под която да спра, но асфалта така се беше напекъл, че голям ефект нямаше. Вече минаваше два следобед и аз не знам за кой път се забърса ...

Видях в очите ти захир -
неотразимо ласкав
и нямам във душата мир -
от чувства да ме пази...
Сънят открадна ми с една ...

Сбъднати мечти
С усмивката на Мона Лиза,
със чара свой и радостта,
с топлината си и любовта,
с добротата си и младостта, ...

Очите се разбиха в тишината.
Сърцето своя ритъм съживи.
Усмихна се пробудена душата,
че пак се дава шанс да полети.
Пробождат ме единствено китари. ...

Може би за теб съм дете.
Мъничко, весело, закачливо,
но ти грешиш, аз нося сърце...
като пламък горещо и диво.
И не чувстваш ти и не знаеш ...

Нека духат ветрове,
да валят поройни дъждове,
мълнии да разцепят черното небе,
няколко пъти по две.
Нека има студове ...

Ти ме изпепеляваш
и не ми даваш миг покой -
искам, искам да си мой!
Докоснах любовта ти,
докоснах страстта ти ...

Обичам те сутрин, когато си сънен
Обичам как сънено едвам отваряш очи
Обичам как първата усмивка се появява по устните ти, когато ме видиш до теб
Обичам как ме даряваш с нежна целувка
Обичам как се мръщиш, когато не харесваш кафето ми ...

Всяка сутрин
след него
тръскат цици
безпризорните кучки;
онемели от глад, ...

Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.
Разклонена, душата, ще напомня за клен ...

Мълчи, любов - изпадай в забвение!
Недей да идваш вече в душата ми!
Любов, мълчи - е моето решение.
Не искам да си спомням красотата ти!
Не искам вече да усещам в себе си, ...

Появи се в живота ми, тъй ненадейно,
когато мислех само за това,
че ученето просто принуждава
да пренебрегнем мисълта за любовта!
Но неговата неочаквана поява ...

Много истории се разказваха за тази чудодейна икона. Разказваха се с тих шепот и забулени в почитание лица. Малкото хора, които я бяха докосвали, говореха за нея с благодарност и възхищение, а болните слушаха с надежда разказите за излекувани от могъщата ù сила. Знаеше се, че принадлежи на един слаб ...

Звъни се през нощта
едва дочувам "ало"...
знам, че мреш от самота
и глас не ти остава.
Мълчание... отново "ало"... ...

Вървя по улиците сам
и лакомо поглъща ме тъмата,
а запазилите своя плам
високи улични фенери,
строги, но галантни кавалери, ...

В живота си преминах
през иглени уши.
Ограбваха ме честно,
невидимо дори.
Загледан в небосклона, ...