Всеки ден по мъничко се губим.
Ден по ден. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.
Онова, което те тревожи. ...

СИНЕ
Сънувах те тревожно, сине мой,
и молих се за тебе във нощта.
Голям си и поел си пътя свой,
но моля се за тебе от душа. ...

Сълза - чистота.
Дали сега пада тя?!
Солена сълза!

твърде различни
особено по размер и цвят
на мечтите
всяка вечер са там
залъците ...

Аз мога всичко пак да ти простя,
но какво да правя с теб, кажи –
докога ще трябва да търпя
твойте нескопосани лъжи?
Невъзможно е да те обичам, ...

Преоткривам -
всяка твоя дума,
порасни ме -
да мога да те разбера,
прегръщам - ...

Всяка сутрин, когато вървя за работа срещам едно момиченце.
Възрастта е трудна за определяне, защото детенцето е болно,
може би около 15 - 20 години максимум, не зная, не искам да гадая...
Това дете всяка сутрин тръгва нанякъде с баба си, но винаги е усмихнато!!!
Радостта не слиза от лицето на болно ...

„Дявол знае кой дявол те прати,
да се любиш със своята същност.“
Павлина Йосева – Пинче
И какво, ако Дяволът днес е решил
да танцува по топлите устни на здрача… ...

Потдаваш се на чувства, така ли?
Искаш да си добра с всички, така ли?
И какво постигна, видя ли?
Нищо!
Светът си е същия отблъскващ и зъл, ...

НАГОН
И тръпка в сън,
и в сън за тръпка,
явяваш се, събуждаш ме, нали?
В очакване съм, ...

Знам, че в живота съществува баланс,
късметът следи - нещастието дебне,
всяко нещо си има своя втори шанс -
и всичко мога да забравя, но теб не!
Не тръгвай, не тръгвай точно днес, ...

Последна цигара от гняв и празнота ще запаля и дано отровата в нея разяде всяко кътче тъга в мен, като димът гъст от устните ми да излети.
И ето, пламна тя горката, дано цялата изгори и тайничко се моля съдбата ù да споделя.
Сивата мъгла замъглила е съзнанието ми, но зная, ще дойде вятър силен и ще ...

Ще се покая пред очите ти дъждовни,
в клепачите на бурята ще легна,
сълзи ще сипеш - тежки и оловни,
по хребета от устни ще побегнат.
Ще хлипаш пак раздрала небесата, ...

Защо да вярвам още на лъжците,
измамили ме вече двеста пъти?
Отдавна ми изтръгнаха резците –
сега е ред на кътните ми зъби.
Пре-дълго чакахме да потече ...

Бих искал аз да съм велик!
И всички да ме сочат с пръст...
Но аз съм само ученик
и не надскачам своя ръст.
Бих искал хората да водя, ...

Приказно
Ти май си търсиш истинска принцеса
с коси от злато, взор - метличина.
Потомствените вождове къде са,
та чакат идеалната жена? ...

Аз чувствам туй безвремие
как стича се през моите телеса.
На полушарията времето
отеква в моята душа.
И мислите ми спират да текат. ...

Добър ден, моя мъко забравена!
Пак се срещаме - странно, нали?
Ала чувствам те някак... отслабнала.
От лъжи и от плач, може би?
Разпозна ли ме, обич отминала? ...

СПОМЕНИТЕ
Когато налегнат те спомени стари
И в тъжна носталгия те потопят,
Недей да си търсиш в пиянство другари
И сълзи не давай в очи да блестят. ...

Копнееш за любов,
но не позволяваш да бъдеш обичана.
Търсиш близост,
но не даваш да бъдеш докосвана.
Искаш да откриеш истината, ...

Подслони сърцето -
някой ще го вземе,
затъмни небето -
ще вали...
направи го ...

Слава да бъде на нашия Бог,
че сама до днес се скитах в тъмнината,
търсех до днес сродни приятели и души,
но с мъка и несигурност минаваха дните,
и нямаше кой чрез любов да ме освети!!! ...

Окъснялата любов
"Най-добрият подарък от съдбата
са хората, на които казваме
"Благодаря, че те има"
В ъгълчета на очите ...

Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)
Надеждица за миг ме осени. ...

Любопитна като мъничко дете
през голям прозорец аз надничам,
търся към мечтите нещо да ме отведе,
към приказките мислено политам.
Погледът ми спира тук и там, ...

Ако някой ден си взема шапката -
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой... ...

Ох, не мога да издържам повече така. Къде отиваме, бе хора? Май бързаме за онзи свят, а? Ами поне там ще бъде тихо и спокойно. Няма да ги има тия размирици. Тия викове и крясъци. Улиците се изпълниха с тълпи, от които човек не може да вземе думата. Виж бе, виж я, оная майка с бебчето! Хукнала и не м ...

КАКВО ТОЛКОВА
Какво толкова се взираш в тоя екран,
дето очите ти не могат да видят.
За какво толкова се разплати,
че остaна толкова празен. ...

Коя е тя, че с нея ти се свърза?
Жена една, която страшно бърза.
И иска да живее за мига.
"О, миг, поспри", послушай я сега!...
Очите светнали, безкраят е пред нея, ...

Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето ...

Нощен чар
Умореният ден се потапя
със залеза огненочервен,
като лице на срамежлива мома -
спуска се воала на мрака. ...

Понякога изглеждам раздвоена.
Отчаяно намразвам се сама.
И няма място в цялата вселена,
където да съм истински добра.
Понякога сърцето ме напуска. ...

Когато ми прошепнеш: Остани! -
тогава всичко в нас ще е различно.
От музика просторът ще звъни
с предкласика и нещо романтично.
Ще литне партитурата с крила ...

Една лунна нощ в Океана
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...

Може би затова се разплетохме, заради изтънялото разстояние и всички онези кратки мигове, в които отлагахме взаимността си за после... Заради лятото и тихите шепоти на вълните, които примамваха телата ни да се отдадат на забравата...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...